Определение № 24 от 18.09.2024, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 18.09.2024 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ Частно наказателно дело № 20246100200066 по описа за 2024 година

Днес, осемнадесети септемри, през две хиляди и четвърта година в град София, Съдебна палата, ет. 4, зала № 18, закрито съдебно заседание, Софийски военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев при секретар А. Симеонова разгледа ЧНД № 20246100200066, по описа на Софийския военен съд, образувано частна жалба срещу постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписва с Вх. № 4477/23 г. по описа на ВОП-София.

Производството е по чл. 213, ал. 5 от НПК.

ЧНД № 20246100200066, по описа на СВС, е образувано на 05.07.2024 г. по жалба на A. И. П. срещу постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка № 4477/2023г., по описа на

Военноокръжна прокуратура – София.

Предварителната проверка е била образувана на 18.12.2023 г. с разпореждане на прокурор от ВОП-София с оглед недостатъчно данни за евентуално извършено престъпление.

С постановление от 16.05.2024 г. /т.1 л 252-25./ прокурор от ВОП-София 1 е отаказал да образува досъдебно производство по преписка с вх. № 4477/2023 г. / пр. вх. № 12058/2023 г. по описа на служба „Военна полиция“ – МО /.

Това постановление е било връчено на А. И. П., който го обжалвал пред ВоАП. Била образува преписка вх. № 400/2024 г., по описа на Военно-апелативна прокуратура. С постановление на ВоАП от 17.06.2024 отказът за образуване на досъдебно производство бил потвърден.

Постановлението на ВоАП било връчено на А. И. П., който в законовия срок го обжалвал чрез ВОП - София пред СВС с частна жалба.

Ведно с жалбата ВОП-София изпратила и преписка № 4477/2023г. с писмо вх. № 530 на 05.07.2024г. Същият ден било образувано настоящото ЧНД № 20246100200066 От изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт и следва да бъде разгледана по същество.

В жалбата А. П. счита, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Потвърждаваното му от ВоАП-София било формално и споделяло мотивите на първоинстанционната прокуратура .

След извършена проверка по преписката от военна полиция, военният прокурор приел, че мл. серж. А. К. С. от Регионална служба „Военна полиция“ София не е била в гр. Р. по времето, посочено от А. в обясненията си и следователно не била извършила посочените от него действия. Прокурорът се позовал на снетите обяснения от нея, родителите – Т. С. и К. С., братовчедка – С. Н. и приятеля – М. К., на снетите записи от тел. 112, според които се е обадила майка , записи от охранителните камери на МО-1 и от камери на АПИ за движението на лекия автомобил на М. К. в гр. София, както и справка, че мл. серж. С. няма регистрирани огнестрелни оръжия, а служебното си оръжие е ползвала само по време на дежурство в МО.

А. П. твърди, че посочените обяснения и материали по преписката били възприети от прокурора безкритично, едностранно и тенденциозно били анализирани в полза на заявената защитна позиция от А. С. . По преписката били приложени разпечатки от мобилния телефон на С., които съставлявали основния обем от материалите по преписката и за които се твърди, че съдържали съобщения, изпратени от жалбоподателя, като това не било установено по съответния законов ред. В същото време, прокурорът ги коментирал във вреда на гр. л. П. и полза на мл. серж. С.

2

В жалбата са посочени доводи относно установяването на основния факт по преписката – времето на извършване на евентуалното деяние. Прокурорът пропуснал наличното от жалбоподателя допълнително обяснение по преписката, в което уточнявал, че това е станало в периода 18-18,45 ч. на 16.12.2024г., а не както е приел прокурора в постановлението си около 19.00ч.

В потвърждение на това били и обясненията на С.Н. С., която твърди, че е забелязала А. П. пред дома си в 17,45 ч. и след това се е обадила на С.

Периодът около един час доказвал, че е налице обективна възможност мл. серж. С. да е могла да се придвижи от гр. Р.до гр. София и към 19,02 ч. да бъде в сградата на МО-1. Изтъкнати са твърдения, че са кредитирани обясненията на С. и близките , че по това време не се намирала в гр. Радомир и че по преписката нямало обективни данни, опровергаващи тази теза.

Жалбоподателят релевира обстоятелства за това, че за да се приеме, че С. се е намирала на 16.12.2024 г. в 19.02 ч. в сградата на МО 1-София, прокурорът се позовал на записи от охранителни камери на МО-1. По преписката обаче записи от тези камери не били приложени, а било налично само писмо от МО, в което се посочва това обстоятелство. Така прокурорът приел за установено това важно фактическо обстоятелство въз основа на материали, които не са приобщени по преписката.

Прокурорът бил обосновал липсата на достатъчно даднни за образуване на досъдебно производство като е отчел факта за липсата на регистрирани огнестрелни/неогнестрелни оръжия на името на мл. серж. С. , а служебното такова е ползвала само по време на дежурство.

А. П. изтъква и доводи за това че, предварителната проверка е възложена на РС „Военна полиция“ – София, а не е извършена лично от военния прокурор, което внасяло съмнение за нейното обективно решаване.

По време на проверката жалбоподателят направил искане да се изискат от съответните мобилни оператори по реда на ЗЕС трафичните данни на мобилните телефони, ползвани от мл. серж. С. към онзи момент, за да се установи местоположението . Наблюдаващият военен прокурор не се бил произнесъл по искането на извършващия проверката и така не се установил основния факт – местоположението на Стойнева и другите лица, което от своя страна могло да доведе до законосъобразното решаване на преписката.

Наблюдаващият прокурор, като не извършил посочените действия, 3 прибързано е приел, че С. не е могла да извърши деянието, поради това, че се е намирала на друго място, различно от твърдяното от П. и не били налице данни за образуване на досъдебно производство. В същото време в постановлението бил приел, че са налице данни за извършено от него престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

При запознаване с преписката във ВОП-София А. П. констатирал, че прокурорът след постановяване на отказа за образуване на досъдебното производство е изпратил цялата преписка на СРП по компетентност с оглед извършено от него деяние по чл. 286, ал. 1 от НК. Това било сторено преди да му е връчено постановлението и да се е осъществила процедурата по чл. 213, ал. 1, 3 и 4 от НПК. Така не успял да упражни правото си на обжалване, което можело да има за последица отмяна на постановлението. По този начин наблюдаващият прокурор бил предпоставил решаването на въпроса за евентуално извършено от А. П. деяние, преди окончателно решаване на настояща преписка. Тя имала преюдициално значение за решаване на въпроса за наличие или не на данни за съставомерно деяние по чл. 286, ал. 1 от НК.

Този подход сочел на проявена от прокурора предубеденост. При това положение П. считал, са налице основанията за отвод по чл. 47, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 2 от НПК и че това било самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Отделно жалбоподателят посочва, че в случая прокуратурата превратно е приложила процесуалния закон, въвеждащ условията, необходими за образуване на досъдебно производство. Изтъкват се доводи, че не е изпълнена хипотезата на чл. 207, ал. 1 НПК, а относно наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК, прокурорът не се бил съобразил, че процесуалното изискване се свеждало само до възможност от тях да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление, а не и за неговата доказаност, както и че съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 2 от НПК за образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението или относно правната му квалификация.

В разрез с посочените процесуални изисквания, прокурорът бил възложил извършване на проверка за неоправдано дълъг период от време, в хода която са извършени действия, които нямали процесуална стойност. Така 4 единствения резултат, който бил постигнат, е осуетяване на разкриването на обективната истина по случая с погасяване на сроковете за събиране на валидни и относими доказателства.

Жалбоподателят смята, че единствената възможност за изясняване на обективната истина е чрез провеждане на наказателно производство, в хода на което, чрез предвидените в НПК процесуални способи и средства, се съберат валидни доказателства, на база които да се направят обосновани фактически и правни изводи и да се приложи материалният закон. Същият моли съда да отмени обжалваното постановление като необосновано и незаконосъобразно и д а върне преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 4477/2023 г. от 16.05.2024 г., по описа на ВОП-София, е приета за установена следната фактическа обстановка:

Г-н А. И. П. бил преподавател на мл. серж. А. К.С. в Югозападен университет - гр. Б. Същата била в 4-ти курс специалност „Национална сигурност“. В хода на следването , А. П. изразил желание да помогне на мл. серж. С. да започне работа в служба „Военна полиция“. Впоследствие той започнал да звъни на А. С. непрестанно чрез приложението „Вайбър“. В съобщения той обяснявал на С., че е влюбен в нея и настоявал за среща с нея.

След като мл. серж. С. не откликнала на желанието му да се срещне с него, тя започнала да получава заплашителни съобщения от различни профили във Фейсбук.

На 16.12.2023 г. около 19 часа, С.Н. – братовчедка на мл. серж. С., се обадила по телефона на мл. серж. А. С. да я попита дали знае А. П. с каква кола се придвижва, тъй като пред дома в гр. Р., ул. „С.“ № 4 е имало паркиран автомобил с човек в него, който според баба й и друг път е бил паркирал там. Тогава мл. серж. А. С. й отговорила, че е на работа , че ще се обади на майка си Т. С. да каже да отиде с баща К. С. до адреса на С. С., за да видят кой е човека пред дома . След като мл. серж. А. С. се обадила на майка си да каже, че пред дома на С.С. е спряла черна кола майка и баща незабавно тръгнали към адреса със служебната кола на К. .С. - л.а. „Волво“, ДК № СВ****** ТТ. В автомобила били само Т.С. и К.С.. След като пристигнали до адреса те видели паркиран пред дома на С. С. тъмен Фиат, 5 който бил паркиран плътно зад колата на С. При спирането на автомобила, ползван от К. С., до тъмния Фиат, С. и съпругата му видели, че вътре лекия автомобил се намира А. П.. Тогава бащата на мл. серж. А. С. свалил стъклото на колата си, за да разговаря с А. П., но последният като видял майката и бащата на А. С. запалил ползвания от него л.а. Фиат и тръгнал рязко назад, след което обърнал и продължил в посока гр. П. К. С. последвал А. П., но не успял да го настигне. През това време К. С. се обадила на телефон 112 и съобщила за случая, а от там я прехвърлили на дежурния на РУ - Р., който ги посъветвал да се върнат обратно и да пуснат за случая жалба в районното.

Малко по-късно Т. С. и К.С. взели с автомобила си С. С., след което пуснали жалба в РУ - Р. По-късно вечерта А. П. бил забелязан на адреса на мл.серж. А.

С., където снимал или записвал номера на ползвания от К. С. л.а. марка „*********“ с ДК № СВ *******ТТ. Това се потвърждава, както от предоставената с писмо изх. № 24-00-1/07.01.2024 г., по описа на АПИ справка, така и от извършената техническа експертна справка на предоставения с писмо № УРИ 10581042/08.01.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“ — МВР диск, видно от която е, че майката на мл. серж. С. действително се обажда на телефон 112 и съобщава, че карат след управлявания от А. П. автомобил, след което са насочени да пуснат жалба в РУ - Р.

Установено е, че мл. серж. А.С. на 15.12.2023 г. е била дневна смяна дежурна в сградата на Министерство на отбраната 1 (МО 1), находяща се в гр.