Решение № 420 от 05.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502873 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ВЛ. ХР. Д., К. ХР. Д., ХР. Д. ХР., тримата от гр. Варна ,ул. „К.“, № 13 ет. 4, ап. 9 против решение № 262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на 48-ми състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 295674/03.08.2021г., уточнена с молба вх. № 296252/13.08.2021г. от ВЛ. ХР. Д., с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното по делото решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК и е оставена без уважение молба вх.

297285/31.08.2021г. от К. ХР. Д. с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното по делото решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК.

Още с отговора на исковата молба са представени по делото и приети без възражения регистрирания през 2015г. отказ от В.Д. от наследството, останало след смъртта на на ЦВ.В.

Х.а, но в диспозитива фигурира и В.Д..

Освен това, с предявяването от ищеца СТ. СТ. П. на иск с правно осн. чл. 109 от ЗС, следва да докаже, че е собственик на имот № 3225 по ПНИ 2002г. на м. Зеленика. Ищецът е представил две решения на ПК-Варна, но без скица. Няма скица за имот № 3225 от СГКК, която да е на името на ищеца СТ. СТ. П., а има иск по чл. 109 от ЗС. Не е представил доказателства, че му е възстановен имот № 3225 и е записан на негово име в КР и ИР в 1

Сл.по вписванията. По стари планове от 1959г. имот № 441 е записан като кариера за пясък, а имот № 445-мера-фондово, а не ниви. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ неземеделските земи са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ. Решението на ПК-Варна за такива земи е нищожно. Допускането на гражданско дело по чл. 109 от ЗС е ОФГ, т.к. ищецът няма правен интерес гр.д. № 318/2017г. на ВРС е по недопустим иск за несобствен имот № 3225 и делото следва да се прекрати на това основание.

Молят се за отмяна на обжалваното решени и за допускане на ОФГ.

В срока по чл. 263, ал. 1 писмен отговор от СТ. СТ. П. не е постъпил.

Въззивната жалба е допустима по отношение на подалите молба по чл. 247 от ГПК лица- ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д.. Съдът не е сезиран с молба от ХР. Д. ХР. и дори да изказва становище в отговор на връчените му от ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д. молби, той няма качеството на молител и подадената от него жалба е недопустима. Производството по отношение на ХР. Д. ХР. следва да бъде прекратено.

В останалата си част въззивната жалба е допустима и съдът дължи произнасяне по съществото.

В двете молби с правно осн. чл. 247 от ГПК се твърди допускането на очевидни фактически грешки в решение № 4081/15.10.2018г. и се иска отстраняването й.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. Решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите.

В постановеното от Варненския окръжен съд решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив.

От една страна, в решението, по отношение на което се твърди ,че е допусната очевидна фактическа грешка е отменено по реда на инстанционния контрол, от друга страна с решение № 774/11.04.2013г. по в.гр.д. № 3014/:2012г. на ВОС, влязло в сила на 30.07.2013г. съдът се е произнесъл по въпроса за собствеността на имота, върху който са построени спорните постройки, посочен като ПИ № 3225 по ПНИ на м. „Зеленика“ 2002г.

По-важното е, че в производство по чл. 247 от ГПК молителите целят произнасяне на съда по съществото на спора и съответно ревизия на влязлото в сила решение, което не е в техен интерес.

Следва да се приеме, че молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка е неоснователна, както и подадената въззивна жалба.

Обжалваното решение на ВРС следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на 48-ми състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 295674/03.08.2021г., уточнена с молба вх. № 296252/13.08.2021г. от ВЛ. ХР. Д., с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа грешка и е оставена без уважение молба вх. 297285/31.08.2021г. от К. ХР. Д. с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа грешка.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по подадена от ХР. Д. ХР. въззивна жалба вх. № 300499/19.10.2021г., против решение № 262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на 48-ми състав на ВРС.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до ХР. Д. ХР. в прекратителната част, а в останалата си част подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3