Решение № 1312 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100900587 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД срещу „В. 2013“ ЕООД и Р. Ц. С. (с предишна фамилно име – Н.).

Ищецът твърди, че по силата на договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0301/280/12032020 от 12.03.2020 г., сключен между него и „В. 2013 ЕООД“, в качеството на кредитополучател и Р. Н., в качеството на солидарен длъжник, Банката предоставила на ответното дружество кредит в размер на 75 000 лв. с цел за оборотни средства и рефинансиране на друг кредит, отпуснат от Банката. Поддържа се, че кредитополучателят се задължил при условията на този договор да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с общите условия на ищецът. В т. 6 и т. 7 от договора страните договорили кредитът да бъде усвояван и погА.ван както следва: усвояване до 12.05.2020 г., и погА.ване до 12.03.2022 г., съгласно погасителен план, обективиран в т. 7.1 от договора.

Сочи се, че в съответствие с договора, кредитополучателят усвоил изцяло предоставените му по кредита парични средства в размер на 75 000 лв., като съдържанието на кредитното правоотношение било изменено и допълнено с анекс № 1 от 07.03.2022 г. и анекс № 2 от 01.04.2022 г., като с последния бил удължен и крайният срок за издължаване на кредита до 12.04.2023 г. година.

Твърди се, че в т. 4.1.1, вр. с т. 11.1.1, страните уговорили, че кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен индекс, ОДИ) плюс договорна надбавка от 5,43%. Към датата на сключване на договора ОДИ бил в размер на 0,07%, т.е. първоначално договорената лихва била в размер на 1

5,50% годишно. Сочи, че лихвата търпяла изменения, съобразно динамиката на осреднения депозитен индекс, като в процесния случай тя била изменяна единствено за нейното намаляване, като представя лихвен лист. Твърди, че според т. 11.2 от Договора, при неиздължаване от страна на Кредитополучателя на главница и/или лихва, последният дължи на Банката за срока на забавата едновременно лихва върху просрочена главница в размер (съгл. т. 4.2.) на приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2% и наказателна лихва (неустойка) в размер (съгл. т. 4.3.) на 5,00 % върху ползвания кредит.

Навежда, че в т. 11.2. от договора страните-търговски дружества изрично приели кумулацията на лихвите по т. 4.2. и т. 4.3., в случай на допуснато неизпълнение и просрочие в плащането на дължимите по договора за кредит суми. Двете неустоечни клаузи имали различни функции, съответно обезщетителна и санкционна, като кумулирането им не било в противоречие със закона или с добрите нрави. Прилагането на двете лихви не се явявало и прекомерно, доколкото техният сбор (7,54% лихва за просрочена главница + 5,00% наказателна лихва) бил равен на 12,54% годишно, което било стойност по-ниска от действащата законна лихва за забава (ОЛП на БНБ + 10) от 13,64%.

Сочи, че съгласно т. 15.3 от договора за кредит, ответницата Р. Н. се задължила да отговаря солидарно за всички задължения на дружествотокредитополучател, произлизащи от процесния договор за кредит.

Твърди се, че кредитополучателят и солидарният длъжник не изпълнили задълженията си за погА.ване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, според условията на договора, като съгласно §1 от анекс № 2, вр. т. 7.2 от Договора, крайният срок за погА.ване на задълженията по кредита, настъпил на 12.04.2023 г. и на това основание вземането на Банката за възстановяване на целия кредит станало изискуемо, като за настъпването на изискуемостта не било необходимо каквото и да е волеизявлението на страните, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен.

Излага се, че на 14.09.2023 г. Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарния длъжник пред Софийски районен съд.

Заявлението било уважено изцяло, като в полза на ищцовото дружество били издадени заповед № 31400/22.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 23476/22.10.2023 година.

Ответниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в законоустановения срок, ищецът предявявал иска по чл. 422, ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното Банката моли съда да признае за установено, че ответниците дължат солидарно суми както следва:

2

- 46 000 лева- главница, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 836 лева – лихва върху редовна главница за периода от 10.01.2023 г. – 12.04.2023 г.; 1527,95 лева – лихва върху просрочена главница за периода 10.01.2023 г. – 13.09.2023 г. и 1578,05 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 10.01.2023 г. – 13.09.2023 г.

Претендират се присъждане на съдебните разноски.

- 836,00 лeва – лихва върху редовна главница е начислена на осн. т. 4.1, вр. с т. 11.1.1. и т. 11.2.1. от договора, представлявала договорна възнаградителна лихва и се дължала върху размера на усвоения кредит (редовна главница) и се претендира за периода до договорения срок на издължаване (падеж) на главницата.

- 1527,95 лева – лихва за просрочена главница, начислена на осн. т. 4.2, вр. с т. 11.2.2., вр. с т. 11.2. от договора, която по своята правна същност представлявала договорна мораторна лихва, целяща да обезщети кредитора, като лихвата се дължала върху размера на просрочените вноски за главница (просрочена главница) и се претендира за периода след договорения срок на издължаване (падеж) на главницата.

- 1578,05 лева – наказателна лихва при просрочие, начислена на осн. т.

4.3, вр. с т. 11.2.3., вр. с т. 11.2. от договора, представлявала неустойка за договорно неизпълнение, целяща да санкционира неизправната страна в правоотношението, като наказателната лихва била с фиксиран размер от 5% годишно върху целият дълг по главницата 46 000,00 лв. и се претендира за периода от началната дата на забавата – 10.01.2023 г. до 13.09.2023 година.

С отговора на исковата молба ответниците „В. 2013“ ЕООД и Р. Н. оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се факта на усвояване на кредита. Твърди се, че част от предоставения кредит послужил за рефинансиране на друг банков кредит, без да има съгласие за новация от страна на ответниците, като средствата които били използвани, за да се погА.т задълженията по предходния кредит, не били използвани от ответниците.

Оспорват и начислените и погасени лихви, с аргумента, че с извършените от ответниците плащания е следвало да се погА.ва главницата, а не лихвите.

Сочи, че ищецът неправилно погА.вал такси, разноски и лихви, в по-голям размер от договорените и дължими такива, което от своя страна указало влияние върху размера на главницата, която била в много по-нисък размер от претендирания. Оспорва и редовността и верността на счетоводните записвания на ищеца, като твърди че в случая било налице нарушение на изискването за истинност на счетоводните записвания, като от същите по никакъв начин не можело да се установи размера на начисляваните и погА.вани такси и разноски, както и на лихвите, а представеният лихвен лист не съдържал никаква информация за размера на начислените и погасени лихви и за вида им.

По отношение на ответницата Р. Н. навежда, че същата не получила никаква престация по кредита, и включването й като съдлъжник по договора имало единствената цел да създаде обезпечение, каквото не е било предвидено в закона. Сочи, че с включването на Р. Н. като „съдлъжник“ по 3 договора за кредит се създавало обезпечение, каквото законът не допускал, поради което същото било нищожно на основание чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК вр. с чл. 152 и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Прави възражение за нищожност на уговорките за лихви, с твърдението, че не можел да се установи размерът на договорените, начислени и погасени такива, а с всички извършени плащания следвало да се погаси главницата.

Навежда, че договорените неустоечни клаузи били нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Твърди и че ищецът поставил в невъзможност ответниците да изпълнят задължението си, тъй като банковата сметка, по което се погА.вал кредит била запорирана от НАП. Ответницата Н. многократно ходила в банката, с искане да й бъде осигурена възможност да заплаща месечните си вноски, което не се случило, а от банката й отказали да й открият оперативна сметка, по която задълженията по овърдрафта да бъдат погА.вани.

С допълнителната искова молба Банката оспорва твърденията, изложени в отговора.

На първо място се оспорват твърденията, че не е усвоен процесния кредит. Оспорва се твърдението, че частта от предоставеното кредитиране по процесния договор, с която е рефинансирано/погасено задължението по кредитното правоотношение от 2017 г., е недължима, тъй като ответникът „В.

2013“ ЕООД е извършвал доброволни погА.вания по процесния кредит, а така също и защото ответникът е направил искане за рефинансиране. Оспорват се твърденията относно реда на погА.ване на задълженията, тъй като съобразно чл. 19 от ОУ на ищеца, с които ответниците са се съгласили, редът за погА.ване на задълженията е както следва: такси, разноски, наказателна лихва, просрочена възнаградителна лихва, редовна лихва и накрая главница.

Счита, че представените справки по чл. 366 от ГПК, отразяват точно и ясно счетоводните записвания на Банката.

Не счита за основателна тезата на ответника Р. Н. за незаконосъобразност на учредената солидарна отговорност на физическото лице – съдлъжник, тъй като солидарната й отговорност е предвидена в т.15.3 от договора, т.12.2. от ОУ вр. с чл. 101 и чл. 121-127 от ЗЗД.

Не счита, че спрямо ответницата Н. могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК и чл. 152 от ЗЗД, тъй като процесния договор не е сключен с „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК във вр. с пар. 13, т.1 от ЗЗП. Счита, че ищецът не може да носи отговорност за наложените обезпечителни мерки от държавата по реда на ДОПК върху сметката на ответника.

С допълнителния отговор на искова молба, ответниците поддържат твърденията си, че част от кредита не е бил усвоен, поради липса на съгласие за новация, като се сочи, че в писменото искане на ответницата Н. за предоставяне на заем, направено в качеството й на управител, не се съдържала ясна и недвусмислена воля за подновяване на задължението. Поддържа твърденията си, че липсвали доказателства за това какъв е реално усвоеният 4 размер на кредита. По отношение на частта от средствата, които са послужили за погА.ване на старо задължение се твърди, че същите са служебно наредени от банката. Поддържа доводите си, че първо е следвало да се погА.ва главницата и едва след това таксите и лихвите.

С молба с вх. № 126410/18.11.2024 г. ответниците уточняват възраженията си, като оспорват усвояването на сумите по договора за кредит от 2017 г. и валидността на уговорките за лихва по договора този договор.

Твърдят, че същите противоречат на добрите нрави, както и че липсва валидно съгласие за дължимите лихви, поради неяснотата на уговорката. Оспорва се наличието на валидна уговорка за солидарна отговорност на ответника Р. Н., тъй като не е получила престация по договора и включването й като съдлъжник създава обезпечение, което не е предвидено по закон.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а същото се установява от приложените по делото доказателства, че на 12.03.2020 г. е подписан договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0301/280/12032020 (стр. 1-8 от приложенията към исковата молба) между ищеца в качеството на кредитор, ответниците „В.