Определение № 1558 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002100185 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г., чрез адв. Ж.

Х., срещу решение

№585 от

11.05.2023г., постановено по в.гр.дело№1943/2022г. на Окръжен съд - Бургас, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 260015 от 25.07.2022 г. по гр.д. №661/2019 г. на Районен съд- Поморие е отхвърлен искът на В. И. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г. иск за осъждане на Б. К. П. да им заплати сумата от 21 640 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане, за пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват по предназначение собствения си имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], в периода от 28.12.2017 г. до м.октомври на 2021 г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Може ли въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при 1 ограничението на чл.269, изр.второ от ГПК?

2. До кой момент може да бъде допълвана въззивна жалба (до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба) и съответно длъжен ли е въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивната жалба, което е подадено след срока по чл.259 от ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба ?

По горните въпроси се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.

№1 от 2013г.; решение № 126 от 13.05.2015г. по гр.д. №5688/2014г. на IV г.о. на ВКС; решение №246 от 23.10.2013г. по гр. д. №4318/201Зг. на I г.о. на ВКС; решение №112 от 23.10.2018г. по гр. д. №486/2018г. на II г.о. на ВКС; решение №14 от 01.03.2013г. по гр. д. №206/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №25 от 02.04.2021г. по гр. д. № 849/2020г. на III г.о. на ВКС и решение № 60086 от 16.07.2021г. по гр. д. №819/2020г. на II т.о. на ВКС.

Постъпил е писмен отговор Б. К. П., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

В срок е постъпила насрещна касационна жалба от Б. К. П., чрез адвокат Е. С., срещу решение №585 от 11.05.2023г., постановено по в.гр.дело№1943/2022г. на Окръжен съд - Бургас, в частта му, с която е потвърдено решение № 260015 от 25.07.2022 г. по гр.д. №661/2019г. на Районен съд- Поморие, с която по иск по чл. 109 ЗС Б. К. П., в качеството му на собственик на апартамент № ***, находящ се на четвърти етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ***, кв.81 а, по плана на [населено място], е осъден да прекрати неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на В. И. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като извърши ремонт на тераса на собствения си имот, находяща се над имота на ищците, в това число извърши ремонт на водосточна тръба на терасата, зазидана/вкопана/ в стената, по начин ремонтът да предотврати течове в имота на ищците.

В насрещната касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените 2 правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и и ал. 2, предл. второ ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулирал следният правен въпрос : Допустимо ли е въззивният съд да постанови своето решение без да е обсъдил доказателствата по делото, както и относимите към правния спор факти и обстоятелства? Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50093 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 2529/2022 г. на ВКС, 4-то г. о. и решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС.

В. Г. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г., чрез адв. Ж. Х., са подали отговор на насрещната касационна жалба, с който оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба на В. на Г. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г. е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 21 640 лв.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответникът е собственик по наследство на самостоятелен обект, находящ се над този на ищците, че в имота на ищците има течове, причинени от липсата на хидроизолация по подовете и стените на две открити тераси на имота на ответника, некачествено поставяне на плочки от гранитогрес, некачествено изпълнено отводняване на терасите и пробиване пода им за поставяне на климатик, вследствие на които течове в имота на ищците били нанесени щети, които го направили негоден за обитаване, вкл. и за отдаването му под наем, поради което от 28.12.2017 г. ищците го напуснали и заживели в друг апартамент. Поискали са да им се присъди обезщетение в размер на 21 640 лв., на колкото се равнява средният пазарен наем на имота за периода от 28.12.2017г. до окончателното преустановяване на неоснователните действия на ответника.

Въззивният съд е счел исковата молба за нередовна и е дал указания за 3 конкретизирането й, като се посочи периодът, за който се претендира обезщетението /начален и краен момент/, както и да се уточни в какво се изразяват вредите - в невъзможността ищците да реализират граждански плодове /като наем/ от самостоятелния обект или в намаление на собственото им имущество чрез увеличаване на пасива му в резултат на невъзможността да обитават обекта.

В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от ищците, в която са изложили твърдения, че в периода 28.12.2017г. – 31.10.2021г. са били лишени от възможността да обитават жилището, което в резултат на течовете е било неизползваемо. За пълнота ищците са посочили, че поради същите причини не са могли да отдават и под наем имота.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – за пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват по предназначение собствения си имот, като го е счел за неоснователен и го е отхвърлил.

Предвид изложеното е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване – поради вероятна недопустимост на въззивното решение в частта му за отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД, като постановено по нередовна искова молба.

На основание чл. 287, ал. 4 ГПК настоящият състав следва да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК по постъпилата насрещна касационна жалба.

Насрещната касационна жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да уважи предявения против Б. К. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че собственият му апартамент № *** е разположен над апартамент № ***, собственост на ищците. Терасата на апартамент № *** над входа на сградата към [улица]е разположена над спалнята на апартамент № ***, а над кухнята на апартамент №***, площта, която е открита тераса, е с размери 0,80/2,00 м.

За неоснователно е счетено възражението на ответника, че искът е неоснователен, защото терасите са общи части на сградата и отговорна за поддръжката им е етажната собственост. Изложени са мотиви, че от значение е обстоятелството, че ответникът /в случая неговите наследодатели/ са извършили действията, довели до състояние, смущаващо правото на 4 собственост на ищците, а към настоящия момент косвено се поддържа това състояние, което пречи на собствениците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Дори и да се приеме, че терасата представлява обща част, то е установено, че именно зазиждането на водосточната тръба в стената, която граничи със съседната сграда, напукването на керамичната настилка, както и фугите между плочките, лошото състояние на сифоните на североизточната тераса, са причина за течовете, като зазиждането на водосточната тръба и първоначалното поставяне на плочки на терасата и извършен ремонт са действия на наследодателката на ответника, за които той следва да отговаря. Тяхното авторство се установява от показанията на свидетеля Б., а по същество не се и оспорват от ответника.

Въз основа заключенията на двете допълнителни съдебно-технически експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, е прието за установено, че в резултат на лошото състояние на сифоните на североизточната тераса на апартамента на ответника, както и зазиждането/вкопаването на водосточната тръба на същата тераса, са основните причини за наличие на течове в имота на ищците и това състояние препятства упражняването на правото им на собственост.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС, защото е описал каква фактическа обстановка намира за установена и въз основа на кои доказателства, като е направил правните си изводи на база приетите за установени факти. Касаторът не сочи кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд, а излага твърдения, че съдът е подходил формално, без да 5 конкретизира кои факти, въз основа на кои доказателства са установени, което обаче не кореспондира с мотивите на обжалвания съдебен акт /стр. 5-7 на обжалваното решение/, където подробно е описана установената по делото фактическа обстановка.

Не се констатира и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдения, че решението е постановено по нередовна искова молба, нередовностите на която не са отстранени и след даване указания за това от въззивния съд, като пред въззивната инстанция са изложени нови фактически твърдения. Поддържа се и противоречие във фактическите твърдения относно причината за влагата в имота на ищците /дали е от фугите на терасата на ответника или от водосточна тръба, пропускаща влага по стената/.

Горните доводи са неоснователни.