Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19726 от 29.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16397/2023
Вид
Решение № 19726
Подписан
29.11.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 19726 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110116397 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на фирма” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу С. П. Х. с ЕГН: **********, В. К. П. с ЕГН:********** и М. К. Х. с ЕГН: **********, всички с постоянен адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно при квоти - 4/6 за С. Х. и по 1/6 за В. П. и М. Х. сумата от 574,13 лева, от които 474,25 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 68.22 лева- мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 26,26 лева - главница за периода от м.08.2019г, до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,40 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 08.09.2022г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №52689/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб.№: 11111 ID номер: 1111.

Ищецът твърди, ответниците, в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците са използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. П. Х. и В. К. П. са депозирали отговор на исковата молба, с който исковете са оспорват като неоснователни. Отрича се качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия, с аргументи за противоконституционност на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че от пролетта на 1999 г. всички радиатори и тръбопровод за топла вода са запечатани, което е установено от ФДР с документи, приложени по гр.д.

№36563/2018 г. на СРС.

Поддържа се, че липсват индивидуални договори с доставчика на ТЕ, а при проведено ОС за избор на ФДР ответниците са отказали да подпишат протокола.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. Х., чрез назначения й особен представител не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 29.09.2022 г. „фирма“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. К. Х., С. П. Х. и В. К. П. за Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ 11111, както следва: 474.25 лева- главница за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 68.22 лева- лихва за периода 15.09.20 г. до 08.09.2022 г.,суми за 2 дялово разпределение: 26.26 лева - главница за периода от м.08.2019 г. до 04.021 г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 5.40 левалихва за периода 01.10.2019 г. -08.09.2022 г. при квоти - 4/6 за С. Х. и по 1/6 за В. П. и М. Х..

С разпореждане от 07.10.2022 г. по ч. гр. д. №52689/2022 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Длъжниците С. П. Х. и В. К. П. са депозирали възражение в срока по чл.414 от ГПК, намирайки вземането по издадената заповед за изпълнение за недължимо. Заповедта е връчена на длъжника М. К. Х. на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. На основание чл.

415, ал. 1, т 1 и т.2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен по делото е договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд на 17.01.1069 г., по силата на който К Х. П. е закупил апартамент АДРЕС

Видно от приложеното Удостоверение за наследници К Х. П. е починал на 12.05.1999 г., като е оставил за наследници С. П. Х.- съпруга, В. К. П.-син и М. К. Х.- дъщеря.

С Нотариален акт от 15.12.2008 г. С. П. Х. продава на съсобственика си В. К. П. 4/6 ид.ч. от АДРЕС Със същия нотариален акт С. П. Х. си е запазила безвъзмездно правото на ползване върху продадения недвижим имот.

Видно от представения протокол от проведено на 24.06.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС , етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „АДРЕС“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 01.07.2002 г. между „АДРЕС“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва целия блок/два входа/. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в 3

Наредба№ 16-334. През процесния период в процесния имот всички радиатори са били демонтирани, а в банята има щранг-лира с размери: 2 елемента ф60, височина 2.6м., без техническа възможност за монтаж на уред. За двата отчетни периода има служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност с размер на 728W, умножена по МСРС. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 154куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.

За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 30.07.1997г. В процесния имот няма ползване на ТЕ за БГВ. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и имот е в размер на 474.26 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по партидата на аб. №11111 няма извършени плащания

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.