Решение № 22 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502876 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 476 от 26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 49/2024 г.

Окръжен съд - Враца е осъдил, на основание чл. 50, вр. чл. 45, вр. чл. 52 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД земеделски производител Р. Г. Б. да заплати на Д. А. Т. сумата от 75 000 лв., по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от животно, собственост на Р. Г. Б., причинило на ******** г. смъртта на бащата на ищеца - А. Т. Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022г. - датата на деликта, до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника в първоинстанционото производство - земеделски производител Р. Г. Б., чрез пълномощника, с релевирани възражения за неправилност. В жалбата се поддържа възражение, че при постановяване на обжалваното решение Окръжен съд - Враца неоснователно е кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, които не потвърждават изложеното в исковата молба.

Свидетелите разказали неубедително и противоречиво за отношенията между ищеца и починалия му баща, без да знаят, че тези взаимоотношения са изяснени по ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина /пр.пр.

1

1323/2022 г. на ВрОП/, развило се по случая. Релевира се оплакване, че по никакъв начин ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване поведението на животното /бик/, когато е раздразнено в какъв период от време отшумява това му състояние, дали поведението му е агресивно само към определен човек или към всички хора, с които е имало или има контакт и понастоящем. Поддържа се довод, че при постановяване на обжалваното решение Окръжен съд - Враца неоснователно не е отчел повдигнатото от ответника възражение, че тъй като именно пострадалият е бил лицето, под чийто надзор се е намирало животното /бика/, то същото би следвало да носи солидарна със собственика на животните отговорност за причинените му вреди. Допълва, че при евентуално установяване на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, ответникът би следвало да отговаря в условията на силна редукция на определеното от съда обезщетение.

Възразява, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил и факта, че тъй като пострадалият е упражнявал изцяло надзора върху животните /вкл. бика/ е резонно настъпилата смърт да се дължи на изключителната вина на пострадалото лице. Позовава се на съществуваща по въпроса практика на ВКС, че собственикът на вещта, причинила вредата, не носи отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на пострадалия. Предвид изложените съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявените срещу ответника искове да бъдат отхвърлени изцяло. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът Д. А. Т. - чрез пълномощника си, обжалва решението в неговата отхвърлителна част като поддържа, че съдът не е съобразил претърпените от него неимуществени вреди, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат разпределени разноските между страните съобразно това.

Жалбоподателят-ответник, чрез пълномощника си, поддържа подадената жалба.

Жалбоподателят-ищец, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което оспорват жалбата на ответника и поддържат подадената от него жалба.

Пред настоящата инстанция е допусната и приета съдебномедицинска експертиза.

За да уважи предявените искове, първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.50 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника като собственик на бика, с който е причинена смъртта на бащата на ищеца. Приел е за неоснователни възраженията на ответника, че починалият има изключителна вина, съответно е допринесъл за настъпването на резултата, като е посочил, че конкретни негови действия не се установяват от 2 доказателствата в делото. Въз основа на ангажираните в производството доказателства, е приел за установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Решаващият състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което обуславя възможността да се произнесе по неговата правилност.

С оглед изложените по – горе искания във въззивните жалби, предмет на въззивното производство е решението на Окръжен съд - Враца в неговата цялост.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция не се спори относно приетото от първата инстанция обстоятелство, че починалото лице А. Т. Х. на 49 г. е бил изпратен от земеделски производител Р. Б. със стадо едър рогат добитък, крави и един бик, да ги пасе.

Не се спори, а и се установи от събраните пред първата инстанция писмени доказателства - показанията на самия Р. Б., който в ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР – гр. Бяла Слатина е посочил пред държавен орган /полицай/, че стадото, вкл. и бикът с посочена ушна марка № 36089009 са негови. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите Е.

Т., познаващ собственото на ответника стадо, част от което е и причинилият процесните вреди бик. При съвкупната преценка на събраните и обсъдени доказателства настоящият съдебен състав приема за безспорно установено обстоятелството, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове като собственик на стадото, вкл. и на бика с ушна марка № 36089009.

Пред въззивната инстанция е допусната и приета СМЕ, във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в непълнота при изследването и анализа на доказателствата и неизпълнение на задължението му да изясни всички твърдени от страните факти в спора, включително за причинно-следствената връзка между поведението на животното и настъпилата смърт на наследодателя на ищеца.

От приетото и неоспорено заключение на експертизата по делото се установява, че при аутопсията на тялото на А. Т. Х. е установена „Г“-образна разкъсно-контузна рана на ляво бедро в горна трета, по предно вътрешната повърхност, с размери 7/3 см и ширина 1 см и дълбочина около 5-6 см, с пълно разкъсване на бедрените артерия и вена. Освен травмата на левия крак са намерени и послесмъртни увреждания с вид на охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, на дясна мишница, на коремната стена вляво и по 3 крайниците. Смъртта на Х. е в резултат на несъвместима с живота кръвозагуба, настъпила от разкъсването на големите кръвоносни съдове на левия крак – бедрени артерия и вена. Уточнено е, че смъртта от разкъсване на магистрални /големи/ кръвоносни съдове на крайниците настъпва бързо, в рамките на минути от момента на причиняването им.

Според експерта, морфологията на травмата на левия крак посочва механизма на причиняването й – действие на твърд тъпоръбест предмет, по механизма на проникване и разкъсване на меките тъкани. Именно видът на раната, наличието на раневи канал и състоянието на разкъсаните съдове показва, че практически е възможно нараняването да е получено от част от тялото на тревопасно животно с наличие на рога, например бик, предвид това, че животинските рога класификационно се отнасят към предмети с конична форма, завършващи с повече или по-малко изразен връх.

Въз основа на така обсъдената експертиза и допълнителните пояснения в откритото с.з. от експерта, че с оглед морфологията на нараняването, което отговаря да е причинено по механизъм от действие на твърд предмет с добре изразен връх, каквито са рогата на такъв тип животно, следва че е налице причинно-следствена връзка между действията на животното и смъртта на лицето А. Х.. Ето защо въззивният състав приема, че е доказан спорният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане причинноследствена връзка между увреждащо действие на бика и смъртта на бащата на ищеца.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му, по делото пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства - свидетелски показания на двама свидетели – З. П. Н. и К. С.

А.. Първата сочи, че е съседка на ищеца и баща му в гр. Бяла Слатина. Бащата на ищеца А. е работил в Швеция и на частни начала в България, като е гледал крави. А. е бил разведен с жена си от много години и е живял със синът си Д..

Съдът не дава вяра на показанията й, че синът и бащата са живеели заедно до смъртта на последния, както и че са били изключително близки и са си помагали. Те противоречат на показанията на свидетелят Т., че А. е живеел при втората си жена в с. ***, с която имат две общи деца и той като е техен съсед е възприел тези обстоятелства. Заедно с това свид. Т. твърди, че не познава първата жена на починалия и децата му от нея, респ. и ищеца, никога не ги е виждал и не знае къде живеят, както и не знае да бил в близки отношения с децата си. Категоричен е в показанията си, че А. е живял с втората си жена заедно от 15 години, от които 10 години в с. ***, както и че децата им са непълнолетни. Свидетел знае и факта, че А. преди да отиде да работи при ответника е живеел със сестра си в гр. ***.

За да не кредитира показанията на свидетелите З. Н. и К. А. съдът съобрази, че противоречат и на обясненията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, че приживе баща му е бил разведен с майка му повече от 24 г. и е създал ново семейство с жена от с. ***, както и от показанията му дадени пред разследващ полицай, потвърждаващи се и от показанията дадени по ДП и от Б.

Х., сестрата на починалия А. Х..

4

Настоящият състав намира, че изцяло следва да игнорира показанията на свид. К. А., които дословно повтарят тези на свид. Н.а, което е индиция за предварително съгласуване на същите, както и защото противоречат на обективната действителност, а именно че не е възможно А. да се работил като берач на маслини в Швеция, поради ноторно известния факт, какъв е климатът в тази страна.

Относно показанията на свидетелят на ответника Л. П. съдът намира, че не установяват факти относими към същността на правния спор, поради което е безпредметно да ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените против земеделски производител Р. Г. Б. обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху животно, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Отговорността е безвиновна - страната не може да се освободи от нея, твърдейки липса на вина.