Решение № 3364 от 27.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3364 гр. Варна, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110101667 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* против Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларь (Turkish Airlines), с регистрирано Търговско представителство в БТПП в Р.

България „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларь", БУЛСТАТ: 121546781, адрес: Р.

България, гр. София 1000, бул. „Цар Освободител" № 14, „Лендемарк център София", офис 01-14, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. Чл. 7, § 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600.00 (шестстотин) евро, с равностойност 1173.50 лева, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 за закъснение на полет ТК 0184/05.07.2024г., по направление летище Истанбул - летище Мексико сити, повече от 6 часа, по свързани полети Варна - Истанбул - Мексико сити, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024г., до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 по по ч.гр.д. № 13432/2024г. по описа на ВРС, 34-ти състав. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че е имала резервация № TKNXE8 за полети TK1076/VAR-IST на 04.07.2024г. и TK0184/IST - МЕХ на 05.07.2024г. Полетите били оперирани от ответника. Сочи, че полет ТК0184 на 05.07.2024г. по маршрут летище Истанбул (IST), Турция - летище 1

Мексико сити (МЕХ), Мексико е изпълнен с над 6 (шест) часа закъснение спрямо часа за кацане по разписание, като изтъква, че това представлява „голямо закъснение" по смисъл на Решение на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по съединени дела С-402/07 и С-432/07 и вследствие на голямото закъснение на полета си, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, неудобство и необратима загуба на време. Сочи, че претърпените вреди подлежат на обезщетяване от опериращия въздушен превозвач, като съгласно чл. 7, § 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (наричан по-долу за краткост "Регламента"). Съгласно чл. 7, § 1, буква „в" от Регламента ищцата има право на парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 600.00 евро. Твърди, че преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подала извънсъдебна покана до ответника за изплащане на обезщетението и на 13.08.2024 г. ответника е отказал изплащане на обезщетение, като и към настоящия момент дължимото обезщетение не било изплатено.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ", акционерно дружество, регистрирано в Търговската палата - Истанбул с номер 75184/014968, чрез „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ", Търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП, чрез процесуалния й представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че ищецът е имал закупен билет за полети с дестинация Варна - Истанбул - Мексико сити, както и че полет TK0184/IST-MEX на 05.07.2024г., по маршрут Истанбул - Мексико сити е бил извършен със закъснение, поради което Пътникът е пристигнал в своята крайна дестинация на пътуване с над 3 часа закъснение. Твърди, че за Турски авиолинии не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. ,,в)" от Регламент (ЕО) № 261/2004, поради изключващо отговорността обстоятелство, а именно настъпване на извънредно събитие.

Сочи като общоизвестен факт, че в периода между 28 юни 2024г. и 9 юли 2024г. в южните части на Северна Америка, и в района на Карибите и Мексиканския залив е бушувал ураганът „Берил", който именно на 5 юли 2024г. удря бреговете на Мексико в областта на Тулум, щата Кинтана Ро, Мексико. Въпреки че ураганът е достигнал сушата в Мексико като ураган от втора категория, по-рано при преминаването си през Карибско море е достигнал пета категория - най-високата възможна по скалата на вятъра на ураганите на Сафир-Симпсън, достигайки рекордни скорости на ветровете до 265 km/h, като е нанесъл множество щети, множество наводнения и опустошителни разрушения. Освен оставените след себе си материални щети, ураганът е взел и 2 десетки жертви. В Мексико бил издаден червен код за опасност за региона, което било най-високата степен на тревога. Излага, че тези обстоятелства се потвърждават и от статии, достъпни на уеб страниците на МВнР, както и на редица международни организации и национални медии, включително БНТ, БТВ, 24 Часа и други, като поради влошената метеорологична обстановка стотици полети от и до районите на Карибските острови, Мексико и Мексиканския залив били отменени. На 04.07.2024г., ответникът е получил официално предупреждение от Глобалния портал за тактически операции на Международната асоциация за въздушен.

Поддържа, че към датата на процесния полет са били налице извънредни обстоятелства - наличието на действащ ураган в района на крайната дестинация Мексико сити, Мексико, които са извън ефективния контрол на Турски авиолинии и в случая предвид влошената метеорологична обстановка и с оглед издаденото предупреждение, ответникът е трябвало да избягва и дори отменя полетите си, включващи преминаване над Карибско море и кацане на летища, силно засегнати от влошената метеорологична обстановка, включително летището в Мексико сити. Сочи, че въпреки това ответникът е изпълнил задълженията си по договора за въздушен превоз, макар и със закъснение, като с цел максимална безопасност е извършил полета без допълнително забавяне при отпадането на извънредните обстоятелства.

С оглед изложените факти поддържа, че за Турски авиолинии не е възникнало задължение по чл. 7, пар. 1, б. ,,в)" от Регламент (ЕО) №261/2004 и отправя искане ищцовата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. Чл. 7, § 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице. В настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 6298/07.11.2024г. по ч.гр.д. № 13432/2024г., по описа на ВРС, вземането по която е оспорено от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането – обезщетение по чл. 7, § 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, в тежест на ищцата е да установи наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз, по 3 който ответникът се е задължил на съответната дата в рамките на уговореното време да изпълни уговорения полет до съответната дестинация, в това число и закупуването от страна на ищеца на самолетен билет за полета; закъснението на полета за период над 6 часа; размера на обезщетението, дължимо от авиопревозвача.

Правата на пътниците и отговорността на опериращия въздушен превозвач при закъснение на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз – какъвто е настоящият случай, са уредени в Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., като СЕО се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С402/07г. и С-403/07г., че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, т. 4).

В случая между страните не е спорен факта на сключване на договор за въздушен превоз със свързани полети TK1076/VAR-IST на 04.07.2024г. и TK0184/ISTМЕХ на 05.07.2024г., че полетите са били оперирани от Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларь (Turkish Airlines), с регистрирано Търговско представителство в БТПП в Р България „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларь", както и че полет ТК0184 на 05.07.2024г. по маршрут летище Истанбул (1ST), Турция-летище Мексико сити (МЕХ), Мексико е изпълнен с над 6 часа закъснение спрямо часа за кацане по разписание.

Спорно по делото е единствено дали закъснението на полет № TK0184/IST-МЕХ е причинено от извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, §3 от Регламента.

Разпоредбата на горната норма предвижда, че опериращият въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната (закъснението) е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение 14 от преамбюла на Регламента е посочено, че съгласно Конвенцията от Монреал задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Такива обстоятелства може да възникнат по специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, 4 освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства (в този смисъл например т.1 от Решение на Съда, четвърти състав, от 22.12.2008г. по дело C-549/07). Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.