Определение № 20105 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20105 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100506060 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „БЕ ПЛЮС“ООД – взискател по изп.д. № 20269190401135 срещу отказ на ЧСИ с рег. № 919 по КЧСИ с район на действие СГС – С.А. да извърши въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол от 21.04.2026г.

Излага оплаквания, че незаконосъобразно ЧСИ е приложил разпоредбата на чл.523 от ГПК, като като само въз основа на голословно твърдение на трето лице, самонастанило се в имота, е приел, че същото противопоставя на взискателя права придобити преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Счита, че не е налице нито една от възможните законови хипотези, при които съдебния изпълнител не може да извърши въвода във владение. Напротив, именно поради наличието на фактическият състав по чл.523 ал.1 от ГПК, съдебния изпълнител е следвало да въведе взискателя във владение.

Моли отказа да бъде отменен и извършен въвод във владение на имота, за който взискателя има изпълнително основание.

Длъжниците по изпълнителното дело – „АЛЕКС СТРОЙ 2003“ ЕООД: ЕИК 207071906 и А.П.Л. с ЕГН **********, получили препис жалба, в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не изразяват становище.

Частен съдебен изпълнител С.А. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирала мотиви по извършените от нея действия със становище, че третото лице, което е намерено в имота е противопоставило права противопоставими на тези на вдзискателя, поради което и е недопустимо извършване на въвода във владение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – взискател по изп.д. № 20269190401135 по описа на ЧСИ с рег. № 919 по КЧСИ с район на действие СГС – С.А., срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т. 1 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за извършване на въвод във владение.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК , жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала или ако е била призовава, а в останалите случаи - от деня на съобщението. От приложеното копие на изпълнително дело, се установява, че представител на взискателя е присъствал на насрочения въвод във владение на недвижими имоти на 21.04.2026г. и когато е съставен протокола, видно от който такъв не е извършен и по същество е налице отказ на ЧСИ да извърши изпълнителното действие. Именно от 21.04.2026г. е започнал да тече преклузивния срок за обжалването му – 2седмичен, който е изтича на 05.05.2026г. поради което и подадената на 30.04.2026г. жалба е в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От приложеното копие на изп.д. № 20269190401135 по описа на ЧСИ с рег. № 919 по КЧСИ с район на действие СГС – С.А. се установява, че същото е образувано по молба на дружество „БЕ ПЛЮС“ ООД и въз основа на изпълнителен лист издаден от по ч.гр.д. № 4339/2026г. по описа на Софийски районен съд по реда на чл.418 от ГПК и въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с който длъжниците „АЛЕКС СТРОЙ 2003“ ЕООД: ЕИК 207071906 и Л.П.Л. с ЕГН ********** са осъдени да предадат на „БЕ ПЛЮС“ ООД владението на индивидуализирани недвижими имоти, както и да му заплатят направените в заповедното производство разноски.

Изпълнителното основание, въз основа на който е издадена заповедта за предаване на недвижими вещи по чл.417 от ГПК и въз основа на нея – изпълнителния лист от 27.02.2026г. е споразумения с нотариална заверка на подписите към договор за финансов лизинг на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите – чл.417 ал.1 т.3 от ГПК, видно от които договора за лизинг е прекратен, поради което и е разпоредено лизингополучателите да предадат владението на лизингодателя.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците, които са получили същата на 16.03.2026г. и 23.03.2026г. ведно със заповед за изпълнение на задължение за предавае на вещи въз основа на документ от 23.02.2026г.

Няма представени доказателства в1- месечния преклузивен срок по чл.414 от ГПК да е подадено възражението от длъжниците срещу заповедта, нито да е поискано и допуснато спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК.

С разпореждане от 23.03.2026г. насрочения въвод във владение е пренасрочен за от 03.04.2026г. от 10,30 ч. на 21.04.2026г. и за което страните по изпълнителното дело са уведомени.

С молба от адв. И. – пълномощник на трето за изпълнението лице – >илия В.П. от 08.04.2026г. до ЧСИ е поискан достъп до книжата по изп.д. № 20269190401135, като след разрешен такъв и запознаване с делото на 16.04.2026г. е депозирана молба от Л.П., с която заявява, че имотите срещу които е насочено изпълнението и насрочен въвод във владение са нейна изключителна собственост, като е представила копие от искова молба с вх. № 50545/14.04.2026г. по входящия регистър на Софийски градски съд, с която е предявели срещу взискателя „БЕ ПЛЮС“ООД положителен установителен иск за собственост относно имотите, предмет на изпълнителния лист от 27.02.2026г. с твърдение, че е собственик на същите на основание изтелкла в нейна полза придобивна давност.

На 21.04.2026г. на адреса на недвижимите имоти, когато ЧСИ, ведно с помощник ЧСИ, в присъствието на органи на реда, осигурени с цел оказаване на съдействие при извършване на въвода и представил на взискателя, в имотите е намерено лицето Л.П., която отказала да предаде владението на недвижимите имоти с твърдение, че е собственик, като ЧСИ не е осъществил достъп до помещенията и имота с оглед установяване дали и други лица пребивават в имота, като е констатирала противопоставянето на лицето Петкова да предаде имота и нейните твърдения за права, изключващи правата на взискателя, поради което е съставила протокол и не е извършила въвода във владение.

2

Разпоредбата на чл. 522 ал. 1 от ГПК предвижда, че лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява принудително.

По приложението на 523 от ГПК е налице задължително тълкуване дадено в т.1 от ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК,според което когато в имота, предмет на въвода, се намери трето лице, съдебният изпълнител не може да се извърши въвод във владение срещу това трето лице, когато същото е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК . В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя, но това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК защита. Съгласно приетото в тълкувателното решение, правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно, тъй като това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226 ал. 3 от ГПК и по отношение на него, правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение, по аргумент на обратното от чл. 523 ал. 1 от ГПК .

Следователно пречка да се извърши въвода, е само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523 ал. 2 от ГПК , където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226 ал. 3 от ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523 ал. 2 и в чл. 524 от ГПК защита, а и няма интерес от същата.

Следователно – ако третото лице установи владението си, а не държането на имота, преди преди завеждане на делото,чието решение се изпълнява като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя, то въвода във владение на взикателя не може да бъде извършен респ. ако е извършен същия ще е незаконосъобразно изпълнително

Втората хипотеза е, когато третото лице противопоставя права изключващи правата на визскателя и по арг. на противното от ал.1 на чл.532 от ГПК – при установено владение след завеждане на делото,чието решение се изпълнява, то тогава съдебния изпълнител следва да отложи изпълнението и да даде на третото лице тридневен срок да поиска спиране на изпълнението от съда, като в случай че не бъдат представени доказателства в този срок, че е поискано спиране на изпълнението или съдът е отхвърлил това искане, въводът следва да бъде извършен.

В настоящият случай при въвода, в имотите, предмет на изпълнение се установява владение на трето лице – Л.П.,заявява самостоятелни права, които изключват правата на взискателя, а именно, че се легитимира като собственик на имотите на оригинерно правно основание – давност, изтекла към датата на въвода и имплицитно установено владение много преди завеждане на делото, чийто изпълнителен титул е предмет на изпълнителното производство и въвода във владение. За установяване на правата си, третото лице е предявило искова молба срещу взискателя - с вх. № 50545/14.04.2026г. по описа на СГС – л.61-62 от изпълнителното дело.

В случая при приемане, че е налице хипотезата на на чл.523 ал.2 от ГПК /невключваща във фактическият си състав доказване на момента на установяване на владение от третото лице/, то ЧСИ е следвало да отложи въвода и даде 3-дневен срок на третото лице да поиска и получи спиране на изпълението от съда, като неизвършване на това действие по никакъв начин не обосновава законосъобразност на въвода, доколкото на първо място вече е предявен иск от третото лице за установяване на правата му, а и на следващо място и което е определящо, това е трето лице, което не е обвързано и на него му е непротипоставимо изпълнителното основание – заповед за незабавно изпълнение издадена в полза на взискателя.

Съдът намира, че съдебният изпълнител няма право да извършва въвод срещу трето лице 3 във владение на присъдения имот на изпълнително основание, различно от съдебно решение, което следва от разпоредбите на чл. 523 и чл. 524 ГПК, тълкувани във връзка с чл.226, ал.3 ГПК В случая не е спорно, че изпълнителното основание, въз основа на което е извършен въводът, е заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК. Със заповедта по чл.417 ГПК и издадения изпълнителен лист е разпоредено предаването на недвижимия имот от длъжниците „АЛЕКС СТРОЙ 2003“ И А.П.Л. . Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, за разлика от съдебното решение, няма изпълнителна сила по отношение на трети лица. Поради това осъществяването на въвод по отношение на трето лице в имота би означавало съдебният изпълнител да действа извън субективните предели на изпълнителния лист, което е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Редът за защита, установен в чл. 523 и чл. 524 ГПК, е предоставен на третото лице, придобило владение върху присъдения имот след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение - т. е. в случаите, когато изпълнителното основание е съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо с оглед субективните й предели по чл.226 ГПК и при наличие на правоприемство в процеса. В случая изпълнителното основание не е съдебно решение, а заповед, издадена въз основа на договор по чл.417 ГПК. Въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е законосъобразен единствено и само когато е насочен срещу надлежна страна - длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота - предмет на въвода /в посочения смисъл определение № 174/11.3.2013 г. по гр. д. № 1436/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 200 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1858/2013 г. на ВКС, IV ГО/. Тази заповед е била непротивопоставима на Л.П. като трето лице, осъществяващо владение върху имота към момента на въвода. Дали третото лице е заявило права, изключващи тези на взискателя, е относимо в хипотезата на чл.523 ал.2 ГПК, която обаче касае изпълнение въз основа на влязло в сила съдебно решение и придобито владение след завеждане на делото, какъвто не е настоящият случай, което изключва и необходимостта от подробно обсъждане тази хипотеза.