Решение № 320 от 26.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Димитровград, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20265610100156 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Сити кеш“ООД твърди, че ответникът М. П. П. е отправила искане към него за сключване на договор за заем. В тази връзка между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект №783922/21.12.2022г. Заедно с този договор, на заемополучателя по електронен път били изпратени погасителен план и Общи условия към договора. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като не заплатил дължимите по него суми. Поради това, на 24.10.2025г., заемодателят подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника.

Образувано било ч.гр.д.№4260/2025г. по описа на РС-Враца, по което на 13.11.2025г. била издадена Заповед №3227 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на М. П. П. било разпоредено да заплати по горепосочения договор за заем на „Сити кеш“ООД сумата 1500 лева, представляваща главница, 602,28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2022г. до 21.06.2024г., 1 125,77 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.03.2023г. до 01.10.2025г., 48,73 лева, представляваща неустойка за периода от 23.04.2023г. до 23.04.2023г., както и направените в производството разноски 19,35 лева, внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Заповедта била връчена на длъжника, която в указания й срок депозирала по делото възражение по чл.414 от ГПК, в което заявила, че не дължи плащане на посочените в нея суми. С оглед на това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че тя дължи на ищеца сумата от 409,03 евро- неплатена главница по Договор за паричен заем №783922/21.12.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение- 24.10.2025г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №3227/13.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4260/2025г. по описа на РС-Враца.

Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

По искане на ищцовото дружество от 16.06.2026г.,в проведеното на 23.06.2026г . съдът допусна изменение на предявения иск за главница досежно неговия размер, като намали същия от 409,03 евро на 359,03 евро.

Ответникът М. П. П. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва твърдението на ищеца че е подписала процесния договор за заем. Твърди, че той не е обективирал волята й за сключване на правна сделка с ищеца. Оспорва факта на реалното усвояване на сумата от 1500 лева, като поддържа, че такава не й е била предавана в брой или по банков път. Заявява, че между нея и ищеца съществували предходни договори за кредит, като оспорва дължимостта на задълженията по процесния договор. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договора е подписан от нея, заявява твърдение, че той е нищожен, поради противоречие със Закона за потребителския кредит и добрите нрави. Доколкото договора бил нищожен, ищецът нямал основание да претендира суми по него на договорно основание. Евентуално дължимите суми при нищожност не били предмет на това производство и не можело да бъдат присъдени в него. Поради отпадане на договорното основание, искът следвало да бъде отхвърлен изцяло. В случай, че съдът приемел, че ответника дължала връщане на суми по договора, твърди, че всички направени от нея вноски и плащания, трябвало да се отнесат приоритетно към погасяване на главницата. Това било така, тъй като на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължал връщане само на чистата главница без лихви, такси и неустойки, поради което главницата била върната изцяло.

Предявява насрещна искова молба против „Сити кеш“ООД, в която твърди, че процесния договор е недействителен, като нищожни са и отделни клаузи от него.

На първо място, твърди нищожност на клаузата за неустойка (чл. 6.2 и чл. 23 от ОУ).

В договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) в 3-дневен срок. При неизпълнение била начислена неустойка в общ размер на 3045,72 лева. Изискванията за поръчители с осигурителен доход 7 пъти МРЗ били практически неизпълними. Тази „неустойка“ не обезщетявала вреди, а представлявала скрито възнаграждение, което водело до явно неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Претендираната неустойка била в размер, надвишаващ двойно самата главница, което противоречало на добрите нрави.

На следващо място, неправилно бил изчислен ГПР и обща сума чл.11, т.10 ЗПК. В договора бил посочен ГПР от 48.22%. Тази стойност била невярна, тъй като в нея не била включена сумата на „неустойката“ по чл.6.2. Разходът за неустойка бил предварително известен. Неначисляването му в ГПР правело договора недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

2

На трето място, имало нарушение на чл.33, ал.1 от ЗПК, относно лихвата за забава.

Договорът предвиждал санкции за забава, които надвишават законовия лимит (законната лихва + 10 пункта). Всяка уговорка за обезщетение за забава, по-голямо от законоустановеното, била нищожна на основание чл.33, ал.2 от ЗПК.

На последно място,незаконосъобразни били и таксите за „събиране“. В погасителния план били заложени разходи за „извънсъдебно събиране“, които съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК са забранени. Кредиторът нямал право да изисква такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

С оглед изложеното, иска съдът да прогласи за недействителен Договор за паричен заем №783922 от 21.12.2022г. на основание чл.22 от ЗПК. Алтернативно, да прогласи за нищожни клаузите по договора и Общите условия. Претендира присъждане на направените във връзка с предявения насрещен иск разноски.

В отговор „Сити кеш“ООД поддържа, че предявените против дружеството искове в настоящото производство са недопустими и неоснователни, тъй като се претендира нищожност на клаузата за неустойка по Договор за потребителски кредит № 783922, а тя не е предмет на спора, съгласно исковите претенции, във връзка с образуваното гр.д.

№156/2026г. Делото било образувано по повод депозирана искова молба, с която се претендира заплащане на дължимата по договора главница. Счита, че ищецът няма правен интерес от претенцията за нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор, поради факта, че дружеството имало претенции само относно дължимата и незаплатена главница, като не претендира дължимостта на други суми от сключения договор за заем.

Наличието на нищожна клауза в договора не обуславял извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако Дружеството е изискало заплащането на неустойката от страна на ищцата, какъвто настоящият случай категорично не бил. В условията на евентуалност и за пълнота на настоящия отговор поддържа, че ищецът по насрещния иск не представял никакви доказателства за извършени плащания по кредита. Ищецът неправилно твърдял, че клаузата, определяща ГПР по кредита е нищожна, тъй като ГПР бил посочен в договора като абсолютна стойност. В конкретния случай ГПР бил в размер на 48.22% и е изчислен по формула, съгласно Приложение №1, като единственият разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент.

Неустоечната клауза от Договора също не била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обезпечението на задължението бил съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. По този начин съобразно 3 изискванията на чл.92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.

Поддържа, че Договорът е съобразен със ЗПК и изискването в чл.19, ал.4 ЗПК.

Размерът на ГПР бил в допустимият размер по закон. Лихвата влизала в границите на ГПР, поради което счита същата за законна и съобразена с правните норми и търговската практика. Лихвите при небанковите финансови институции били по-високи с оглед риска, който те поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. Уговорената от страните годишна договорна лихва в размер на 40.05% не противоречала на добрите нрави. Горна граница имало и това бил 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишавала посочения размер, същата не противоречала на добрите нрави.

Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли изцяло предявените искове срещу „Сити Кеш“ ООД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем Кредирект №783922, сключен на 21.12.2022г. между „Сити кеш“ООД, като заемодател, и *** П. П., като заемател, е че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева.

Уговорено било, че задължението ще бъде върнато на 18 месечни погасителни вноски. В договора изрично е посочено, че ГПР е 48,22%, а фиксирания ГЛП е 40,05%. Датата на първото плащане е 23.01.2023г., а на последното плащане на 21.06.2024г. Общата дължима от заемателя сума за плащане била в размер на 2102,28 лева. Съгласно разпоредбата на чл.6.1 от Договора, заемателят се е задължил в срок от 3 дни, считано от усвояване на заемната сума,да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33 ал.1 на ОУ : поръчител или банкова гаранция. В чл.6.2 от Договора страните се договорили, че при неизпълнение на чл.6.1 заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 3045,72 лева. Тази неустойка се начислявала автоматично от заемодателя, като с подписване на договора за заем заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване.

Неустойката се заплащала разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.

От приетата като доказателство по делото Разписка за извършено плащане №2000000331808909/21.12.2022г. /л.87/ се установява, че на тази дата в 12.15 часа, чрез Изипей, „Сити кеш“ООД е превело в полза на М. П. П. сумата от 1500 лева, представляваща заем по Договор №783922.

На 27.10.2025г. ищецът е депозирал в РС-Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. П. П.. Образувано е било ч.гр.д.№4260/2025г., по което на 13.11.2025г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на М. П. да заплати на „Сити кеш“ООД сумите: 1500 лева, 4 представляваща главница -дължима по договор за заем сключен със "Сити Кеш" ООД, 602,28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2022г. до 21.06.2024г., 1125,77 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.03.2023г. до 01.10.2025г., 48,73 лева, представляваща неустойка за периода от 23.04.2023г. до 23.04.2023г., както и направените в производството разноски за: 19,35 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80 лева. В законоустановеният срок, длъжника възразила по реда на чл.414 от ГПК, че не дължи плащане на сумите посочени в заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.