Решение № 2903 от 30.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2903 гр. Варна, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110105139 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу*с адрес: гр. *, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът НЕ Е собственик на ПИ с идентификатор *по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-1873/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 15.12.2022 г., находящ се в гр. Варна, район „*“, СО „*“, с площ от 349 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: *, *, *, *, *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК от *, с адрес: гр. В*, срещу Д. Д.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, за признаване за установено между страните, че ищецът по насрещния иск Е собственик на ПИ с идентификатор *по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 15.12.2022 г., находящ се в гр. *, район „*“, СО „*“, с площ от 349 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: *, *, *, *, *, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.

Ищецът Д. Д. Д. твърди в исковата си молба, че е собственик на ПИ с идентификатор *по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“, СО „*“, с площ от 349 кв.м., по силата на упражнявано давностно владение, считано от 2002 г. до настоящия момент. В откритото съдебно заседание уточнявава твърденията си като сочи, че е упражнявано давностно владение върху имота от 1984 г., като до 2010 г. е владял бащата на ищеца *Д. *, а след 2010 г. имотът е владян от ищеца /л.289 гръб от делото/.

Сочи, че е владял имота необезпокоявано и го е стопанисвал през цялото време, като е посадил десетки дръвчета, извършено е подравняване и са изхвърляни големи количества 1 камъни, които препятствали отглеждането на дръвчетата и събирането на плодовете им.

Липсата на титул за собственост у ищеца довела до инициирането на процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като и заплатил всички дължими от него данъци за имота. В тази връзка на 23.06.2022 г. страната подала пред Община Варна заявление за обстоятелствена проверка, като седем месеца по-късно Общината издала удостоверение, съгласно което за процесния имот не са налице съставяни АДС до 01.06.1996 г., не са извършвани отчуждителни процедури, нито същият е възстановяван по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., но по отношение на него бил издаден АЧОС № 10829/21.11.2022 г. на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Счита се от ищеца, че ответникът не е собственик на спорния ПИ, поради което моли за уважаване на така заявената претенция.

Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника * е депозиран отговор на исковата молба и е предявена насрещна претенция по чл. 108 ЗС. В отговора е изразено становище за допустимост, но по същество неоснователност на иска. В тази връзка се развива, че предвид обърнатата доказателствена тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск, освен че ответникът по него следва да установи правото си на собственост върху спорния имот, ищецът от своя страна следва да докаже липсата на законови пречки за придобиването на имота по давност.

Не се спори, че е издаден АЧОС № 10829 от 22.11.2022 г. по отношение на ПИ с идентификатор *, като е отбелязано от страната, че във връзка с процедурата по издаване на акта се установило, че имотът бил заграден с бетонни колчета и метална мрежа, като към него нямало достъп откъм улица, а достъпът се осъществявал чрез съседния му имот – ПИ с идентификатор *. *, доколкото ограда между двата имота липсвала. Разяснява се, че съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС издаденият акт е официален документ и като такъв има само удостоверително, но не и конститутивно действие, с оглед на което при оспорването му, оспорващия го следва да обори констатираното с акта. Счита се, че моментът на издаване на конкретния АЧОС е без значение, доколкото с последния само се удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост на общината и не представлява правопораждащ юридически факт за абсолютното вещно право.

От ответника се твърди, че с Решение № 322-4 от 29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания, сред които СО „*“, след слизането в сила на което територията на местността загубила земеделския си характер и станала урбанизирана. В тази връзка е изложено, че спорният ПИ с идентификатор *попада в границите на СО „*“, за който има одобрен със Заповед № РД-17706/387 от 20.09.2002 г. на Областния управител на гр. Варна и влязъл в сила ПНИ.

Допълва, че в регистъра на имотите, неразделна част от плана, за собственик на ПИ № *с площ от 349 кв.м. е вписан „неидентифициран собственик“.

Посочено е от ответника, че ПИ с идентификатор *е идентичен с ПИ № *по ПНИ за СО „*“, за който има одобрен със Заповед № РД-1-7706/387 от 20.09.2002 г. на Областния управител на гр. Варна. След решение на Общински съвет –Варна от 2000 лв. е създадено селищно образувание –„*“, като след влизане в сила на това решение територията е загубила земеделския си характер. Изложено е, че новообразуваният ПИ № *е идентичен с част от имот с пл. № *по КП към ПКП на м. „*“ и по КП на м. „*“ от 1988 г. В тази връзка е разяснено, че съгласно разписен лист към КП на м. „*“ от 1996 г. в полза на *Д. Василев по силата на Удостоверение № 52/1986 г. е предоставено правото на ползване на 600 кв.м. от имот с пл. № 715, целият с площ от 949 кв.м. По силата на Заповед № Г-ПР-9 от 01.02.2017 г. на кмета на район „*“ на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на **било трансформирано по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост за новообразуван ПИ № *площ от 600 кв.м. След трасирането на имота на 15.02.2017 г. **бил въведен във владение по силата на Протокол № 5-Р от 18.04.2017 г. От друга страна от ответника са въведени твърдения за идентичност на процесния имот и с част 2 от стар имот № *с обща площ от 34 204 кв.м., доколкото 549.586 кв.м. от имот № 715 попадали в площта на първия.Посочено е, че за стар имот *също е записан „неидентифициран собственик“, без подадено заявление по чл.11 ЗСПЗЗ.

Счита, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от Община Варна ex lege, а именно на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съобразно която разпоредба земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Посочената норма била приложима само за земеделски земи, подлежащи на възстановяване, т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, но не са заявени за реституция в предвидените законови срокове за това, както и земи, които не са изкупени от ползвателите по реда и условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага се, че доколкото процесният имот попада в територията по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то земята е била обобществена. В тази връзка и доколкото за местността, в границите на която се намира имотът, има одобрен ПНИ, ответникът намира, че този план представлява особен вид кадастрален план за територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който се отразяват правата на трансформираните ползватели, на реституираните бивши собственици и на всички други лица, чиито имоти не са били одържавявани. В съответствие с посоченото страната намира, че доколкото ищецът, респ. **, не попада в нито една от посочените хипотези, то за новообразувания ПИ *е вписано „неидентифициран собственик“. На следващо място е изложено, че процесният имот, като попадащ в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно изменението на закона от 1999 г., може да бъде обект на придобивна давност след индивидуализацията на имота с ПНИ, но тъй като не се касае за имот, върху който се възстановява собствеността по ЗСПЗЗ, то правилото на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ ответникът счита, че не намира приложение.

Страната намира, че тъй като процесният имот е бил предоставен за ползване и строеж, е имал статут на държавна собственост, то не е налице възможност в полза на ищцовата страна да е изтекла десетгодишната придобивна давност, предвид наложения на основание § 1 от ЗД на ЗС мораториум за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. Съобразно това, за периода от 31.12.2014 г. до влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022 г., с което посочената разпоредба е обявена за противоконситуционна, а именно 07.03.2022 г., страната намира, че в полза на ищеца не е текла придобивна давност.

Излага се, че в случая не са налице предпоставките на чл. 79 ЗС, уреждащ придобиването на недвижими имоти по давност. Допълва, че ищецът не е доказал намерението си за своене на имота, нито несъмненото си владение над същия. Община Варна намира, че ищецът е придобил качеството владелец, т.е. държането на имота се е трансформирало във владение едва с подаването от негова страна на заявление пред общината за заверка на молба-декларация за снабдяването с констативен нотариален акт за имота. Счита, че заплащането на данъци за имота не е индиция за своенето му.

Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на така заявената ищцова претенция.

По така заявения насрещен иск се иска признаването за установено между страните, че **е собственик на ПИ с идентификатор *и осъждането на Д. Д. да предаде владението върху имота. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ответникът по насрещния иск Д. Д. Д. е депозирал отговор.

Застъпено е становище за неоснователност. Излага се, че твърденията на насрещната страна са вътрешно противоречиви. Оспорва се процесният имот да е бил национализиран, нито по отношение на същия да е предоставяно право на ползване. Независимо от това обаче се излага, че бащата на страната – **, е упражнявал фактическата власт върху ПИ, считано от м.03.1986 г. Отбелязано е, че доколкото след 21.07.2000 г. процесният имот попада в урбанизирана територия, то неприложима се явява разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ, въз основа на която Община Варна се легитимира като собственик. Счита, че доколкото процесният ПИ с идентификатор *, идентичен с ПИ 551.2454, е индивидуализиран с ПУП-ПУР на СО „*“ с 3

Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на Общински съвет – Варна, то се явява годен обект за придобиване по давност.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено от ищеца удостоверечение от Дирекция „Местни данъци и такси“ той е декларирал процесния имот през м.05.2022 г. и е представил разписки за заплащане на дължимите данъци за същия.

Видно от налични по делото на л.13 акт 108229 за частна общинска собственост от 22.11.2022 г., същият е издаден на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС за ПИ с идент. *с площ от 349кв.м. / процесния/.

Ответникът е представил констативен протокол о 31.08.2022 г. /л.82/, видно от който негови служители са го посетили и са констатирали, че имотът няма достъп откъм улицата, заградене е с бетонни колчета и метална мрежа, като до него има достъп само през съседния имот с идентификаотр ***, тъй като ограда между двата имота лиспва.

Посочено е също, че в имота има парник, засадени зеленчъци и той видимо се поддържа.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза / СТЕ/, от която се установява, че на бащата на ищеца *Д. *с удостоверение за ползване 52/04.03.1986 г. е предоставено правото на ползване върху хавра от 0,600 дка.в м. „*“ при граници **и път. С разрешение за строеж от 1986г. на **е разрешено да изгради „сезонна постройка“. С оценителен протокол от 1993 г. по искане на *е извършена оценка на предоставения му имот и представляващ имот с пл. номер *целия 859кв.м. при граници имоти *и път. С нотариален акт 11/29.11.1994 г. Василев е признат за собственик на ид.ч. от 600 кв.м. от имот *целия с площ 859 кв.м, а със заповед по на кмета на район „*“ реда на пар.4з ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено **да придобив собственост върху имот *по ПНИ с площ от 600 кв.м. Посочено е, че от комбинираната скица 1 към СТЕ е видно, че процесния имот *пренесен в границите си в КП от 1988г. попада в северната част на имот *с площ от 936кв.м. Имот *по кадастралния план от 1997г. е с площ от 949кв.м. и собственик по разписната книга-**, предназначение на теориториятаземеделска, като поцесният имот пордължава да попада в северната част на имот *по плана от 1997г.