Решение № 202 от 08.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Враца, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500241 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3357 от 28.04.2026г., подадена от Община Козлодуй с административен адрес в гр.Козлодуй, представлявана от кмета М.Г.Н., против решение № 312/04.12.2025 г. постановено по гр. д. № 851/2025 г. на Районен съд - гр. Козлодуй, в неговата цялост, с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, че Община Козлодуй дължи на И. Е. И., ЕГН ********** с адрес ***, сумата присъдена му в заповедно производство по ч.гр.дело № 615/2025г. по описа на РС Козлодуй в размер 324.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на 01.05.2025 г. около 21.00 часа за счупено предно стъкло на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СВ, върху който е паднал клон на дърво, част от зелената система на община Козлодуй, намиращо се в гр.Козлодуй на ул. „Христо Ботев“ около кръстовище с ул. “Хан Кубрат“ до дом № 111, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 16.05.2025 г. до окончателното изплащане и е осъдена на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на И. Е. И. направени по делото разноски за държавна такса - 55 лева, депозит за вещо лице - 200 лева и адвокатско възнаграждение - 400 лева, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 615/2025 г. по описа на Районен съд Козлодуй разноски - 25 лева държавна такса.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че извода в обжалваното решение, че е ясно от кое дърво е настъпило увреждането, е в разрез със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест, което води до неправилност на решението. Липсват доказателства за точното местонахождение на дървото, за което се твърди, че клон от него е паднал върху предното стъкло на автомобила, обратно на приетото в обжалваното решение. Приетото в обжалваното решение е в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, според които ищецът дължи пълно доказване на твърдяното увреждане - като механизъм, причинител и противоправност.

Посочва, че е неправилен извода в обжалваното решение за неположена грижа от страна на служителите на общината. Точно обратното, събраните по делото доказателства, без изключение, доказват наличието на положена грижа, тоест действия от страна на служителите на общината. В общинската администрация се полагат системни грижи за дърветата, така че да бъде предотвратена възможността от падане на сухи клони. Предвид това изводът в обжалваното решение, че не е оборена презумпцията за вина, е в разрез със събраните по делото доказателства. Изтъква, че в разрез със събраните по делото доказателства е извода на съда, че клонът на дървото, който е паднал върху автомобила, е бил сух и е паднал в спокойно време, тоест е налице отговорност на общината. При категорични доказателства, че е имало буря, е следвало да се приеме, че буря е действителната причина за падането на клон от неизвестно и неопределено по местоположение дърво. Твърди, че при анализира на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила: неоснователно съдът е приел пристрастност на показанията на свидетеля Д.Д. само защото е служител в общината и е експерт по грижата за дърветата; съдът е кредитирал не съвпадащите си показания на свидетели по делото, а тези, които се различават, което е нелогично; съдът е игнорирал съвпадащите си показания на свидетеля на ищеца и свидетеля на ответника, че през въпросната вечер е имало буря и дъжд; съдът не е обсъдил обстоятелството, че свидетелката И.а е дъщеря на ищеца и в този смисъл нейната евентуална заинтересованост; при противоречие между свидетелите на ищеца съдът е приел за достоверни показанията на този свидетел, които не се подкрепят от другите доказателства по делото, а не тези на другия свидетел на ищеца, които се подкрепят от показанията на ответника; приетият в обжалваното решение извод, че съвпадащите свидетелски показания за силен дъжд и буря следва да се пренебрегнат и отхвърлят, не се подкрепя от събраните доказателства, а е чиста спекулация, която при обективно и всестранно обсъждане на доказателствата и фактите по делото би могла да намери по-логично и обективно обяснение. Поддържа също, че изводите на съда за преклудиране на възражението му, че инцидентът е следствие от случайно събитие и лоши метеорологични условия, са неоснователни и при нарушение на закона и 2 твърди, че е доказал наличието на случайно събитие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отхвърли изцяло предявените искове и му присъди деловодните разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия И. Е. И. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител , поддържа подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемия не се явява и не се представлява.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Козлодуй е бил сезиран от И. Е. И., ЕГН **********, със заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против Община Козлодуй за сумата 324.00 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена на 01.05.2025г. от счупване на предно стъкло на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СВ, в резултат на паднал клон от дърво – общинска собственост, намиращо се в гр.Козлодуй на ул. „Христо Ботев“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по делото - сумата 25.00 лв. държавна такса. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 615/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 356/21.05.2025 г. за посочените в заявлението суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение от длъжника, поради което по указание на заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

С предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД ищецът И. Е. И. е поискал от съда да признае за установено, че ответната Община Козлодуй м у дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

3

В исковата молба, с която е предявен този иск, се твърди, че ищецът И.

Е. И. е собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. номер ВР *** СВ.

Поддържа се, че на 01.05.2025 година, около 21.00 часа дъщерята на ищеца М.

И.а управлявала автомобила в гр.Козлодуй по ул. „Христо Ботев“ в посока към пристанището, когато около кръстовище с ул. „Хан Кубрат“ паднал клон на крайпътно дърво върху движещия се автомобил и се забил в него, като счупил предното му стъкло, с което му причинил имуществена вреда. Посочва се, че след подаден сигнал на телефон 112, мястото на инцидента е посетено от служители на МВР. Твърди се, че увреждането е настъпило в следствие на неизпълнение на задълженията на Община Козлодуй, чрез съответните органи, да се грижи за озеленяването и поддържането на растителността в града, да селектира дърветата и да ги поддържа в състояние, което гарантира, че гражданите на гр. Козлодуй и собствеността им са защитени от увреждания вследствие на падане на тези дървета. Излагат се обстоятелства, че процесната сума е присъдена на ищеца в заповедно производство по ч.гр. дело № 615/2025г. по описа на РС Козлодуй, в което ответната община е направила възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съдът е дал указание за предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Козлодуй е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно фактите и правото. Заявява, че спазва нормативната уредба относно поддържането на зелените площи в гр.Козлодуй и твърди, че падането на клон на дърво се дължи на обективни причини без конкретно да са посочени такива. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, показания свидетели и заключение на вещо лице по изготвена съдебно-автотехническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. номер ВР *** СВ, се установява, че автомобила е собственост на ищеца И. Е. И..

Установява се също, че във връзка с посетено ПТП за паднал клон върху автомобила на ищеца на ул. „Христо Ботев“ в гр.Козлодуй е образувана полицейска преписка 288р-6272/02.0.2025 г. на РУ гр.Козлодуй, ОД МВР Враца (приложена на л. 52-57 в делото). От материалите по тази преписка се установява, че по сигнал за паднал клон върху лек автомобил на ул. “Христо Ботев“ до дом № 111 в гр.Козлодуй, на 01.05.2025 г., около 21.10 часа полицейските служители В.М. и В.В. са били изпратени да посетят мястото.

При пристигането си на мястото на инцидента полицейските служители установили лицето М. И.ва И.а и управлявания от нея лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. номер ВР *** СВ, собственост на нейния баща И. Е. И..

Установили, че върху предното стъкло на автомобила бил паднал клон от крайпътно дърво. Стъклото на автомобила било счупено, като клона бил забит 4 в него и в арматурното табло на автомобила. Преписката е приложена в архива на РУ Козлодуй с мнение, че органите на МВР не посещават и не издават документи за повреди на МПС възникнали в резултата на природни бедствия. В преписката се съдържат снимки от посетения инцидент.

По делото е приложен бюлетин на МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Враца от дата 30.04.2025 г., който съдържа прогноза за времето на датата на събитието 01.05.2025г. В същия е отразено, че през деня ще преобладава слънчево време, около и след обяд с развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност. На места, главно в Северна България и планините, ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Повече по количество ще са валежите в Централна Северна България. Вятърът ще остане предимно от североизток, ще е умерен.

За установяване на обстоятелствата, касаещи процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите М. И.ва И.а и В.М..

Свидетелката М. И.ва И.а установява с показанията си, че на 01.05.2025 г., около 21 часа е управлявала лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. номер ВР *** СВ, собственост на баща й И. Е. И. (ищеца), по улица „Христо Ботев“ в гр.Козлодуй, с посока към пристанището. При преминаване през изкуствена неравност, т.нар. „легнал полицай“ върху автомобила паднал клон от крайпътно дърво и се забил в предното стъкло на автомобила, счупил го и стигнал до таблото на автомобила. Според свидетелката клонът паднал от крайпътно дърво, което се намирало от дясната страна на пътя в посоката на движение на автомобила. Клонът не бил тънък, бил дълъг и по него нямало листа. Свидетелката незабавно спряла автомобила, слязла от него и се обадила на родителите си. Те пристигнали, извикали полиция и на място изчакали полицаите да дойдат. Полицаите не са съставили на свидетелката акт за нарушение по ЗДвП за инцидента; направили снимки, които са приложени по делото. Автомобилът останал на място до пристигането на полицейските служители, а после бил закаран пред дома на родителите на свидетелката.

Разпечатката съдържа 35 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b076d18e-4832-4811-a619-38f0e59014e8