Решение № 14772 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14772 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110163753 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК от „ЕМ“ ЕООД срещу И. Б. З. установителни искове с правно основание по чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за следните суми: сумата от 13 403,55 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL 442004 от 30.06.2008 г. за периода от 30.09.2008 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 565,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2023 г. до 21.06.2023 г., за което по ч.гр.д. № 35731/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 30.06.2008 г. между „Юробанк Българияя“ АД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № FL442004 от 30.06.2008 г. , въз основа на който ответникът получил в заем сумата от 15 000 лева, като последният се е задължил го да върне на месечни вноски, размерът и падежите на които са определени в погасителен план договора. Срокът на действие на договора е за 120 месеца, или за периода от 31.07.2008 г. до 30.06.2018 г. на 190 равни месечни вноски всяка в размер на 243,84 лева, дължил на 30-то число на месеца. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните погасителни вноски, съгласно уговореното. На 18.01.2016 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания „Ю-к Б-я“ АД с предишно наименование „Юробанк И ЕФ ДБ“ АД прехвърлило на „ЕОС М-с“ ЕООД вземанията си спрямо ответника. Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да признае за установена тяхната дължимост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва факта на уведомяването си за договора за цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 53-и състав е сезиран с първоначално,обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал.

1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че между първоначалния „Ю-к Б-я“ АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да докаже погасяването на претендираните вземания От приложеното ч. гр. д. № 35731/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19849 от 07.07.2023 г. срещу длъжника И. Б. З.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство. С оглед на така изложените обстоятелства, настоящата съдебна инстанция счита, че предявените искове са допустими.

По делото е представен подписан договор за потребителски кредит № FL422004/30.06.2008 г. между „Юробанк и ЕФ ДБ” АД, в качеството на кредитодател, и И.

Б. З., в качеството на кредитополучател, съгласно който кредитодателят предоставя сума в размер на 15 000 лв. на кредитополучателя, а той се задължава да върне сумата на 120 месечни вноски, всяка от които по 243,84 лв. Като падежът на последната вноска съгласно погасителния план към договора настъпва на 30.06.2018 г. Страните по договора са се съгласили на годишен процент на разходите по разрешения кредит в размер на 17,10%.

Договорът представлява частен диспозитивен документ и като такъв обвързва страните по него за поетите с него задължения, доколкото не е оспорена неговата автентичност (арг. от чл. 180 ГПК). В настоящото производство не е оспорено наличието на облигационна връзка между страните по договора, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че такава е възникнала.

По правната си характеристика договорът за банков кредит представлява двустранен, консенсуален, формален, възмезден и комутативен договор. По силата на договора за банков кредит кредитодателят поема задължението да предостави на кредитополучателя 2 уговорената по договора сума, т.е. предоставянето на сумата не е част от фактически състав на сключването на договора, а е в изпълнение на същия, а за кредитополучателя възниква облигационното задължение да върне предоставената парична сума в уговорения в договора срок, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Процесният договор следва да бъде квалифициран като договор за потребителски кредит, тъй като кредитополучател е физическо лице, което сключва договора за задоволяване на лични нужди, а не за извършване на търговска или професионална дейност (арг. от § 13, т. 1 от ЗЗП вр. с чл. 9, ал. 3 ЗПК), а кредитодател е юридическо лице, което се задължава да предостави или предоставя кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 4 ЗПК).

Въз основа на това и предвид обстоятелството, че процесният договор за потребителски кредит е сключен на 30.06.2008 г., приложим към него е отменения Закон за потребителския кредит (обн. с ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г.; в сила от 01.10.2006 г.; изм. и доп. бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.). Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК и предвид задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК съдът има задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителски договори. В настоящия случай чл. 6 от ЗПК от 2006 г. предвижда също да бъде сключен в писмена форма, както и задължителните реквизити на договора за потребителски кредит са предвидени в чл. 7 от ЗПК от 2006 г., като съгласно чл.

14, ал. 1 когато не са спазени изискванията на чл. 6 , чл. 7, т. 4 - 14 , чл. 8, ал. 1 , чл. 9, ал. 1 и чл. 10 , договорът за потребителски кредит е недействителен. При проверката на договора обаче настоящата съдебна инстанция не констатира наличието на нарушения на посочените разпоредби, които да водят до недействителност на договора.

Но договорът за потребителски кредит се отличава от договора за банков кредит по това, че той може да бъде реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което сумата по кредита е усвоена на 01.07.2008 г., като за установяване на соченото обстоятелство вещото лице се е позовало на Бордеро № 7920303 от 01.07.2008 г., съобразно което сумата от 15 000 лв. е преведена по разплащателна сметка с IBAN:

BG78BPBI79401062895001. Също така вещото лице е изчислило, че размера на непогасената главница за периода от 30.09.2008 г. до 31.12.2017 г. е 13 390,55 лв., а лихвата за забава за периода от 21.01.2023 г. до 21.06.2023 г. възлиза на сума в размер на 645,66 лв.

Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като 3 заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.

По делото е представен подписан Договор за възлагане на вземания в двуезичен вариант на български и английски и в превод на български, сключен между „Юробанк България” АД, в качеството на цедент, и „ЕМ” ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който Цедентът прехвърля на Цесионера портфейл с необслужвани вземания, които цедентът има към трети лица по опис, сред които е и вземането срещу ответника по настоящото дело. Договорът представлява частен диспозитивен документ и като такъв обвързва страните за поетите с него задължения, доколкото не е оспорена неговата автентичност (арг. от чл. 180 ГПК). При преценка на отделните клаузи на договора поотделно и в тяхната цялост съгласно чл. 20 ЗЗД настоящата съдебна инстанция счита, че процесният договор следва да бъде квалифициран като договор за прехвърляне на вземане съгласно чл. 99 ЗЗД. Договорът за цесия представлява двустранна правна сделка, чието правно действие се изразява в прехвърлянето на едно облигационно право от страна на цедента на цесионер. При този вид договор цесионерът не встъпва в правоотношението на мястото на досегашния кредитор, а той придобива единствено прехвърленото вземане заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното (арг. от чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Предвид общия принцип за относително действие на договора, обективиран в чл. 21, ал. 1 ЗЗД, договорите пораждат действие само между страните по тях, а по изключение при изрично предвидените в закона случаи, те имат действие и за трети лица. Като едно от тези изключения е при договора за цесия съгласно чл. 99, ал. 4, тъй като от момента на съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането вече легитимиран кредитор съгласно чл. 75, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да получи изпълнение на престацията е цесионерът.

По делото е представено подписано Уведомление за извършено прехвърляне на вземане от името на „Юробанк България” АД (с предишно име „ЮРОБАНК И ЕФ ДБ” АД), в качеството му на цедент по договора за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД само уведомлението, извършено от цедента има правните последици, предвидени в ал. 4 (в този смисъл е и ТР 142-7/1954 г. на ОСГК на ВС, както и практиката на ВКС, например (Решение № 243 от 06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т. о., Решение № 449 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.). Като съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от този момент прехвърлянето на вземането има действие за третите лица, включително и за длъжника по договора. Уведомлението е подписано от адв. Г. Х.. Съгласно приложеното по делото пълномощно, подписано от Димитър Борисов Шуманов и Милена И.ва Ванева, представляващи заедно кредитодателя и цедент по договора „Юробанк България” АД, изброените в пълномощното лица, вкл. и адв. Х., както и ищеца по настоящото дело – „ЕМ” ЕООД, имат правото да представляват упълномощителя за уведомяване на длъжници по договори за потребителски кредит за извършената цесия. Като е посочен и срок на действие 4 на пълномощното – 31.01.2026 г. Пълномощното е с нотариална заверка на подписите от 19.02.2021 г. Съгласно чл. 99, ал. 3 липсва изискване за специална форма за действителност на уведомлението, а съгласно чл. 37 ЗЗД: Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Следователно в случая няма изискване за особена форма и за пълномощното поради липса на изискване и за самото волеизявление, поради което и при липса на доводи за недействителност на пълномощното следва да се приеме, че пълномощното е действително.