Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 20.05.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 141/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
20.05.2021
Състав
Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600141 по описа за 2021 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на подс. И. И. М. срещу присъда №904374 от 02.12.2020г., постановена по НОХД№279/2019г. по описа на БлОС. С присъдата подс. М. е признат за виновен в това, че на 17.01.2018 г„ около 07.20 часа, на ПП 1 Е-79, на километър 404+700, в с.***, общ. ***, като правоспособен, водач, категория „СЕ“, управлявайки автобус марка и модел „Ивеко Маго“, с per. № ***, в посока от гр. Кресна за гр. ***, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, а именно - като водач не е спазил задължението да намали скоростта си на движение от 56,2 км/ч и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /пресичащ пътното платно пешеходец/, в резултат на което е допуснал пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно пресичащия от ляво на дясно платното за движение пешеходец Д. П. С., ЕГН ********** от с.***, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което 1 е осъществил състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал.

1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, поради което и на основание посочените разпоредби и член 54 НК, го му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание член 343г във вр. с член 37, алинея 1, т. 7 НК подсъдимия И. И. М. бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г. /една година/. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, несправедлива и незаконосъобразна. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. И. И. М. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

В съдебно заседание защитниците поддържат жалбата и допълнението към същата. Заявяват, че от събраните по делото доказателства не се установявало М. да е извършил престъплението. Пострадалият предприел неправилно пресичане на пътното платно, а подсъдимият се е движил с разрешената за населеното място скорост и възприемайки поведението на пешеходеца бил предприел аварийно спиране. Възразяват срещу изводите на експертите по КСМАТЕ, като твърдят, че подсъдимият е избегнал удара и не е имало съприкосновение между автобуса и пешеходеца.

Молят да се отмени първоинстанционния съдебен акт като постанови оправдателна присъда.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изложените в нея доводи намира за необективни и плод само на виждане на изготвилия жалбата. Анализът на събраните доказателства и на присъдата сочел, че последната е правилна и законосъобразна. В мотивите към нея законосъобразно и обективно били изложени доводите за постановяването й, като били спазени изцяло изискванията на чл. 303 НПК. Вината на подсъдимия била доказана по безспорен начин. Правилно, в съответствие с установената фактическа обстановка била дадена и правната квалификация на деянието в обвинителния акт, в чиито рамки се е произнесъл първоинстанционният съд. Счита, че липсват законови основания присъдата 2 да бъде отменена или изменена и предлага да бъде оставена в сила.

Повереникът на частните обвинители моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд и да се остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия. Счита, че присъдата е постановена при спазване на закона. Моли тя да бъде потвърдена, като размерът на наложеното наказание не следва да бъде коригиран.

Частните обвинители не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не вземат лично становище по съществото на делото.

Подс.М. заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подс. И.М. е правоспособен водач на МПС категории А, В, С, DE, СЕ, D, АМ, ТКТ и BE, като притежава валидно до 21.03.2021г. свидетелство за правоуправление на МПС № 280843007, издадено на 21.03.2011г. Като правоспособен водач подс.

М. има налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. Към месец януари 2018г. той работел в „Роу Текс Ко“ ЕООД гр. Петрич като шофьор на автобус. Управлявал такъв модел „Ивеко Маго“, с per. № ***, с който извършвал превози на работници на фирмата от гр. Кресна за гр. Петрич и обратно. На 17.01.2018г. подс. М. пътувал с автобуса от гр. Петрич за гр. Кресна, където пристигнал около 7:10 часа. В автобуса се качили от гр. Кресна около 10-11 жени, между които били свидетелите В. Н., Г. М., Е. М. и С. Т.. Същите работели като шивачки в цеха на фирмата в гр. Петрич. От гр. Кресна подс. М. потеглил с автобуса за гр.

Петрич около 7:15 часа. Към 7:20 часа същият влязъл в с. ***, като се движел по ПП 1 Е-79 в селото. Видимостта била добра, с известно ограничение заради интензивно насрещно движение на фарове, както и поради липса на улично осветление в една част на селото. Пътната настилка била мокра заради мъглата, която към този момент не пречила на видимостта, защото била 3 покрай пътя, в полето. Приближавайки изкуствена неравност на пътя, подс.

М. намалил скоростта на управлявания от него автобус, след което започнал да ускорява, като се изкачвал по пътя с малък насрещен наклон в този участък. Автобусът бил с включени къси светлини. Когато подсъдимият с управляваното от него превозно средство се намирал на км 404+700 в селото, същият видял на левия тротоар по посока на неговото движение възрастен човек, който вървял и след това застанал на тротоара, за да пресече.

Пешеходецът бил Д. П. С., на 83 години живущ в с. ***. Платното било с две ленти за движение, разделени помежду си с единична бяла непрекъсната линия – M1. Лентата за движение в посока гр. *** била с ширина около 3,50 м., асфалтовото покритие било гладко, без наличие на дупки и неравности, с малък надлъжен и напречен наклон. Ограничението на скоростта било 50 км/ч, а подсъдимият управлявал автобуса със скорост от 56,2 км/ч. Д. С. предприел пресичане на пътното платно па място, където не е имало обозначена пешеходна пътека, като изчакал преминаването на неустановено превозно средство. Когато пешеходецът стъпил на пътното платно, автобусът, управляван от подс. М., се намирал на около 50 м преди мястото от където, С. предприел пресичане, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автобуса. Подс.М. възприел движението на пешеходеца със закъснение от 0,55 секунди, като последният се движел със скорост 7,2 км/ч/ и бил изминал 1,10 метра от ръба на бордюра по платното за движение. Тогава подсъдимият с управляваното от него превозно средство бил на 40,39-40,40 м спрямо мислената перпендикулярна линия към началното положение на пешеходеца.

Подс.М. предприел аварийно спиране, изминал 5,91 м, и извил леко волана в ляво, като незначително отклонил автобуса в посока наляво спрямо първоначалната траектория на движение. Въпреки това не успял да избегне удар с пешеходеца С.. Когато скоростта на автобуса в резултат на предприетите действия за спиране достигнала до 22,10 км/ч последвал удар между управлявания от подсъдимия автобус - с преден десен габарит и предно към странично с ниската част на преден десен калник и частично десен фар почти странично, и пострадалия С. в задна дясна част в областта на седалището на пострадалия, като вследствие на постъпателното движение на автобуса и значителната му кинетична енергия е последвал и контакт в зоната на дясната лопатка на пострадалия със страничната зона от по-високата, задна част на преден десен калник. В следствие на контакта с автобуса скоростта на 4 движение на пешеходеца се е увеличила на 7,9 км/ч, от незначителното триене на дрехите на пострадалия с повърхностите на автобуса при контакта и относителното попътно движение на автобуса и пострадалия последният се е отделил от калника на автобуса, но под действието на инерционната сила от контакта с автобуса с посока към банкета пешеходеца загубил равновесие.

Това довело до залитане на пострадалия С., последвано от падане върху асфалтовата настилка на банкета, при което той получил наранявания последователно по ляво, после по дясно коляно, последвал много силен удар на главата на пострадалия в асфалтовата настилка с тежки травматични увреждания в тази част, кратко плъзгане на тялото му по настилката със странично завъртане и установяване на място. към задните гуми и бронята на автомобила, на банкета, на 2-3 м от автобуса и с глава на дясната страна и към гр. Кресна. Автобусът продължил напред със спиране при максимално спирачно закъснение още 2,30 м, а след това изминал още 6,65 м спрямо положението на пешеходеца без задействана спирачна уредба, като е спрял по дължина и широчина в лентата към гр. *** по мисленото продължение на оставената спирачна следа, а тялото на пешеходеца било срещу десните гуми на задния мост.

В автобуса возещите се работнички усетили рязкото спиране и отклонение наляво на автобуса, включително от св. Т., седяща на седалката зад подс. М. откъм прозореца, от св. Р. И., която пътувала на седалката зад св.

Т., и седящата до нея св. Е. М.. Подс. М. пръв слязъл от автобуса и седнал до пострадалия С., като държал главата му с ръце, дал му вода, поискал да се обадят на тел. 112, като това направила св. Р. И.. След пристигане на екип на ЦСМП подсъдимият помогнал при качването на пострадалия С. в линейката.

Пострадалия бил транспортиран по спешност и настанен за лечение в тежко безсъзнателно състояние в МБАЛ „Св. Врач“ в гр. ***, където около 10 часа на 17.01.2018 г. починал.

След като пострадалия бил откаран, за да не възникне друго ПТП, подсъдимият върнал назад автобуса, като се опитал да запази точно мястото, където е бил и го паркирал извън платното за движение. По сигнала за ПТПие в с. *** били изпратени служители на полицията, които установили подсъдимия като водач на автобуса и разположението на превозното средство в дясно на платното за движение, локва червеникава течност отпред и вдясно 5 на автобуса. В разговора с тях подсъдимият дал информация, че от левия тротоар се е затичал пешеходец да пресича, като той е направил лека маневра наляво и натиснал спирачки, но ударил пешеходеца с дясната част на автобуса, пешеходецът паднал отстрани, на асфалтовото уширение покрай пътя. Обяснил, че е оказал помощ па пешеходеца и причините да измести автобуса, от който на мястото имало ясни следи от спирачен път, като св. П. предприел действия за запазваме на местопроизшествието до идване на дежурната оперативна група.

Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В. Н., Г. М., Е. М. и С. Т., Я. П., С. С., З.С., Л.С., Б. С., С. Я., М. С., както и от писмените доказателства и доказателствени средства- протоколи от химическа експертиза, заключение на СМЕ на труп, заключение по автотехническа експертиза, заключението на КМАТЕ, заключение на допълнителна КМАТЕ констативни протоколи, протокол за оглед на местопроизшествие с приложена скица и фотоснимки, медицинска документация от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД ***, свидетелство за съдимост на подсъдимия, извлечение от акт за смърт на Д. С., удостоверение за, справка от картон на подсъдимия и други писмени доказателства.

При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е подсъдимия и съставомерните последици.