Решение № 254 от 20.09.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. гр. Димитровград, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД, IV-СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101208 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2024 г., ищецът е сключил с „Вива кредит” АД, договор за паричен заем Standard_30 № 5995782 в размер на 1 100,00 лева и следните параметри : 1. Размер на погасителна вноска в лева 172.01, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; 2. Срок на заема: 12 месеца 3. Брой вноски: 12 4.

Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: начална дата 09.02.2024 и последна дата 04.01.2025; 5. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32% 6. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 % 7. Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2064,12лв. 8. Годишен процент на разходите на заема: 49.50 %

Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от договора за паричен заем - заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е 1 декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние, като за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 709,32 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за паричен заем Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по – рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заемв качеството си на заемател ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора за паричен заем страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 на чл.4, Заемателят дължи неустойка в размер на 472,80 лева.

Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 211,41 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 2536,92 лева.

В чл. 8, ал. 2 от договора за паричен заем е посочено, че при забава на плащане на задълженията, заемополучателя дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава, а в чл. 8, ал. 4 е предвидено, че в случай на предсрочна изискуемост, следва заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит, като заемателят дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение.

В чл. 8, ал. 5 от договора за паричен заем е предвидено, че в случай, че 2 заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината, като в случай, че от представените документи се установяви, че има задължения към държавата или не предостави изискания документ следва да заплати неустойка в размер на 50 лв.

Съгласно чл. 8, ал. 6 в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, същият се задължавал в срок до изтичане на 180 – дневния период за забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя, като в случай, че заемателят не предостави изисканият съгласно тази алинея документ или го предостави, но от него се установи, че има заведени изпълнителни дела следва да заплати неустойка в размер на 50 лв.

Видно от приложените платежни документи, към датата на подаване на настоящата искова молба ищецът е заплатил на ответника сумата от 1 108,82 лева. Ищецът заявява, че освен удостоверените с приложените платежни документи плащания е извършвал и плащания в брой в офис на ответното дружество, както и чрез касите на „Изипей“ АД, за които към настоящия момент не разполага с платежни документи.

Видно от представеното Уведомително писмо, вземането по процесния договор е прехвърлено от „Вива Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/18.05.2026 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Впоследствие цесионерът е отправил до ищеца покана за доброволно изпълнение, с която претендира вземане в общ размер на 952,21 евро (1 862,36 лв.), поради което именно този размер обуславя правния интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Ответникът се легитимира като носител на претендираното вземане по силата на договора за цесия, поради което именно спрямо него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за 3 потребителски кредит е недействителен.

Излага подробни доводи и сочи съдебна практика.

Независимо от изложеното по-горе, клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 709,32 лева, са нищожни.

Позовава се на съдебна практика в горепосочения смисъл.

Искането до съда е да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 952,21 евро, претендирана като вземане по договор за паричен заем Standard_30 № 5995782/10.01.2024 г., тъй като процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с който заявява, че не оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава вземането по основание и размер.

Моли съда да постанови решение при признание на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на предявените искове съгласно чл. 237, ал 1 и ал. 2 ГПК. Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на такова.

Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като след извършената цесия ответникът е отправил до ищеца покана за доброволно изпълнение, с която е претендирал вземане в общ размер на 952,21 евро / 1 862,36 лв.

Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В конкретния случай са налице всички предпоставки за възникване на право в полза на 4 процесуален представител на ищцата да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника.

Възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение е обективирано в становище от 03.09.2026 г., към който момент е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, в сила от 17.02.2026. Изменението е приложимо за настоящото производство и съгласно него, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна /ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 178,95 евро/.

Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА , чл. 36, ал. 2 ЗА / и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на 5 пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от 15.02.2024г. по т.д.1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д.1908/2022г. на ВКС и др.

Само за пълнота следва да се посочи, че липсва законово основание за ограничаване размера на адвокатския хонорар за оказаната безплатна правна защита до размера на цената на предявените искове. По реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а и съобразно цитираната по-горе практика на СЕС, съдът не е длъжен във всички случаи да присъжда адвокатско възнаграждение в размер – понисък от цената на иска, като за определяне дължимото на адвоката възнаграждение е необходимо извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства от значение за фактическата и правна сложност на делото и реално извършената от процесуалния представител работа.

В случая ищецът е предявил установителен иск с цена на иска 952,21 евро. В случая съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено на 178,95 евро, с оглед фактическата и правна сложност на делото (касае се за еднотипни дела с еднотипни доводи), проведено е само едно съдебно заседание, в което адвокатът на ищеца не се е явил, а е депозирал становище, ответникът е направил признание на иска, както и с оглед разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С – 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по т.д.1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д.1908/2022г. на ВКС и др., които са в насока, че Наредба 1/2004г. не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съдебния състав.