Решение № 149 от 22.03.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Силистра, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420101167 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба от „Архитект Д.“ ЕООД против ЕТ А. Ч. Ч. с фирма „А. Ч.“, „К.2016“ ЕООД и М. И. М., в която ищецът твърди, че заедно с първия ответник, действащ в качеството на възложител, сключили договор за проектиране от 22.09.2016 г., по който този ответник се задължил да му заплати съответното възнаграждение. Поради неизпълнението на това задължение ищецът потърсил вземанията си по съдебен ред, като образувал т.д. № 105 по описа на ОС – Силистра за 2019 г., приключило с осъждането на ответника да му заплати сумата от 35400 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждението по договора за проектиране и неустойка в размер на 855,55 лв. (съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г.). Междувременно на 03.12.2019 г. между ЕТ А. Ч.Ч. с фирма „А. Ч.“ и М. И. М. бил сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Кам 2016“ ЕООД, по силата на който първият ответник прехвърлил на третата ответница собствените си два дяла на стойност по 1 лв. всеки за сумата от 2 лв. На 11.12.2019 г. първите двама ответници сключили договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..., т. .. по описа на СВ – С. за 2019 г., по силата на който ЕТ „А. Ч.“ в качеството на продавач прехвърлил на „К. 2016“ ЕООД в качеството му на купувач правото на собственост върху ПИ с идентификатор .................по кадастралната карта и регистри на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1263 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор с площ от 18,731 дка срещу продажна цена в размер на 2100 лв. На 08.09.2020 г. първият и третият ответник също сключили договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г., по силата на който ЕТ „А. Ч.“ в качеството на продавач прехвърлил на М. И. М. в качеството на купувач правото на собственост върху СОС с

1 идентификатор ........... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „Г. К.“ № .., ет. ., ап. ., представляващ апартамент с площ от 66,64 кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № .с площ от 4 кв.м. и 4,53 % от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж, срещу продажна цена в размер на 35000 лв.

След влизане в сила на съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г. ищецът се снабдил с изпълнителен лист за вземанията си по него и образувал изп.д. № 20207670401283 по описа на ЧСИ Г. Г., но по него не постъпили плащания както поради липсата на доброволно изпълнение, така и поради неоткриването на имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение.

Същевременно ищецът е на мнение, че посочените два договора за покупко – продажба са сключени с цел да бъдат засегнати интересите му на кредитор, които намерения били известни и на съконтрехентите на първия ответник, купувачи по договорите, видно от обстоятелството, че А. Ч. Ч. и М. И. М. живеят на един и същ адрес, който се явява адрес на управление на търговското предприятие на първия ответник (ЕТ „А. Ч.“) и на дружеството, „К. 2016“ ЕООД, чийто управител е ответницата М. И. М.. Ищецът твърди, че три седмици след получаването на покана от кредитора си да изпълни своите задължения по договора за проектиране първият ответник се освободил от дяловете си в „К. 2016“ ЕООД срещу символична цена, а осем дни по – късно прехвърлил на това дружество единия от имотите си (ПИ с идентификатор .............) на цена много по – ниска от пазарната. По същия начин той прехвърлил и втория имот в полза на ответницата М. И. М. в хода на съдебното производство по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г., като освен това този имот се явявал жилището, обитавано от двете страни по сделката съобразно тяхната адресна регистрация.

Поради изложените причини ищецът моли съда да обяви за относително недействителни спрямо него договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..., т. ..по описа на СВ – С. за 2019 г. и договор за покупко - продажба, обективиран в НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г., както и да осъди ответниците да му заплатят направените по делото разноски.

Ответниците ЕТ А. Ч. Ч. с фирма „А. Ч.“, „К.2016“ ЕООД и М. И. М. оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърдят, че третата ответница в лично качество и като управител на „К. 2016“ ЕООД не е знаела, че атакуваните сделки увреждат кредитора на нейния съконтрахент, като считат, че общото местоживеене с първия ответник не доказва наличието на такова знание. Твърдят също така, че двете сделки не увеличават платежната неспособност на ЕТ „А. Ч.“, тъй като продажната цена по сделката от 08.09.2020 г. му послужила за погасяване на кредит към „Алианц банк България“ АД, в чиято полза бил ипотекиран имота, предмет на сделката, а сделката от 11.12.2019 г. била сключена с цел „К. 2016“ ЕООД да кандидатства за банков кредит, който да бъде използван за погасяването на друг кредит на длъжника към „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 30000 лв. Ответницата М. И. М. заявява, че сделката от 08.09.2020 г. е сключена, за да може тя да кандидатства за кредит, като предложи имота за обезпечаване на 2 задълженията по него, като по този начин целяла да съдейства на ЕТ „А. Ч.“ за погасяване на задълженията му по други кредити.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Чрез представен по делото договор за проектиране от 22.09.2016 г. ЕТ „А. Ч.“ възложил на „Архитект Д.“ ЕООД проучването и проектирането на птицеферма за угояване на пилета бройлери в ПИ № ... по КВС на с. К., м. „С.двор“ срещу уговорено възнаграждение в размер на 47400 лв. с включен ДДС. Възложената чрез договора задача била осъществена от изпълнителя и изготвеният от него проект бил приет от ЕТ „А. Ч.“ с протокол от 25.11.2016 г. На 12.04.2018 г. ищцовото дружество издало фактура № 120 за извършено частично плащане за проекта в размер на 12000 лв., а на 07.11.2019 г. съставило още една фактура № 136 за остатъка от задължението в размер на 35400 лв., която изпратило на съконтрахента си ведно с покана за доброволно изпълнение, получена от него на 08.11.2019 г. Впоследствие ищецът предявил по исков ред вземанията си срещу своя длъжник, като образувал т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г., приключило с осъждането на първия ответник да му заплати сумата от 29500 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за проектиране от 22.09.2016 г., неустойка за забавено изпълнение в размер на 855,55 лв., както и направените по делото разноски в размер на 2930,18 лв. - съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г. След влизане в сила на решението кредиторът се снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и образувал изпълнително производство срещу ЕТ „А. Ч.“ под № 20207670401283 по описа на ЧСИ Г. Г..

Към момента на поканата от 08.11.2019 г. А. Ч. Ч. и М. И. М. били съдружници в „К.

2016“ ООД, като тяхното съдружие било прекратено на 03.12.2019 г. с подписването на договор за прехвърляне на дружествени дялове, чрез който А.Ч. продал на М.М. собствените си два дяла от дружеството, а придобивайки ги, купувачът се превърнал в едноличен собственик на неговия капитал. Впоследствие с НА от 11.12.2019 г. № .., т. ..по описа на СВ – С. първият ответник прехвърлил чрез договор за покупко – продажба в полза на „К. 2016“ ЕООД правото на собственост върху ПИ с идентификатор ......по кадастралната карта и регистри на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1263 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор с площ от 18,731 дка срещу продажна цена в размер на 2100 лв. От изготвената по делото съдебно – ценова експертиза се установява, че към момента на сключване на тази сделка пазарната стойност на придобития от дружеството имот е възлизала на сумата от 15719 лв.

Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г., вписан на 08.09.2020 г. А. Ч. Ч. прехвърлил на М. И. М. правото на собственост върху СОС с идентификатор -----по кадастралната карта и регистри на гр. С-, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С-, ул. „Г.К.“ № .., ет. ., ап. ., представляващ апартамент с площ 3 от 66,64 кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № .с площ от 4 кв.м. и 4,53 % от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж, срещу продажна цена в размер на 35000 лв. От назначената СЦЕ се установява, че към момента на тази сделка пазарната стойност на прехвърленото жилище възлизала на сумата от 65700 лв.

От представен от ответниците НА за учредяване на договорна ипотека № ..., т. .по описа на СВ – С. за 2015 г. се установява, че на 01.09.2015 г. А. Ч. ипотекирал в полза на „Алианц България“ АД собствения си към този момент СОС с идентификатор ............за обезпечаване на банков кредит в размер на 35000 лв., предоставен му от тази банка в неговото търговско качество. От представените извлечения от банковите сметки на първия и третия ответници е видно, че на 11.09.2020 г. М.М. е превела по банков път на А. Ч. продажната цена по НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г. в размер на 35000 лв., както и че на свой ред той заплатил по банков път получената сума на неконкретизирано в извлечението лице при посочено основание на превода „погасяване на главница по кредит“.

Логично е да се приеме, че адресатът на плащането се явява „Алианц България“ АД, тъй като на 15.09.2020 г. тази банка депозирала в СВ – С. молба за заличаване на договорната ипотека по НА № ..., т. ..по описа на СВ – С. за 2015 г., учредена за обезпечаване на отпуснатия от банката кредит от 35000 лв. Междувременно на 03.09.2020 г. втората ответница сключила договор за кредит с „ПИБ“ АД за сумата от 40000 лв., който обезпечила чрез учредяване на договорна ипотека върху закупеното от нея жилище с идентификатор ............., като от извлечението от банковата сметка може да се изведе заключението, че именно чрез тази сума тя заплатила продажната цена на имота, която впоследствие била използвана от А.Ч. за погасяване на задълженията му към „Алианц България“ АД.

Чл. 135, ал. 1 ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно – и лицето, с което длъжникът е договарял също следва да е знаело за увреждането. Според ал. 2 на същата разпоредба знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай е безспорно установено, че ищецът е кредитор на ЕТ „А. Ч.“ и че разпореждайки се с недвижимите си имоти си длъжникът е знаел че уврежда интересите на своя съконтрахент, тъй като е отнел правото му да насочи принудителното събиране на вземанията му върху тези имоти, без да предлага изпълнение на задълженията си и без да разполага с друго имущество, достатъчно за удовлетворяването на този кредитор. Осведомеността на ЕТ „А. Ч.“ за увреждането произтича както от сключения договор за проектиране, представляващ основание на неговите задължения, така и от поканата за доброволно плащане от 08.11.2019 г., получена от него дни преди продажбата на ПИ с идентификатор ............., а също така и от проведеното съдебно производство за заплащане на задължението по договора, приключило с осъдително решение и издаване на изпълнителен лист. В настоящото производство е спорно доколко съконтрахентите на длъжника – купувачите по атакуваните в настоящото 4 производство договори за покупко – продажба, са знаели за увреждането на неговия кредитор и по – конкретно доколко с това обстоятелство е била запозната ответницата М. И.