Решение № 1228 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Бургас, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501322 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес : гр.*** ж.жк.*** бл.* вх.* ет.*, срещу Решение № 1269/15.06.2022г. по гр.д. № 4455/2020 на БРС, с което е отхвърлен предявения от Р. Д. К. иск с правна квалификация чл. 33, ал.3, изр. 2, вр. чл. 9, ал. 1, т. 6 Закона за кооперациите, против ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 53, ет. 4, с председател М.И.Ч., за осъждане на кооперацията - ответник да заплати на ищцата, сумата от 28,40 лева, представляваща дължимият на ищцата дивидент, в качеството й на членкооператор, за периода от 1999г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното изплащане. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника и разноските по делото.

Жалбоподателят твърди, че изчисленият дивидент за сума в размер на 28,40 лв. не отговаря на реално дължимият. Излага съображения в насока на това, че размерът на дяловия капитал на кооперацията е различен за всяка година. Твърди, че е приета като член-кооператор при проведено ОС на 17.05.1979г. Посочва, че желае да прекрати членството си, поради което претендира изплащане на дивидент. Посочва, че през 1993г. дяловата вноска на жалбоподателя е в размер на 5лв. месечно. Твърди, че капиталът на 1 кооперацията се увеличава всяка календарна година, а броят на членкооператорите намалял. Посочва се, че въпреки че кооперацията продавала собствени имоти, от 1998г. до 2020г. не е бил изплащан дивидент на членкооператорите.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника М.И.Ч., с ЕГН **********, председател на ТПК ,,Колективен труд ” Бургас. На първо място, счита, че представеният документ от ищцата не следва да се квалифицира като въззивна жалба, тъй като не съдържа необходимите реквизити по чл. 260 ГПК, както и не са посочени пороци на първоинстанционното решение, не е посочено и в какво се състои искането.

Счита, че въззивната жалба подлежи на връщане за отстраняване на пороците й. Посочва, че ако съдът приеме въззивната жалба на ищеца, счита, че въззивната жалба е неоснователа и моли въззивния съд изцяло да потвърди първоинстанционното решение. Оспорва представените от въззивника доказателства. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Въззивния съд намира, че доколкото бланкетната въззивна жалба притежава сезиращо действие, съобразно служебната проверка по чл. 269, изр. първо ГПК , депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. К., срещу ТПК "КОЛЕКТИВЕН ТРУД".

В исковата молба и направените многобройни уточнения се съдържат фактически твърдения за това, че ищцата е член кооператор в ответната кооперация, като след възстановяването й по съдебен ред членственото правоотношение не е прекратено. Излагат се съображения за дължимост на дивидент, който не е бил изплатен и обхваща периода от 1999 г. насам.

Твърди се, че цената на иска не може да бъде определена, тъй като ищецът не разполага с необходимата за това информация. Същата е определена от съда с помощта на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Завява, че не разполага с информация относно проведени общи събрания на кооперацията, поради отказан достъп. Пояснява, че членството й в кооперацията не е прекратено към настоящия момент.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват от една страна като недопустими, а по същество и като неоснователни. На първо място се сочат многобройни нередовности на исковата молба, като се твърди, че същите препятстват защитата по иска. Твърди, че в компетентността на Общото събрание на членкооператорите е вземането на решения за разпределяне на дивиденти и 2 вземанията за тези суми следва да бъдат конкретизирани за всяка година, както по основание така и по размер, което не е сторено. Твърди се, че не са били оспорени решенията на Кооперацията, касаещи разпределението на дивиденти. Направено е възражение за погасяване на вземанията за дивиденти по давност.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Настоящата инстнация напълно споделя и правните изводи направени в обжалваното решение, според което предпоставка за възникване на правото на дивидент на член[1]кооператор е вземане на решение на Общото събрание за разпределение на печалбата. От представените по делото решение № 84 от 18.02.2002г. по гр.д. 976/2000г. по описа на БРС, отменено с решение II-247 от 25.11.2002г. по гр.д. 662/2002г. по описа на БОС, оставено в сила с решение № 116 от 15.03.2004г. по гр.д. 717/2003г. по описа на ВКС се установява, че всички решения на Общото събрание на ТПК „Колективен труд“, обективирани в протокола от 24.03.2000г., са били отменени. Сред тях изрично е посочено и решението за одобряване на баланса и разпределението на печалбата за 1999г., и изплащане на дивидент на база дяловия капитал на член-кооператорите, а за неработещите – пропорционално на отработеното време. Предвид отмяната от съда на решението от 24.03.2000г., не е налице валидно решение за разпределение на дивидент, поради което такъв за 1999 година не се дължи.

Това, че кооперацията е продала недвижими имоти от 1998г. до 2020г. не я задължава да изплаща девидент.

Безпредметно е обсъждането на въпроса дали претендираното вземане е възниканло и изчисляването на неговия точен размер предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Дори и да се приеме, че дивидент за 1999г. и 2005г. се дължи, то вземанията са погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, предвид изтичането на период от повече от респективно 20 и 14 години от приемането на съответното решение.

Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, поради което Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба 3 е неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в цялост.

При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебноделоводни разноски. По делото страната доказа заплащането на адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1269/15.06.2022г. по гр.д. № 4455/2020 на БРС.

ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес : гр.*** ж.жк.*** бл.* вх.* ет.*, да заплати на ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 53, ет. 4, с председател М.И.Ч., сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4