Решение № 5854 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5854 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100508539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10308/03.06.2025 г. по гр.д. № 4135/2024 г. по описа на СРС, 63 св, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. С. дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 1 298,80 лева - непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта Visa от 10.05.2014 г., за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 28 163/2020 г. по описа на СРС.

С решението са отхвърлени исковете за сумата от 339,37 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., за сумата от 185,73 лева обезщетение за забава за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., за сумата от 127,72 лева – такси за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. и за сумата от 60 лева – такси за нотариална покана за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от К. Г. С. в частта, с която признато за установено, че въззивникът дължи сумата от 1 298,80 лв. по договор за издаване на кредитна карта. Въззивникът оспорва да е страна по облигационно отношение с ищеца, да е дал съгласие за сключване на договора и да му е предадена кредитна карта. Оспорва да е усвоявал суми. Сочи и че договорът е нищожен поради това, че потребителят се съгласява с използването на финансовата услуга преди да изтече срокът за отказ от договора. Позовава се на недействителност на договора поради неточно посочен ГПР без описани допусканията по него. Сочи, че главницата 1 е погасена по давност и неправилно искът е бил уважен в цялост.

Подаден е отговор от 23.07.2025 г. Ищецът „Юробанк България“ АД моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно решението следва да бъде потвърдено.

Установява се от двустранно подписания договор за издаване на кредитна карта Виза от 10.05.2014 г., че между страните е възникнало облигационно отношение, като въззиваемият и ищец е предоставил на ответника и въззивник кредитна карта Виза Класик при кредитен лимит от 1300 лв. Ответникът не оспорва подписа си под заявление –договор, ОУ и приложение № 1, в които се съдържат условията на договора. Съгласно договора - заявление ответникът картодържател изразява съгласие да му бъде отпуснат кредитен лимит, като възможните лимити са посочени с конкретни параметри в края на заявлението. Ответникът изрично е приел ОУ, в които, а и в самия договор, е уговорено, че чрез кредитната карта могат да се извършват трансакции, да се тегли в брой от банкомат, като се получава извлечение на хартия. В двустранно подписаното приложение № 1 изрично е посочен видът на кредитната карта, дължимите такси, размерът на минималната месечна вноска съгл. чл. 9,1 ОУ – 5 процента от дължимата сума или най-малко 20 лв., годишният лихвен процент /фиксиран/, както и ГПР – 31,47 процента.

Неоснователни са доводите от въззивната жалба за липса на конституирано облигационно отношение. Неоснователни са и възраженията за недействителност на договора поради това, че той бил сключен преди да изтече срокът за отказ от договора.

В случая приложим е ЗПК в ред. ДВ. бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. Визираните от ответника редакции след ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г. са в сила от 23.07.2014 г. или това е след сключване на договора. Именно в последващите редакции на ЗПК, на които се позовава ответникът, е предвиден горен праг за ГПР и задължителен шрифт съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. В приложимата редакция ЗПК в ред.

ДВ. бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. не се съдържа изискване за шрифта на договора и ОУ да е поне 12. Също така съгл. чл. 11, ал. 1, т.20 ЗПК в приложимата редакция договорът следва да съдържа клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено.

В случая в чл. 13,2 ОУ е уговорено това право, като неминуемо срокът за отказ от договора започва да тече след сключването му. Не се установява договорът да противоречи на добрите нрави.

В обжалваното решение СРС е приел, че договорът е недействителен поради неточно посочване на ГПР в него. Според заключението на съдебно -счетоводната експертиза, която съдът напълно кредитира, ГПР би бил в размер най-много 33,35 процента при липса на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на договора. СРС е приел / който извод е в полза на въззивника, а СГС не би –могъл да влоши положението му/, че в ГПР следвало да се включат и таксата за отпускане на кредита, годишната такса за поддръжка, таксата при теглене /съгласно условията на 2 самите ОУ – чл. 10.6/ и застрахователната премия – доколкото липсва и яснота дали ако застраховка не е сключена кредитът би бил отпуснат при същите условия. Поради това СРС е приел ГПР за неточно посочен и че на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само главницата.

Установява се от заключението на експертизата, че на ответника въззивник е отпуснат кредитът чрез предоставяне на кредитен лимит; на ответника е предоставена кредитна карта - на 25.05.2014 г. чрез тази карта е извършено първото усвояване – теглене в брой на банкомат в кв. “Люлин“. Установява се, че общо е усвоена сумата от 2 690,73 лв. в периода 25.05.2014 г. – 18.05.2017 г. чрез теглене в брой, заплащане с картата безконтактно и определени платформи. Съгл. чл. 3,1 и чл. 9,2 и 9,7 ОУ картодържателят се задължава да заплаща месечна минимална вноска, посочена в извлечението.

Според заключението на ССчЕ от сумата от 2 690,73 лв. неиздължени и непогасени са останали 1 298,80 лв., за която сума правилно искът по чл. 422 ГПК чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ е уважен. Заявлението е подадено на 01.07.2020 г., а се претендират вземания считано м. 11.2017 г. Главницата не е погасена по давност.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10308/03.06.2025 г. по гр.д. № 4135/2024 г. по описа на СРС, 63 с-в.

ОСЪЖДА К. Г. С. ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749, сумата от 200 лв. – разноски за депозит за особен представител.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4