Определение № 634 от 30.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. В., 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

НДН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, ОТ „ВИК“ ООД ГР. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „В***, представлявано от СПЦ, чрез адвокатско дружество “НУМ“, представлявано от адвокат Д. Г. У. - САК, срещу Разпореждане № 759/21.11.2025 г. НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. К. по ч. гр. д. № 815/2025 г., в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срещу ЕТ "Л. - 99 ПС", ЕИК ***.

В частната жалба се посочва, че с Разпореждане № 759/21.11.2025 г. съдът отхвърля Заявлението за сумата от 838,68 лева - адвокатско възнаграждение и уважава претенцията за сумата от 4 193,83 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, 3 784,17 лева - мораторна лихва, както и 135,63 лева - държавна такса.

КРС е приел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи, че е направено плащане за адвокатско възнаграждение именно за настоящото производство в претендирания размер.

В частната жалба се твърди, че с депозираното заявление по чл. 410 ГПК са представени Фактура № 0000001159/12.11.2025 г., видно от която е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по 15 1 броя заповедни производства в общ размер на 9 407,62 лева, като е представено и платежно нареждане от 12.11.2025 г., с основание за плащане на посочената фактура. Съпровождащ към тях е опис, в който са посочени лицата, срещу които е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като за всяко едно лице е посочен размер на адвокатския хонорар.

С оглед изложеното, считат, че е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството жалбоподател, доколкото безспорно от представените доказателства може да се установят лицата, за които е заплатен адвокатски хонорар, както и конкретните суми.

Молят съда да измени постановеното Разпореждане № 759/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 815/2025 г. на Районен съд - гр. К. и да присъди в полза на „ВИК“ ООД гр. П. адвокатско възнаграждение в размер на 838,68 лева.

Окръжен съд -В., като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество частната жалба е н.снователна.

Районен съд - К. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Към заявлението са приложени документи, от които претендира спорните за заповедното производство права.

Със заявлението се претендират разноски в размер на 838,68 лв. за адвокатско възнаграждение. Със заявлението са ангажирани доказателства за заплащането на посоченото възнаграждение

–

Фактура

№

0000001159/12.11.2025г., Рамков договор за събиране на вземания от 08.07.2022г.

Съдът намира обаче, че с ангажираните доказателства не може да се установи, че за процесното вземане е направено плащане от заявителя за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в претендирания размер. В представената и цитирана от съда фактура, която е на стойност 9407,62 лв., е записано само, че основанието за плащане на сумата е адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по 15 броя заповедни производства, без да са конкретизирани същите и без да е посочено по всяко от тях каква сума е заплатена, поради което съдът намира, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение не е доказана и като 2 такава правилно отхвърлена от РС-К..

Окръжен съд - В. изцяло е съгласен с изводите на първоинстанционния съд по отношение на присъждането на разноски.

Въпреки представения списък в приложение № 1 и посочването на имената на длъжника не може да се направи категоричен извод, че се претендират за вземането, за което се иска издаване на заповед.

Окръжен съд - В. се солидаризира с извода на районния съд, че посочения материален интерес и имената на длъжника не индивидуализират в достатъчна степен вземането, върху което се търси изпълнение. Възможно е между същите страни да има и други спорни облигационни отношения и предвид липсата на такава индивидуализация, това в т.ретичен план да доведе до злоупотреба с права на някоя от страните.

С оглед всичко гореизложено, частната жалба е н.снователна и не следва да се присъждат разноски и за настоящото производство.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от ОТ „ВИК“ ООД ГР. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „В***, представлявано от СПЦ, чрез адвокатско дружество “НУМ“, представлявано от адвокат Д. Г. У. - САК, срещу Разпореждане № 759/21.11.2025 г. НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. К. по ч. гр. д. № 815/2025 г. , в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срещу ЕТ "Л. - 99 ПС", ЕИК ***.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 759/21.11.2025 г. НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. К. по ч. гр. д. № 815/2025 г. В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. В., 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

НДН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, ОТ „ВИК“ ООД ГР. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „В***, представлявано от СПЦ, чрез адвокатско дружество “НУМ“, представлявано от адвокат Д. Г. У. - САК, срещу Разпореждане № 759/21.11.2025 г. НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. К. по ч. гр. д. № 815/2025 г., в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срещу ЕТ "Л. - 99 ПС", ЕИК ***.

В частната жалба се посочва, че с Разпореждане № 759/21.11.2025 г. съдът отхвърля Заявлението за сумата от 838,68 лева - адвокатско възнаграждение и уважава претенцията за сумата от 4 193,83 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, 3 784,17 лева - мораторна лихва, както и 135,63 лева - държавна такса.

КРС е приел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи, че е направено плащане за адвокатско възнаграждение именно за настоящото производство в претендирания размер.

В частната жалба се твърди, че с депозираното заявление по чл. 410 ГПК са представени Фактура № 0000001159/12.11.2025 г., видно от която е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по 15 1 броя заповедни производства в общ размер на 9 407,62 лева, като е представено и платежно нареждане от 12.11.2025 г., с основание за плащане на посочената фактура. Съпровождащ към тях е опис, в който са посочени лицата, срещу които е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като за всяко едно лице е посочен размер на адвокатския хонорар.

С оглед изложеното, считат, че е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството жалбоподател, доколкото безспорно от представените доказателства може да се установят лицата, за които е заплатен адвокатски хонорар, както и конкретните суми.

Молят съда да измени постановеното Разпореждане № 759/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 815/2025 г. на Районен съд - гр. К. и да присъди в полза на „ВИК“ ООД гр. П. адвокатско възнаграждение в размер на 838,68 лева.

Окръжен съд -В., като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество частната жалба е н.снователна.

Районен съд - К. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Към заявлението са приложени документи, от които претендира спорните за заповедното производство права.

Със заявлението се претендират разноски в размер на 838,68 лв. за адвокатско възнаграждение. Със заявлението са ангажирани доказателства за заплащането на посоченото възнаграждение

–

Фактура

№

0000001159/12.11.2025г., Рамков договор за събиране на вземания от 08.07.2022г.

Съдът намира обаче, че с ангажираните доказателства не може да се установи, че за процесното вземане е направено плащане от заявителя за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в претендирания размер. В представената и цитирана от съда фактура, която е на стойност 9407,62 лв., е записано само, че основанието за плащане на сумата е адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по 15 броя заповедни производства, без да са конкретизирани същите и без да е посочено по всяко от тях каква сума е заплатена, поради което съдът намира, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение не е доказана и като 2 такава правилно отхвърлена от РС-К..