Решение № 2552 от 11.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58267/2024
- Вид
- Решение № 2552
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 34, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл. 203, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2552 гр. София, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Г. Г. Ш. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110158267 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С решение № 4905 от 20.03.2025 г., постановено по настоящото дело и влязло в сила, е допусната делба между страните Л. Г. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС и Ц. Г. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, „АДРЕС, при равни квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях на следния недвижим имот:НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор ***.
Л. Ц. е направил искане делбения имот да му бъде възложен.
В срока по чл. 346 ГПК, с молба с вх. № 211385 от 17.06.2025 г. от страна на ответника е направена претенция с основание чл.31 ЗС, с която ответникът твърди, че ищецът е използвал процесния магазин и същата е отстранена от имота. Излага, че октомври 2024 е изпратила нотариална покана, с която е помолила да и плаща обезщетение 1000 лв. на месец за нейната ½ ид.ч., която покана му е връчена. Моли съдът да осъди ответника да и заплаща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот в размер на 1000 лв. на месец, от 01.11.2024 г. до 01.06.2025 г., в общ размер на 7000 лв. В срок е подаден отговор от Л. Ц., в който се излага, че претенцията е неоснователна. Излага съображения, че г-жа Ц. е била служител в магазина до декември 2024 г. Оспорва че е бил канен да плати обезщетение. Евентуално счита претенцията по сметки за покана. Прави изявление за съвместно ползване на имота
В хода на втората фаза по извършване на делбата е прието и неоспорено заключение на съдебна техническа експертиза. Вещото лице е изложило становище за техническа възможност за обособяване на два самостоятелни обекта за търговия, като е посочило необходимите преустройства и 1 технологични решения за функционална самостоятелност на дяловете.
Експертизата е определила пазарната стойност на имота на 165 160.00 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно основния принцип при делбата всеки съделител следва, доколкото е възможно, да получи реален дял от съсобствената вещ, а публичната продан е изключителен способ (чл. 69, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 34, ал.
2 ЗС).
За сгради и самостоятелни обекти в сграда обаче законът въвежда допълнителни, императивни предпоставки за реална поделяемост. Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ съдебна делба на сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, поголеми от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
В практиката на Върховния касационен съд (Решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г., I г. о., и Решение № 38/21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г., I г. о. на ВКС.) е прието, че при положително становище на вещото лице за техническа възможност за поделяемост, делбеният съд следва да проведе процедурата по чл. 203 ЗУТ, включително чрез изискване на становище на главния архитект и даване на възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, като съдът извършва и контрол за законосъобразност на одобряването.
Настоящият състав съобрази, че дори да е налице техническа възможност за разделяне на търговския обект, от заключението на експертизата се установява, че обособяването на два самостоятелни обекта предполага съществени строително-монтажни дейности за осигуряване на отделен достъп и самостоятелност, както и намеса в съществуващите инсталации и функционалното разпределение, което по необходимост е свързано с неудобства, по-големи от обикновените за съделителите, доколкото изпълнението би препятствало нормалното ползване на имота за продължителен период и би изисквало съгласуване и контролирано строителство в действащ обект.
При това положение съдът приема, че не са налице предпоставки за реално обособяване на дяловете без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Ето защо делбеният имот следва да бъде третиран като неподеляем.
Л. Ц. е направил претенция за възлагане на процесния имот още с исковата молба, по която е образувано делото. В случая е неприложимо възлагане на имота по смисъла на чл. 349, ал. 1 ГПК, предвид характера на недвижимия имот „сграда за търговия“. Неприложим е и способа на делба по чл. 353 ГПК – разпределение на имотите, предвид обстоятелството, че броят на съделителите (двама) е по-голям от броя допуснатите до делба имоти (един).
При неподеляемост и при липса на приложимо възлагане по чл. 349 ГПК 2 или чл. 353 ГПК за процесния нежилищен търговски обект, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК - чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума се разпредели между съделителите съобразно квотите им.
По претенцията по сметки (чл. 31, ал. 2 ЗС):
За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, неползващият съсобственик следва да докаже, че е отправил искане за съвместно ползване или за заплащане на обезщетение, както и че е бил препятстван да ползва вещта, докато другият съсобственик я ползва еднолично, както и размера на дължимото обезщетение.
По делото не се установи по несъмнен начин Ц. да е отправила до Ц. надлежна покана за заплащане на обезщетение, която да е връчена преди процесния период, както и да е доказано препятстване на достъпа й до имота след поканата. От събраните данни се подкрепя възражението на Ц. за фактическо участие на Ц. в дейността в обекта през част от претендирания период – следователно е имало съвместно ползване. При тези данни претенцията по сметки следва да бъде отхвърлена като недоказана.
III. По отношение на държавните такси и разноските:
1) Държавна такса за извършване на делбата
Съгласно чл. 355 ГПК, във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делата за делба се събира държавна такса в размер на 4% върху стойността на дяловете.
Обстоятелството, че делбата се извършва чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, не променя базата за таксуване: таксата се определя върху стойността на дела на всеки съделител, изчислена по приетата по делото пазарна стойност на делбения имот, тъй като именно тя отразява материалния интерес на страните в делбеното производство.
При определена пазарна стойност на имота 165,160.00 лв. и равни квоти по 1/2, стойността на дела на всеки съделител възлиза на 82,580.00 лв., поради което всеки от съделителите следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 3,303.20 лв. (4% от 82,580.00 лв.), което при фиксирания курс 1 евро = 1.95583 лева съответства на 1,688.90 евро.
2) Държавна такса по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС По присъединената и отхвърлена претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС държавната такса е пропорционална и се определя върху цената на иска, съгласно чл. 73 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (4% върху цената на иска). С оглед изхода на спора по този присъединен иск и на основание чл. 78 ГПК, дължимата държавна такса следва да бъде възложена в тежест на страната, чиято претенция е отхвърлена.
При цена на претенцията 7,000.00 лв. дължимата държавна такса е 280.00 лв., което съответства на 143.16 евро.
3) Разноски между страните
3
Когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, разноските се понасят от тях във втората фаза, съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 ГПК правило.
Всички останали разноски по делбения иск, извършени от страните по настоящото производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение, депозити за вещо лице, се понасят от всяка страна така, както ги е направила.
По отношение на разноските, свързани с претенция по сметки, за същите ще се прилага общото правило на чл.78 ГПК. Право на такИ. има Ц., но такова искане не е направено изрично във връзка с претенцията по сметки.
На Ц. следва да се възстанови надвнеседния депозит – 220 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК:
НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.
София, АДРЕС – сграда за търговия с площ от 64 кв.м, по стар документ за собственост - означен като помещение към трафопост, находящо се в Район Подуяне, АДРЕС, пл. № 229, разположен в кв. 13 по ЗРП на ж.к.“Хаджи Димитър”, одобрен със заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г. на главния архитект на София, общински нежилищен имот, стопанисван от район Подуяне, с разгърната застроена площ 60,90 кв.м., заедно със съответното право на строеж, при съседи: изток – ул. „СС.“, запад – ул. „Н. В.“, север ул.
„СС.“, юг- съседна сграда на трафопост, който е допуснат до делба при следните квоти и съделители: Л. Г. Ц. с ЕГН **********, ½ идеална част и Ц. Г. Ц. с ЕГН **********, ½ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Ц., ЕГН: **********, срещу Л. Г. Ц., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор ***, за периода 01.11.2024 г. – 01.06.2025 г.
ОСЪЖДА Л. Г. Ц., ЕГН: **********, да заплати по сметка на съда държавна такса за извършване на делбата, определена върху стойността на дела му, в размер на 3 303,20 лв. (1 688,90 евро).
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН: **********, да заплати по сметка на съда държавна такса за извършване на делбата, определена върху стойността на дела , в размер на 3 303,20 лв. (1 688,90 евро), както и държавна такса по иска и с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, в размер на 280,00 лв. (143,16 евро).
След влизане в сила на решение – Да се възстанови на Л. Г. Ц., ЕГН:
**********, сумата от 220 лв. (112,48 евро), надвнесена сума за депозит СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5