Решение № 740 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507735 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8246/08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 827/2024 г. на Софийски районен съд, 166 състав, съдът е прогласил по иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, за нищожен Договор за потребителски кредит № 1240773/20.02.2025 г., сключен между Н. Н. Н., ЕГН **********, и „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Н., ЕГН **********, за осъждане на „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, да й заплати сумата от 118,48 лева, представляващи платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ******** г., сключен между Н. Н. Н., ЕГН **********, и „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 1015 лева, представляващи разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Н. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, сумата от 400 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. Н. Н.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е заплатила на ответника сумата 1 от 118,48 лева, представляващи възнаграждение за поръчителство. Поддържа се, че в договора за гаранция липсва посочване на овластено лице, което вместо гаранта да получи плащането на дължимите суми по договора, респ. не е поето от ищцата задължение да заплаща гаранционно възнаграждение по сметка или в брой на кредитодателя си. В тази връзка се поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, както е приел СРС, защото по делото липсват данни гарантиращото дружество да е усвоило и да се е ползвало от гаранционното плащане. Твърди се, че дали впоследствие неоснователно обогатилият се ответник е превел тази сума, е без значение за основателността на плащането. Сочи се, че според чл. 23 ЗПК потребителят не дължи никакви разходи, когато договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържа се, че щом в случая договорът е недействителен, то потребителят не е обвързан от общите условия на ответника. Сочи се, че освен това ответникът и гарантът са свързани лица. Поддържа се, че от СРС не се аргументира защо се кредитира експертизата в част, в която същата е била оспорена от ищцата.

Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваната отхвърлителна част от първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Фератум България” ЕООД, с който се оспорва жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ищцата част. Излагат се съображения, че ответникът не се е обогатил със сумите по сключения между ищцата и трето лице договор за гаранция. Сочи се, че според чл. 16, ал. 2 от общите условия към договора за потребителски кредит „Фератум България” ЕООД има право да получава и трансферира плащания, предназначени за трети лица, стига да може да идентифицира за кого е плащането. Поддържа се, че в исковата молба е признато, че ищцата дължи на „Мултитюд Банк” възнаграждение по договора за гаранция. Поддържа се, че от приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че преведената от ищцата сума от 118,48 лева е влязла по сметка на „Мултитюд Банк”. Твърди се, че ответникът има право да събира процесните суми и има основание да ги получи, но тези суми не са част от дължимите по договора за потребителски кредит, поради което и ответникът не се е обогатил с тях. Предвид изложеното се моли да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата отхвърлителна част.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в установените за това срокове в частта, в която е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД нищожността на Договор за потребителски кредит № 1240773/20.02.2025 г., сключен между Н. Н. Н. и „Фератум България” ЕООД. Недействителността на договора за кредит е обоснована от СРС с това, че в ГПР, посочен в договора, не е включено като разход възнаграждението на поръчителя „Мултитюд Банк”.

2

Тоест въпросът за валидността на процесния договор за потребителски кредит е решен със сила на пресъдено нещо и не може да се пререшава от въззивния съд.

Спорно пред настоящата инстанция е само това налице ли е обогатяване на „Фератум България” ЕООД за сметка на Н. Н. Н..

При предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника посочената в исковата молба парична сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника неоснователно се е увеличило. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

Не е спорно и се установява от представените по делото доказателства, че на 20.02.2023 г. между Н. Н. Н. и „Мултитюд Банк” ЕАД е сключен Договор за гаранция (поръчителство), по силата на който „Фератум Банк” ЕАД се е задължило да обезпечи задълженията на Н. Н. Н., произтичащи от Договор за заем № 124077 от 20.02.2023 г., срещу което Н. Н. Н. е поела задължението да заплати на „Мултитюд Банк” ЕАД възнаграждение в размер на 118,48 лева.

От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че на 22.02.2023 г. ищцата Н. Н. Н. е превела по сметка на „Фератум България” ЕООД общо 532 лева.

С тази сума според вещото лице Панчева е погасена главница по договора за потребителски кредит в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 13,52 лева, както и такса за гарант в размер на 118,48 лева.

По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че „Фератум България” ЕООД е било изрично овластено от „Мултитюд Банк” да получи възнаграждението, уговорено в Договора за гаранция (поръчителство), сключен с Н. Н.

Н.. Дори и „Фератум България“ ЕООД и „Мултитюд Банк“ да са свързани дружества, същите са отделни правни субекти с отделни имущества. При липса на овластяване „Фератум България“ ЕООД не може да събира задълженията на „Мултитюд Банк“.

В счетоводната експертиза, приета пред СРС, е посочено, че на 22.03.2023 г.

„Фератум България” ЕООД е превело на „Мултитюд Банк” сумата от 118,48 лева, но заключението на вещото лице е основано само на извадка от счетоводната система на ответника „Фератум България” ЕООД. От експерта не са изследвани първични счетоводни банкови документи. В този смисъл от счетоводната експертиза не се установява, че именно банковата сметка на „Мултитюд Банк” е била заверена със сумата от 118,48 лева, преведени от „Фератум България” ЕООД на 22.03.2023 г.

Освен това договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция (поръчителство) следва да се разглеждат като едно цяло поради това, че са взаимно обусловени. Договорът за гаранция (поръчителство) обезпечава задълженията по договора за кредит. Освен това договорът за гаранция (поръчителство) е условие за отпускане на самия кредит. Това следва от обстоятелството, че гарантът „Мултитюд Банк” е предварително одобрен да обезпечава договорите за потребителски кредит, сключвани от кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, за разлика от евентуалния поръчител физическо лице, който би могъл да се посочи от кредитоискателя, но за който не са посочени каквито и да е условия, на които следва се да отговоря, за да бъде одобрен от кредитодателя. В този смисъл предвиденото в договора за гаранция (поръчителство) възнаграждение за гаранта „Мултитюд Банк“ представлява пряк разход, свързан с договора за потребителски кредит. Доколкото договорът за потребителски кредит е признат от СРС с влязъл в сила съдебен акт за недействителен, то недействителен е и договорът за гаранция (поръчителство), сключен между „Мултитюд Банк” и Н. Н. Н.. Тоест на „Мултитюд Банк” изобщо не се дължи възнаграждение по договора за гаранция (поръчителство). Това следва от чл. 23 3

ЗПК, съгласно който при недействителен договор за потребителски кредит потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита (т.е. реално предоставената му за ползване сума по кредита).

Следователно ответникът „Фератум България“ ЕООД не доказва съществуването на валидно правно основание, въз основа на което да е бил легетимиран да получи процесното плащане от 118,48 лева, направено от Н. Н. Н. на 22.02.2023 г. „Фератум България” ЕООД неоснователно се е обогатило за сметка на Н.

Н. Н. със сумата от 118,48 лева, която дължи да й върне. Поради несъвпадение в изводите на първата и въззивната инстанция решението на СРС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Искът подлежи на уважаване в пълен размер.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени от СРС суми, за които се потвърждава обжалваното решение, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която Н. Н. Н. е осъдена да заплати на „Фератум България” ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 204,52 евро (400 лева).

На Н. Н. Н. се дължат допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 518,96 евро (1015 лева), включващи адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева съгласно договор за правна помощ на л. 60 от делото на СРС, депозит за вещо лице в размер на 125 лева и платена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева.

За производството пред въззивната инстанция право на разноски има само въззивницата Н. Н. Н.. Същата е представила списък по чл. 80 ГПК, като е претендирала заплатена държавна такса в размер на 25 лева, както и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съгласно договор за правна помощ.

По делото е представен документ, от който се установява, че Н. Н. Н. е заплатила по сметка на СГС държавна такса в размер на 12,78 евро (25 лева), поради което този разход е реално сторен и подлежи на присъждане на Н. Н. Н..

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение се определя от съда, като по арг. от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в НВАР. Съобразявайки неголямата правна и фактическа сложност, извършените от процесуалния представител действия по защита, вида на предявения иск, както и обстоятелството, че пред СГС е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, съдът намира, че на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., следва да се присъди за въззивното производство възнаграждение в размер на 180 евро с вкл.