Решение № 83 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пазарджик, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900151 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „С.“ №*, чрез адв. Г. Й. от *, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Е Х Г“ № *, ет. *, ап. *, срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение от 40 000 лева (след влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Републик България и чл. 12 и чл. 13 от същия сумата следва да се определи на 20 451,68 евро) за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 07.11.2023 г. по вина на водача на л. а. Хонда Акорд, рег. № *******, Д. А. С., както и обезщетение в размер на 1 873,03 лева (или 957,67 евро) – разходи по лечението, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 12.01.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Претендират се разноски.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

На 07.11.2023 г. в гр. В., около 11:00 часа, настъпил пътен инцидент, при който л. а. Хонда Акорд, рег. № *******, управляван от Д. А. С., при маневра десен завой на кръстовището на бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Винчо Горанов“ отнема предимството на ищцата като пешеходец и я удря. Ударът настъпил малко преди ищцата да пресече цялото платно и да стъпи на тротоара, като при падането си чупи подбедрицата. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно който виновен за инцидента е водачът на лекия автомобил. Отговорността на последния е застрахована при ответното застрахователно дружество. Излагат се подробни твърдения за влошеното й физическо и психическо съС.ие. Посочват се и направени разходи във връзка с оперативната процедура в размер на 1 598 лева и 1 допълнителни разходи в размер на 275,03 лева, съгласно представени фактури.

Сочи се, че на 12.01.2024 г. е отправила претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя на виновния водач за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. Няма определено и/или изплатено обезщетение, поради което се предявява и настоящата искова молба. Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. Претендира се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. А. Д. от *, е подал отговор на исковата молба. Излага доводи, че липсват доказателства за търпени неимуществени вреди, тъй като липсва медицинска документация освен епикризата. Поддържа, че нито едно твърдение за тежък инцидент и продължителен възстановителен период не е подкрепено с доказателства. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с действителните такива. Направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не е пресичала на обозначено за това място, не е предприела действия за безопасността си – за отдалечаване от платното, сигнализация и др. Пострадалата не е спазила задължителните указания на лекарите, като се сочи каква е процедурата и за какво се следи през възстановителния период. На тези основания се моли съдът да намали обезщетението с 50 %. Няма доводи по иска за имуществени вреди. Оспорва се и претенцията за лихви. Моли за отхвърляне на иска, евентуално присъждане на по-ниско от поисканото обезщетение с оглед възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, респ. с оглед критерия по чл. 52 от ЗЗД за справедливост.

Няма подадена допълнителна искова молба в срок, с което двойната размяна на книжа е преустановена.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Непосочването на банкова сметка не е нередовност на исковата молба, видно от чл. 129, ал. 2 от ГПК, който не препраща към чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което не е длъжна да сочи размер на търсената лихва – така Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 12.01.2024 г., 2 като застрахователят не е определил такова.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: че между ответника и сочения за делинквент Д. А. С. към датата на ПТП е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала на 12.01.2024 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно инцидента, но застрахователят не е определил такова.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.11.2023 г. на РУ – гр. В. към ОД на МВР – Пазарджик, съставен при посетеното намясто ПТП. В протокола е посочено, че е образувано Досъдебно производство № 565/2023 г. по описа на РУ – В..

С Постановление от 17.07.2024 г. е прекратено ДП № 565/2023 г. на РУ – В., пр. преписка № 6388/2023 г. на РП – Пазарджик по искане на пострадалата С..

Приети са фактури и касови бележки към тях за доказване на претърпените от ищцата имуществени вреди, които са обсъдени от вещото лице по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която ще бъде разгледана по-долу в мотивите.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Д. А. С. дава показания, че е участвал в процесното ПТП като водач на автомобила, който удря ищцата. Извършвал десен завой, като забелязал ищцата в момент, когато тя е била по средата на платното. Всичко станало много бързо. Твърди, че бил заслепен от слънцето и за това не я видял.

Свидетелят З А У сочи, че поддържа приятелски отношения с ищцата.

Запознат е с инцидента. Излага, че след изписването й от болницата същата първоначално била обездвижена на легло за около 2 месеца, след което започнала да се изправя с помощта на патерици. Счита, че и до момента не е напълно възстановена, тъй като все още има нужда от патерици и бастун.

Психически не е забелязвал някаква промяна у ищцата.

От изслушано т о заключение по съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р П. М., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

Вследствие на пътния инцидент ищцата С. e получила външно счупване на лявата голямопищялна кост в областта на тибиалното „плато“, хематоми на лявата подбедрица и дясната колянна става, както и охлузвания по десния крак. Постъпила е в „МБАЛ Здраве – В.“ АД на 07.11.2023 г. и е изписана на 14.11.2023 г. Оперативната интервенция с открита репозиция и вътрешна фиксация на тибията е извършена на 08.11.2023 г. Конците са свалени след две седмици, а антитромботичната профилактика е извършвана в 3 рамките на един месец. Рехабилитацията е важен елемент от възстановяването след полученото телесно счупване. На пациента се съставя индивидуален план. Описаната програма може да се изпълнява в домашни условия при нормално протичащ оздравителен процес и дисциплиниран пациент.

Възстановяването на ищцата при описаното счупване включва период на легло от около 2 месеца, след това започва постепенна вертикализация с помощта на проходилка, след което е възможно и частично (10 % от теглото) натоварване на крайника. Пълното натоварване на крайника се постига в края на шестия месец, а по-сериозни натоварвания са възможни евентуално след осмия или деветия месец. Към момента пострадалата е възстановена, като е установена флексия в коленните стави двустранно от 120°, което с оглед възрастта й не е съществено ограничение на обема на движението.

Експертът уточнява, че в близко бъдеще не е предвидено сваляне на остеосинтезната система, като при липса на усложнения е възможно плаката да не се сваля.

Ищцата е търпяла силни болки в острия травматичен период и непосредствено след операцията.

Представените разходни документи за сумата от 1 873.03 лева са за доплащане на остеосинтезната заключваща плака с винтове, потребителската такса, медицински услуга и медикаменти, поради което се приема, че са във връзка с процесната травма.

От медицинската документация е установено, че преди процесното произшествие пострадалата е била диагностицирана с първична двустранна гонартроза /дегенеративни изменения/ в двете колянни стави, както й е била направена пластика /смяна/ на дясната тазобедрена става.

От заключение по съдебноавтотехническата експертиза, изготвено о т инж. С. Г., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

На 07.11.2023 г. ищцата се е движела в близост до кръстовище, образувано от бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Винчо Горанов“ в гр. В.. В един момент предприема пресичане по пешеходната пътека на ул. „Винчо Горанов“ с посока на движение от запад на изток. По същото това време по бул. „Хан Аспарух“ Д. А. С. управлявал л. а. Хонда Акорд с посока на движение от изток на запад. В момент, когато ищцата навлиза на платното за движение по ул.

„Винчо Горанов“, за да пресече, МПС се е намирало на разС.ие от около 80 метра от мястото на удара. Водачът на автомобила предприема завой надясно – от бул. „Хан Аспарух“ в посока ул. „Винчо Горанов“ със скорост между 20 – 30 км/ч. Когато водачът възприема пресичащата пешеходка и реагира на екстрено спиране, автомобилът се е намирал на дистанция от около 12 – 15 метра от мястото на удара. Въпреки предприетото спиране настъпил удар между автомобила и пешеходката. Мястото на удара е около средата на пешеходната пътека или малко след средата. Скоростта на автомобила в 4 момента на удара е била около 10 – 15 км/ч. Ударът за ищцата настъпва в странична дясна част и опорен ляв крак. За лекия автомобил ударът настъпва в предна дясна част. След съприкосновението МПС изминава още около 1,5 – 2 метра и спира.

Произшествието е могло да бъде избегнато, ако водачът на лекия автомобил бе възприел пешеходката от разС.ие по-голямо от 9.9 метра (при скорост от 20 км/ч) или 16 метра (при скорост 30 км/ч). За пешеходката пътният инцидент би могъл да бъде избегнат, ако същата бе възприела автомобила като опасност и преустановила своето движение, така че превозното средство да премине пред пешеходката. Това поведение обаче би създало евентуална опасност за ПТП с друго преминаващо по същото време МПС – така обяснения на в. л. в откритото заседание.

Установено е, че маркировката на пешеходната пътека е избледняла, а на някои места липсваща изцяло. Няма светофарна уредба в процесния участък или пътни знаци, които да указват наличие на пешеходна пътека.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В производството по този иск върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяния и вреда; вина (същата се презумира при доказано авторство); наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквент и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.