Определение № 5554 от 11.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5554 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500055 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена по пощата на 28.05.2025 г. на ответника „ИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНФОРМЕЙШЪН СИСТЕМС“ ЕООД срещу решение № 20139954/08.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 70036/2019 г. на Софийски районен съд, 52 състав, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК съдът прекратява производството по предявения от жалбоподателя срещу ищеца М.Х. насрещен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинност на документ – на съдържанието на трудова книжка, страница 12-13, в която е посочено, че М.Х. е назначена от „ИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНФОРМЕЙШЪН СИСТЕМС“ ЕООД на 01.10.2009 г. по трудово правоотношение на длъжността „управител“ с месечно възнаграждение 2300 лева.

Жалбоподателят поддържа, че имал интерес от иска за установяване неверността на съдържането на трудовата книжка в посочената част, защото въпросът за наличието/липсата на трудово правоотношение бил спорен между страните. Макар с решенето съдът да отхвърлил предявените искове, основани на твърдения за наличие на трудово правоотношение между страните, приемайки, че такова липсва, правният интерес не отпадал.

Решението не било влязло в сила, поради което ищецът имал възможност да оттегли исковете. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът поддържа, че жалбата била неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК , изхожда от легитимирано лице и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на М.Х. срещу „ИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНФОРМЕЙШЪН СИСТЕМС“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове за парични вземания. Претенциите се основават на твърдения за възникнало на 01.10.2009 г. трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „управител“, както и че същото било прекратено. В исковата молба се поддържа, че макар ищецът да бил вписаният в търговския регистър управител на дружествотоответник, договорът нямал характер на такъв за възлагане на управление по чл. 141, ал 7 ТЗ, а на трудов. Сочи, че бил регистриран в НАП по реда на чл.

62, ал. 2 КТ, както и че трудовото правоотношение по този договор било вписано в трудовата книжка на ищеца, препис от която представя към исковата молба.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва наличието на трудово правоотношение. В съшия се съдържа и насрещен иск за установяване неверността на съдържанието на трудовата книжка в частта, в която е вписан процесният договор.

Искът е приет за съвместно разглеждане. С постановеното решение съдът е отхвърлил предявените искове, приемайки, че между страните не е налице трудово правоотношение, а такова по чл. 141, ал. 7 ТЗ. Върнал е насрещната искова молба, като е приел, че наличието на трудово правоотношение е част от фактическия състав на предявените претенции, поради което работодателят нямал правен интерес да установи неверността на трудовата книжка в частта, в която е вписано трудовото правоотношение по процесния договор, че недопустимо било издателят на официалния документ да оспори съдържането му, респ. да предяви иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

Обжалваният акт е правилен.

В мотивите към т. 1 на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ВКС е прието, че: „В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.

С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност.

Оспорването истинността на документ по чл.

193, ал.

1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.“ 2

От горното следва, че иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим в същото производство поради липса на правен интерес, защото оспорването представлява по същността си инцидентен установителен иск.

Обстоятелствата, на които се основава искът по чл. 124, ал. 4 ГПК, следва да бъдат взети предвид в производство по чл. 193 ГПК.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл.

179 ГПК за фактите, отразени в нея. Всяка от заинтересованите страни /вкл. и издателят й - работодател/, може в сроковете и по реда на чл.193 чл.194 ГПК да оспори обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като документ.

Макар да е върнал исковата молба по предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, то приемайки, че липсва трудово правоотношение, първоинстанционният съд е разгледал възражение по чл. 193 ГПК. Изследвал е съдържанието на договора, въз основа на който е извършено вписването, и е установил, че доказателствената сила на отразените в трудовата книжка обстоятелства е опровергана.

Наред с горното, видно от доводите в жалбата жалбоподателят цели не установяване невярност на съдържанието на трудовата книжка, а установяване несъществуване на трудово правоотношение между страните.

Същото обаче няма да се отрече със сила на пресъдено нещо дори и искът по чл. 124, ал. 4 ГПК да бъде уважен, защото може да се докаже и с други доказателства.

Неоснователни са доводите за наличие на правен интерес поради възможността ищецът да оттегли предявените искове, с което да се стигне до прекратяване на производството. По аргумент от 232 ГПК на този етап от производството делото се прекратява само със съгласието на ответника.

Предвид изложеното въззивният съд намира обжалвания акт за правилен.

Подадената срещу прекратителното определение, съдържащо се в съдебното решение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена по пощата на 28.05.2025 г. на ответника „ИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНФОРМЕЙШЪН СИСТЕМС“ ЕООД срещу решение № 20139954/08.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 70036/2019 г. на Софийски районен съд, 52 състав, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК съдът прекратява производството по предявения от жалбоподателя срещу ищеца М.Х. насрещен иск по чл. 124, ал.

4, изр. 1 ГПК.

3

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис. Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4