Решение № 429 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100509605 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Р. К. Ч. срещу решение № 7948/17.05.2023 г. постановено по гр. д. № 69058/2021г. на СРС, ГО, 27 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстнационния съд при обсъждане и кредитиране на доказателствата, най – вече изготвената експертиза, която не установявала реално доставеното количество топлоенергия респ. цената, която дължи ответникът за потребено такова количество.

Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С искова молба ищецът Топлофикация София ЕАД е предявило против Р. К. Ч. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите – главница в размер на 2124.49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г. в размер на 273,71 лв., главница в размер на 24,68 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 20.07.2021 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 20.07.2021 г. в размер на 5,14 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45238/2021г. по описа на СРС, 27 състав. (с протоколно определение от 30.06.2022г. съдът е прекратил делото на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковите претенции за сумите: главница в размер на 2124.49лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.

София, ж. к. *******, аб. № *******, ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г. в размер на 273,71лв., главница в размер на 24,68 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 20.07.2021 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 20.07.2021 г. в размер на 5,14 лв., т.е. за ½ от задължението). Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. *******, като за периода м.05.2018 г. до м.04.2020г. е ползвала топлинна енергия, но не я е заплатила, както и за периода м.06.2018 г. до м.04.2020г. не е изплатила такса за дялово разпределение.

2

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва исковете. Сочи, че е собственик на ½ ид. ч от процесния имот. Твърди, че топлинна енергия не е доставяна и консумирана. Прави възражение за частично погасени по давност суми.

С решение №7948/17.05.2023 г. е признато за установено, че Р. К. Ч., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, сумите: главница в размер на 2100,17лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, аб. № *******, ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г. в размер на 270,58 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.08.2021 г. по ч. гр. д. № 45238/2021 г. по описа на СРС, 27 състав, като са отхвърлени: искът за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 2124,49 лв., искът за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 273,71лв., искът за сумата от 24,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020г ., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 20.07.2021 г. в размер на 5.14 лв.

Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответника, са уважени, е постъпила въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав не споделя оплакването на въззивника, че изготвената експертиза не установявала реално доставеното количество топлоенергия респ. цената, която дължи ответникът за потребено такова количество. На първо място изслушаното заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно и обективно. Не отговаря на действителността заявеното във въззиваната жалба, че вещото лице е работило върху документи, издадени от ищеца. Експертът е посочил, че освен такива, при отговора на поставените му задачи е изискал сведения от Топлорайон „Земляне“ /документи за метрологични проверки на общия толпломер, справка от показания на общия топломер, данни за абонатната станция, данни за технологичните топлоотделяния на абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване отоплението на сградата/ , както и от ФДР „Директ“ ЕООД /главни отчети, изравнителни сметки и др. данни/. В този смисъл единственото наведено в жалбата възражение се явява неоснователно.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в размер на 50 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7948/17.05.2023 г. по гр. д. 69058/21 г., СРС, 27 св , в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че, Р. К. Ч., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* сумите: главница в размер на 2100,17лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, аб. № *******, ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г. в размер на 270,58 лв.

4

ОСЪЖДА Р. К. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., разноски в настоящото производство.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5