Решение № 179 от 23.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. С.З., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500153 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, от жалбоподателя П. И. М., чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК С.З., против Постановление от 28.11.2022 г. за ОТКАЗ за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. 20228680400499 по описа на ЧСИ Р.М., връчено на длъжника на 30.11.2022 г. с правно основание: чл. 435., ал.2, т.6 от ГПК.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните действия, вследствие на които молят да се отмени постановения отказ на ЧСИ да се прекрати производството по делото.

В конкретния случай съдебният изпълнител е изготвил постановление /обжалваното/, с което се отказва прекратяването на изпълнителното производство по горепосоченото изп. дело. В този смисъл жалбоподателят твърди, че е налице отказ от страна на съдебния изпълнител да прекрати производството, поради което счита че настоящата жалба се явява допустима, а съответно отказът се явява неправилен и незаконосъобразен.

В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, подават настоящата жалба против Постановление от 28.11.2022 г. за ОТКАЗ за прекратяване на изпълнителното производство - и.д. 20228680400499 по описа на ЧСИ Р.М., връчено на 1 длъжника на датата 30.11.2022 г.

Атакуваните действия на съдебния изпълнител са неправилни и необосновани.

Неправилно и необосновано съдебният изпълнител приемал, че не е налице „последващо отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство.“, както и, че „Не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 433 от ГПК“.

Съдебният изпълнител не съобразявал факта, че не ползва сочената в призовката за доброволно изпълнение, съответно в Изпълнителния лист от 14.05.2020 г., част от имот, представляващ УПИ V-217, кв. 13, кад. район 501 по плана на с. Б., община М., който граничел от север с наследствения съсобствен имот, притежаван в съсобственост от длъжника със сестра й, явяващ се недвижим имот в с. Б., община М., представляващ имот 109, кад. район 501, представляващ парцел IV-109 по плана на с. Б., община М.. Имотът им е наследствен, придобит от родителите им.

Съдебният изпълнител не съобразявал и факта, че наследственият съсобствен имот 109, кад. район 501, представляващ парцел IV-109 по плана на с. Б., община М., СЕ ВЛАДЕЕ от третото лице - сестра й К.И.К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в град К., която от лятото на 2020 година, има СПОР с г-жа Т. И. Т., взискателя по настоящото дело, собственик на имота на южната граница на процесния имот - имот V-217, от кв. 13 по плана на с. Б., община М., КОЙТО СПОР Е ОТНОСНО ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВАТА ИМОТА, последният явяващ се процесния по настоящото изпълнително дело имот, в т.ч. относно сочената от съдебния изпълнител в поканата му до длъжника дървена ограда, явяваща се граница между двата имота, установена от средата на миналия век, още от времето на придобиването на имота от родителите й.

Съдебният изпълнител не съобразявал факта, че третото лице - К.И.К., с нарочно писмо от 02.11.2022 г., заведено по делото, е признала факта, че владее процесния имот, явяващ се съсобствен наследствен имот за длъжника и сестра й - имот 109, кад. район 501, представляващ парцел IV-109 по плана на с. Б., община М., в т.ч. до границата му на юг, с имота на г-жа Т. - УПИ V217, кв. 13, кад. район 501 по плана на с. Б., община М., в т.ч. ВЛАДЕЕ и направената от баща им ДЪРВЕНА ОГРАДА, която фактически е изградена на ГРАНИЦА МЕЖДУ НАСЛЕДСТВЕНИЯ ИМ ИМОТ и имота на взискателя Т..

Обстоятелствата, че третото лице - К.И.К., от лятото на 2020 година имало СПОР с взискателя Т. И. Т., относно процесния имот, както и предвид факта, че имотът се владее от това трето лице, са нови обстоятелства, които лишават длъжника от възможността за формално изпълнение, като същевременно и предвид заявеното от длъжника, съответстващо на 2 фактическото положение, че длъжникът не ползва и не владее процесния имот, сочи на това, че е налице изпълнение на задължението, предмет на принудителното изпълнение, при което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК като изпълнителното производство следва да се приключи.

Съдебният изпълнител следвало да констатира това фактическо положение и след като установи хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, следвало да приключи изпълнителното производство.

Поради изложеното, молят да се постанови отмяна на атакуваното Постановление от 28.11.2022 г. за ОТКАЗ за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 20228680400499 по описа на ЧСИ Р.М., като от съда се дадат съответните указания за приключване на изпълнителното производство, на соченото от тях основание.

Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за прекратяване са подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя П. И. М..

В тази връзка счита, че е нарушено правото му на защита и с оглед на гореизложеното, моли, да бъде отменено като незаконосъобразно постановлението за отказа за прекратяване на изпълнението по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Р.М., с район на действие Окръжен съд – С.З.. Подробни съображения и доводи са изложени в жалбата на жалбоподателя П. И. М..

Молят, в случай че се уважи жалбата, съдът да присъди и разноските във връзка с производството по делото.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение-отговор от другата страна по делото Т. И. Т. от гр.К., чрез пълномощника си адв.М. К.

К.. Взискателят по процесното ИД с № 20228680400499, като във връзка с полученото съобщение, и съответно с приложената Жалба вх. № 1476/20.12.2022г., като представят и молят съда да приеме настоящото им възражение по същата жалба, с което молят жалбата на жалбоподателя М. да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили и писмените мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Р.М., с район на действие Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.

Изложени са подробни съображения.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй 3 като посочената разпоредба дава възможността на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбоподателя П. И. М. се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

В деловодството на ЧСИ М., с молба вх.№ 8870/16.08.2022г. е образувано ИД с № 20228680400490 с взискател Т. И. Т. и длъжник жалбоподателката П.

И. М., на основание два броя изпълнителни листове, издадени по гр.д. с № 528/2019г. по описа на PC К., за заплащане сумата от 684 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2019г. до окончателното издължаване, както и прекратяването на неоснователно ползване на северната част на имот на Т. Т., представляващ УЛИ V-217 в кв.46 по плана на с.Б., с площ от 5489 кв.м., и по графични данни с площ от 566 кв.м., както и П. М. да премахне за своя сметка направена дървена ограда.

По делото е връчена и съответната Покана за доброволно изпълнение с изх.N515862/25.08.2022г на12.09.2022г., направена е справка ГРАО по искане от Длъжника, издадено е удостоверение за адрес на Взискател, пак по искане на длъжника .

С молба вх.№11106/26.09.2022г., жалбоподателката П. М. е направила възражението си, че не ползва имота, посочен в ИЛ и имота се стопанисва от лицето К.И.К. - нейна сестра. Иска делото да бъде прекратено. Молбата е връчена на становище на Взискателката на 03.10.2022г . На 07.10.2022г е постъпило и становище от Взискателя, чрез адв. М. К., с което твърди, че изнесените факти от Длъжника не отговарят на действителното правно състояние .

На 03.11.2022г. е постъпило и ново становище от Длъжницата М., в което освен твърденията си че не владее, излага твърдения че е заплатила дължимата се сума преди образуване на изпълнителното дело, в хода на гражданското дело, но не представя доказателства в тази насока. Постъпило е на същата дата и становище от Кина Косева, което е връчено на пълномощника на Взискателя по мейла.

На 28.11.2022г. е съставено и обжалваното Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното дело, като същото е връчено на взискателя на 02.12.2022г и на Длъжника на датата 30.11.2022г. По имейл, в определения двуседмичен срок е постъпила по имейл и жалба против отказа за прекратяване на изпълнителното дело от адв. С. А., с приложено пълномощно от Длъжницата, подписана и с надлежен електронен подпис. Жалба с идентично съдържание е изпратена и в ОС С.З., като същата е изпратена от 4

ОС С.З. на ЧСИ Р.М., за администриране. Жалбата първоначално е оставена без движение. Поради правените многократни опити за връчване на уведомлението за оставяне без движение на адвоката- пълномощник по делото, на 24.01.2023г. същото е връчено на П. И. М.. В определения срок, същата е внесла указаните в уведомлението такси.

Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна и поради следните съображения:

При постановяване на съдебното решение, което се изпълнява, решаващия съд е направил преценката кои са активно легитимираните страни по делото, като е определил в същото и кои са Взискател и длъжник, като е посочил същите и в издадения от него ИЛ. Не е в правомощия на ЧСИ да прави преценка от кой се владее имота при изпълнение на съдебното Решение, поради това, че не се касае за изпълнително действие въвод във владение, а за преустановяване на действия от страна на Длъжника, и премахване на дървена ограда в посочения в ИЛ недвижим имот.

Твърдените от Длъжника и посоченото от него трето лице, факти не могат да се доказват в изпълнителното производство, а могат да бъде обект на самостоятелно исково производство . Доказан от твърденията на Длъжника и третото лице факт е че към датата на искането за прекратяване на изпълнителното производство и жалбата против действията на ЧСИ.

Длъжника не е преустановил действията по неоснователното си ползване на имота . т.е не е изчерпан предмета на изпълнение и не са налице основания за прекратяване на производството в тази му част.

По отношение на твърдението , че дължимата се сума е заплатена в хода на гражданското дело, Длъжника не представя никакви доказателства че е извършила плащанията, като по този начин жалбата и тази си част се явява неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция също така намира, че жалбата от длъжника М. е срещу отказа на съдебния изпълнител М. да прекрати производството действително е допустима, но се явява неоснователна. В специалната разпоредба на чл. 433, ал.1 от ГПК са изброени подробно и същевременно с това и изчерпателно хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Въззивният съд, намира, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите за надлежното приложение на която и да било от възможностите за прекратяването на изп.

Производство, подробно визирани в специалната разпоредба на чл.433, т.1 до т.9 от ГПК.

Въззивният съд намира, че изброяването в чл. 433 от ГПК е изчерпателно и разпоредбата е императивна, от което следва, че от 5 посоченото от длъжника основание за съдебния изпълнител не възниква по никакъв начин задължение и не са налице предпоставките за прекратяване на делото.