Решение № 9 от 02.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100902320 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Ю.“ ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, против „ Г.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53 538.21 лева, представляваща възнаграждение по Договор за физическа охрана от 02.09.2019 г. за периода 01.02.2022 г. – 11.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 8 730.48 лева – лихва за забава за периода 12.02.2022 г. 11.12.2023 г.

Ищецът „Ю.“ ООД твърди, че на 02.09.2019 г. сключил с ответника „Г.“ ЕООД договор, по силата на който следвало да осъществява денонощна физическа охрана на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „****, при първоначално уговорено месечно възнаграждение в размер от 3 800 лв. без ДДС, дължимо до 10-то число на текущия месец и подлежащо на индексиране съобразно процента на увеличение на минималната работна заплата. Ищецът изпълнявал точно договорената работа, но ответникът преустановил плащанията, което довело до прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 05.12.2022 г. Дължимото до прекратяване на договора възнаграждение за осъществена охрана съгласно издадени в периода януари-декември 2022 г. фактури било на стойност от 53 538,21 лв., а за забавата в плащането му ответникът дължал и лихва в общ размер от 8 730,48 лв., начислена върху всяко месечно задължение от падежа му до 11.12.2023 г. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата до погасяването. Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът „Г.“ ЕООД оспорва подписването на договора и твърди, че процесните фактури не били издадени въз основа на този договор. Сочи също, че нямало доказателства за осъществяване на охраната, за която били издадени фактурите, а всички задължения към ищеца за осъществявана в по-ранен момент и въз основа на еднократни възлагания охрана били погасени. Поради липса на главни задължения ответникът не дължал лихва, освен това забава не била настъпила, тъй като процесните фактури не му били връчени.

1

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е неоспорено от страните заключение на Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По така предявените искове, съобразно правилта за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между страните, основано на договор с изложеното в исковата молба съдържание и с елементи на изработка, изпълнение на работата, съобразно уговореното, размер и падеж на уговореното възнаграждение, както и начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

Установява се от представените доказателства, че страните са сключили Договор за физическа охрана от 02.09.2019 г. с предмет осигуряване и организиране от ищеца „Ю.“ ООД, в качеството му на изпълнител, по възлагане на ответника „ Г.“ ЕООД, в качеството на възложител, на физическа охрана на обекта на възложителя Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи, находящ се в УПИ VIII 681.682.1379.2979, кв.7 Витоша-ВЕЦ Симеоново, гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 49-51, срещу възнаграждение в размер на 3 800 лева месечно без ДДС, дължимо до 10-то число на месеца, в който се извършва услугата. Съгласно чл. 9.5 от договора, определеното възнаграждение се актуализира от датата и с процента на увеличение на минималната работна заплата за страната.

Видно от Анекс от 05.12.2022 г., страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора за физическа охрана на обект в гр. София, бул. „****, считано от 05.12.2022 г.

По делото са представени издадените от ищеца фактури за дължимото възнаграждение, както следва:

Фактура

№

**********/31.01.2021 г.,

№

0000047486/28.02.2022 г., № 0000047817/31.03.2022 г., № 0000048188/30.04.2022 г., № 0000048527/31.05.2022 г., № 0000048907/30.06.2022 г., № 0000049250/31.07.2022 г., № 0000049578/31.08.2022 г., № 0000049897/30.09.2022 г., № **********/31.10.2022 г., № 0000050546/30.11.2022 г. и № 0000050555/01.12.2022 г., в съдържанието на които като наименование на стоката/услугата е посочено „Физическа охрана – нощна – час – Г. – София жилищна сграда Симеоновско шосе“. Общата стойност на дължимата сума по фактурите е 54 694.21 лева.

Видно от приетото по делото, неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, поцесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, като стойността на закупените стоки (без ДДС) е отразена по дебита на разходната сметка 602/2-5 Разходи за външни услуги - Охрана - физическа и СОТ, като върху данъчната основа е начислен дължимият 20% ДДС по дебита на сметка 453/1 Начислен данък за покупките, пълен данъчен кредит, срещу кредита на сметка 401/1 (31) Доставчици - Ю. ООД със сбора на данъчната основа плюс дължимото ДДС. В счетоводството на ответното дружество фактури с номера № 50212, 50546 и 50555 не са осчетоводени. Всички фактури, с изключение на фактури с номера № 50212, 50546 и 50555, са отразени надлежно и в срок в Дневниците на покупките по ЗДДС, като за тях е ползван данъчен кредит. В счетоводството на ищеца всички фактури са осчетоводени, като стойността на продадените услуги (със ДДС) е отразявана по дебита на сметка 411/4653 Клиенти - Г. ЕООД, със сбора на данъчната основа плюс дължимото ДДС, срещу кредита на сметка 703/5 - Приходи от услуги Охрана (за сумата на данъчната основа), като върху данъчната основа е начислен дължимият 20% ДДС по кредита на сметка 453/2 Начислен ДДС на продажбите. Фактурите са отразени надлежно и в срок в Дневниците на продажбите по ЗДДС. Съгласно представена справка от банковата сметка на дружеството-ищец и представена аналитичност по сметка 411/4653 Клиенти - Г. ЕООД по фактура № 47158/31.01.2022 г. е извършено частично плащане от страна на Г. ЕООД, на дата 25.08.2022 г., в размер на 1 156 лева. Парите са преведени по разплащателната сметка на Ю. ООД в Банка ДСК АД с IBAN: ****. Не е установено наличието на други плащания по процесните фактури. Въз основа на установеното вещото лице дава заключение, че неплатената сума по издадените фактури е в общ размер на 2

53 538.21 лева, а лихвата за забава за периода от датата на падежа за всяко отделно месечно задължение, до 11.12.2023 г. е в размер на 8 730.48 лева.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните.

Свидетелят Д.Г.П. – служител в ищцовото дружество на длъжност „Регионален мениджър“ – казва, че отговаря за организацията на охранителния процес на обектите, които се охраняват от дружеството, като охраната на обекта на бул. „Симеоновско шосе“ е осъществявана от месец септември 2019 г. до началото на месец декември 2022 г., когато договорът бил прекратен.

Свидетелят И.К.П. – служител на ответното дружество на длъжност „Технически ръководител“ – казва, че бил технически ръководител на два обекта, на които дружествотоищец изпълнявало охранителна дейност, като такава се осъществявала от месец март 2019 г. до есента – месец септември-октомври 2020 г., когато ръководството преценило, че вече няма нужда от услугите на „Ю.“ ООД и охраната престанала. При напомняне от страна на пълномощника на ищеца за дадени от свидетеля показания относно същите обстоятелства по друго дело, той казва, чеможе и през 2022 г. да е осъществявана охрана на обектите.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Установи се по делото, че страните са били обвързани от търговски правоотношения п о Договор за физическа охрана от 02.09.2019 г., имащ характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, по силата на които ищецът, в качеството на изпълнител, се задължил да извърши определена работа, а ответникът, в качеството на възложител поел задължение да заплаща възнаграждение в определен размер и в срокове, уговорени в Договора. Ответникът е оспорил автентичността на подписа на управителя на дружеството, положен за възложител в договора между страните, поради което на основание чл. 193 ГПК е открито производство по проверка истинността на документа и на ответника „Г.“ ЕООД е указано, че негова е доказателствената тежест във връзка с оспорването.

Ответникът не е ангажирал доказателства за неистинността на подписа на управителя, поради което на основание чл. 194, ал.2 ГПК оспорването следва да се признае за недоказано.

Установи се и прекратяване на облигационната връзка по съгласие на страните, считано от 05.12.2022 г., с писмено споразумение от тази дата.

Въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, както и показанията на свидетеля Д.Г.П., които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на други събрани по делото доказателства (издадените от ищеца и редовно осчетоводени от него фактури), съдът приема за установено и изпълнение задълженията на ищцовото „Ю.“ ООД да организира и осигури физическа охрана на обекта на ответника в периода 01.02.2022 г. – 11.12.2022 г., следователно за установено следва да се приеме изпълнение на възложената работа от страна на ищеца. С осчетоводяването на процесните фактури и ползването на данъчен кредит по тях ответникът извънсъдебно е признал наличието и съдържанието на облигационни отношения между страните, каквито се твърдят в исковата молба, както и дължимостта и размера на възнаграждението за извършената работа. Неосчетоводяването на трите последни фактури в счетоводството на ответното дружество само по себе си не изключва отговорността му да заплати възнаграждение за извършената от ищеца работа, при установеното с показанията на свидетеля Петков изпълнение на поетите задължения за целия период до прекратяването на договора на 05.12.2022 г., съответстващи на заключението на ССчЕ за редовно осчетоводяване на всички процесни фактури в счетоводството на ищеца (чл. 182 ГПК). Показанията на свидетеля И.П. съдът не кредитира, защото същите са непоследователни, вътрешно противоречиви и не съответстват на нито едно друго събрано по делото доказателство. На първо място - свидетелят посочва, че услугата се предоставя от месец март 2019 г., а видно е, че всъщност договорът между страните е от дата, следваща посочената. Освен това свидетелят е колеблив относно 3 обстоятелството кога е преустановено осъществяването на физическата охрана от страна на ищеца, поради което неговите показания нямат доказателствена стойност относно тези факти.

С оглед на гореизложеното искът за главница е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Поради забава на плащането, ответникът дължи мораторна лихва върху дължимата сума по всяка фактура, считано от датата на падежа, уговорен между страните, до 11.12.2023 г. (съобразно искането). Размерът на обезщетението за забава, видно от заключението на вещото лице, е в предявения размер, поради което акцесорният иск също е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Като законна последица от уважаването на главния иск, следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 53 538.21 лв., считано от предявяване на иска – 14.12.2023 г. до окончателното плащане.

По разноските:

Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството, които са в общ размер на 8 600.80 лв. – внесена държавна такса от 2 490.80 лв., възнаграждение на вещо лице – 350 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 760 лв.