Решение № 5 от 26.02.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Административно наказателно дело 140/2025
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.206 · Закон за горите
- чл. 270 · Закон за горите
- чл. 272 · Закон за горите
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Пещера, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20255240200140 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба от „АДИСАН 2000“ ЕООД, ЕИК: 206900791, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, ****, представлявано от управителя А. Ц. М., против Наказателно постановление № 305/26.11.2025 г., издадено от Заместник - Директор, И.Ф директор на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което за нарушение на чл. 14а, ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на жалбоподателя „А.САН 2000“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорват се фактическите твърдения, изложени в него.
Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е довело до невъзможност да разбере коя е нарушената разпоредба, не е посочен фактическия състав на нарушената разпоредба. Наред с това се сочи, че е 1 налице неяснота по отношение на начина, по който е формиран размерът на наложената имуществена санкция. Направени са доказателствени искания, претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Р. И., надлежно упълномощен да го представлява.
В съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна на НП и претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Христискова, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за правилност и законосъобразност на издаденото НП.
Моли за потвърждаване на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на насрещно претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Наказателно постановление № 32/07.02.2025 г. дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на 14а, ал. 1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , като му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв.
При извършена на 18.11.2025 г. проверка от служители на РДГ Пазарджик на обект по чл.206 от ЗГ, с регистрирана производствена марка Н0957, находящ се в гр. Батак, *****, община Батак, стопанисван от „АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791, с изградена система за постоянно видеонаблюдение на обекта, са установили, че системата не съхранява записи от камерите на системата за видеонаблюдение за срок от 30 календарни дни назад, а именно: за периода от 22.10.2025 г. до 18.11.2025 г.
Нарушението е извършено от 22.10.2025 г. до 18.11.2025 г., в обект по чл.206 от ЗГ, находящ се в гр. Батак, ****, община Батак, стопанисван от „АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791.
Описаното по-горе деяние, представлява нарушение на разпоредбата на чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на 2 горските територии.
Дружеството е осъществило състава на гореописаното административното нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, след като вече има влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, а именно HПI № 32 от 07.02.2025 г. на директора на РДГ - Пазарджик.
С НП № 32 от 07.02.2025 г., за извършено от АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791 отново при условията на повторност административното нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии му е наложено административно наказание - имуществена санкция в троен размер - 300 лв., на основание чл.270 във връзка с чл.272 от Закона за горите. НП № 32 от 07.02.2025 г. на директора на РДГ - Пазарджик е влязло в законна сила на 01.04.2025 г.
С оглед на горното в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.272 от Закона за горите.
Съгласно горните констатации свидетелят по делото Г. П. и в присъствието на свидетеля С. Ш. – и двамата служители в РДГ – Пазарджик, съставил на дружеството „АДИСАН 2000" ЕООД АУАН със сериен номер 001981/ 18.11.2025 г. в присъствието на представляващия дружеството и негов управител А. М., която е вписала възражение „порА. многото камери в обекта не съм забелязала , че записите от камерите са за по- малко от 30 календарни дни назад“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 14а, ал. 1т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – Г. П. и С. Ш. - служители от РДГ – Пазарджик.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От показанията на св. Г. П. – актосъставител се установява, че на 18.11.2025 г. по време на дежурство по график провер или обекти по чл. 206 на територията на гр. Батак и същия ден проверили и фирмата „Адисан“. При прегледа на видеонаблюдението констатирали, че не отговаря на Наредба № 1, тоест, че не съхранява записи от видеонаблюдение 30 дни назад. Нямало за 30 дена назад запис. Управителката била там и казала, че не е погледнала, че камерата не съхранява записи 30 дни, тъй като имали много камери. Връчили акта, нямала възражения. Проверяващите ги интересувала тази камера на вход-изход. Нарушението е, че не съхранява записите за 30 дни назад и за това е наложената санкция по Наредба № 1.
От показанията на свид. С. Ш. - се установява, че правили проверки на територията на Община Батак и установили, че в цеха на фирма „Адисан“ камерите не пазят записите 30 дни назад. Ноември месец било миналата година. Проверил и записите и установили, че не пазят записите за 30 дни назад. Камерата на входа тя трябва да пази 30 дни назад и непрекъснат запис трябва да пази. Управителката на фирмата обяснила, че са много камерите и че затова не могли да пазят.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни и писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, порА. което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, порА. следните съображения:
4
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 14а , ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Разпоредбата на чл. 14а, ал. 1т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., предвижда, че обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания: да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни.
В конкретния случай, съдът счита, че не е налице допусната нередовност относно посочване на нарушената законова разпоредба.
В АУАН и впоследствие в издаденото и връчено по надлежния ред наказателно постановление административнонаказващият орган е констатирал, че дружеството е осъществило състава на нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
С посочената разпоредба, изменена с ДВ, бр. 89 от 2019 г., е прието, че обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следното изискване: да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записи, като съхранява данните за последните 30 дни.
Следователно дружеството е това, което има отношение към обекта и то е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако установи, че има проблем да сезира съответно компетентното лице, за изпълни изискванията на закона. Това задължение не е било изпълнено и така е допуснато процесното административно нарушение, за което е наложена имуществена санкция.
Съдът намира,че е неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН , а именно, че в актът за установяване на административното нарушение и респективно в наказателното постановление не се съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Същите са необходим реквизит на НП и липсата или 5 неточното/непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Същите следва да си кореспондират напълно с описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма да се припокриват. Това е съществена гаранция за правото на защита на нарушителя, а неспазването им води до незаконосъобразност на НП.
В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП е посочено, че констатираното нарушение е по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Този извод кореспондира с приетия доказателствен материал по спора. И в двата акта се съдържа нарушената законна разпоредба, а също така са описани фактите и обстоятелствата, довели до осъществяването състава на административното нарушение. Административнонаказващият орган е спазил всички изисквания на нормите на ЗАНН и правната квалификация на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, в изменената й редакция, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Настоящия състав намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
От обективна страна се установява, че в обекта, стопанисван дружеството в гр. Батак, не се осигурява непрекъснати записи на изображенията, с възможност за последващо разглеждане на записите, като не се съхраняват данните за последните 30 дни – от 22.10.2025 г. до 18.11.2025.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение на процесното наказателно постановление.
АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – „Главен специалист горски инспектор“ при РДГ – Пазарджик съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЗАП-00782-2207.2025 на ИД по горите.
6
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, с отразяване на всички елементи от състава му, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово поведение е бил наказан.
Разпечатката съдържа 51 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b078a902-2452-4559-80d4-562710c19592