Решение № 551 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330115444 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Г. Г., ЕГН **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева - частичен иск от сумата от 1755 лева - недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ............, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ....., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1500 лева, с уговорен ГЛП – 40.39 % и ГПР – 48.77 %, платим разсрочено на 12 равни месечни вноски по 154 лв. всяка, при размер на възнаградителната лихва – 348 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, ищецът бил длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договора за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в Общите условия на договора, като опциите за такава били банкова гаранция или гаранция, издадена от небанковата финансова институция, която трябвало да бъде издадена за сумата от 1848 лева. Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит от 27.02.2024г., ако ищцата не предостави банкова гаранция трябвало да заплати неустойка в размер 1200 лева, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищцата твърди, че е платила по процесния договор за кредит сумата от 3255 лв. на 18.07.2024 г. чрез „Изипей“ АД, ЕИК: 131344648 и главницата по договора била изцяло погасена.

Счита, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че посочените в договора стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят 1 на реално прилаганите. Поддържа, че посоченият фиксиран лихвен процент не отговаря на реално приложения, тъй като неустойката представлява добавък към договорната лихва, което е в противоречие с добрите нрави. Сочи, че поради невключването на неустойката при изчисляване на ГПР, същият не съответства на действително прилагания от кредитора.

Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулира към погасителните вноски и оскъпява кредита. Предвид изложеното се твърди, че процесният Договор за потребителски кредит № ........... г. е изцяло недействителен, като с оглед изложеното, се моли за присъждане на сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от общо 1755 лв., платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит № ....., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Неткредит” ООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва, че между страните е сключен на 27.02.2024г. Договор за потребителски кредит № ........, с посочените в исковата молба параметри, както и, че не е включена неустойката при изчисляването на ГПР. В ГПР по процесния договор за кредит се включвал единствено разход за възнаградителна лихва.

Неоснователни били твърденията за недействителност, поради неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК; че договореният между страните лихвен процент не отговаря на реалния лихвен процент по договора; че размерът на неустойката следва да бъде включен в размера на ГПР по кредита. Оспорва да е получавал сумата в размер на 3255,00 лева за погасяване на задължението по договора за кредит.

Според ответника, надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и нищожност на целия договор. Цитира се транспонираната в чл. 19 ЗПК разпоредба на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при ниезпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като поради това твърди, че с предвидените клауза за неустойка не е налице заобикаляне на сочените от ищеца разпоредби, накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита. С договорената неустойка се мотивирал кредитополучателят да предостави обезпечение – кредиторът изпълнил задължението си да предостави заемната сума още в същия ден от подписването на договора, а кредитополучателят не изпълнил своето задължение, поради което се начислила неустойката. Неустойката била компенсаторна, а неизпълнението на задължението можело да се определи като съществено.

Тъй като процесният договор за кредит бил погасен предсрочно, се твърди, че сумата в размер на 3255 лв. не е постъпвала за погасяване на задължението по него.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатил в полза на ответника процесната сума по Договор за потребителски кредит № ...., сключен между страните.

В тежест на ответника е да установи основание за получаване на сумите, а именно: сключването на валиден договор за потребителски кредит, при спазване правата и 2 интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, съдържащи валидни уговорки за дължимост на възнаградителна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение и техния размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил подписан Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1500 лева; предвидено е заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, която сума не е включена при изчисляването на ГПР и в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 25.06.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за потребителски кредит.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № ....., се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 1500 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като годишния лихвен процент по заема е 40.39 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.77 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1848 лева.

В чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора, Кредитополучателя е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1848 лева, със срок на валидност до 01.03.2025 г.

В чл. 6 от договора е уговорено, че в случай, че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на Дружеството неустойка в размер на 1200 лева. Посочено е, че неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Неткредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и 3 липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно неустойката, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 З П К . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.77 %, а възнаградителната лихва– 40.39 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 48.77 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 6 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.