Решение № 106 от 13.06.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Харманли, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200099 по описа за 2023 година Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0271-001460 от 30.11.2022г., издадено от ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симеоновград, ул. **** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят М. Х. М. в законово- предвидения срок обжалва горецитираното НП, което счита за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление, които са ограничили правото на защита на нарушителя. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв.В. П. от АК – Хасково, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло. Излага подробни доводи относно вмененото за извършено от жалбоподателя нарушение, като твърди, че същото не е извършено от обективна и субективна страна.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема становище. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 09.11.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 818374 срещу М. М. за това, че на 09.11.2022г. в 15:30 часа в гр. Симеоновград на ул. *** управлявал електрическо двуколесно превозно средство черно на цвят, без рег. номер и без номер на рама с надпис Uper като водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер AR PL-0565 в 16.55 часа на 09.11.2022г. и отказал да даде кръв за химическа експертиза.

Контролният орган – свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши автоконтрольор при РУ–Харманли, ПУ-Симеоновград в присъствието на свидетелите В. В. Г. и Ц. Б. Г., съставил на нарушителя – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение серия GA № 818374 от 09.11.2022г. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 09.11.2022г. в 15.30 часа в гр. Симеоновград по ул. *** в посока към ул.“*** до кръстовището образувано с ул. **** управлявал електрическо двуколесно превозно средство черно на цвят без рег. номер и без номер на рама с надпис Uper, като водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер AR PL-0565 в 16.55 часа на 09.11.2022г. и отказал да даде кръв за химическа експертиза.

Актът е съставен в присъствието на лицето посочено в него като нарушител, който е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на негово съставяне на жалбоподателя е връчен препис от акта, удостоверено с надлежно попълнена разписка.

С издаденото НП се ангажира административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2023г. Депозираната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на 2 постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи необходимата за това компетенция съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б.

"б" и чл. 47, ал. 2 , вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което се оспорва от страните в смисъл, че проверката с дрегер или друг тест е следвало да бъде извършена от служители на сектор „Пътна полиция“ и някои служители на „Охранителна полиция“, а такива правомощия на актосъставителя не се установили, което с оглед приетото по делото доказателство в тази посока, а именно –Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министър Бойко Рашков, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, се явява неоснователно. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок.

Обжалваното НП също е издадено в срок, но следва да бъде отменено поради следните основания:

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

От фактическата обстановка описана в акта и в наказателното постановление и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели В. Г., Ц. Г. и Я. Я. стана ясно, че превозното средство е електрическо такова, разграфено до 80 км на километража и с батерия над 25 вата.

В случая установеното за управлявано от жалбоподателя не е сред превозните средства посочени в текста за нарушена разпоредба, респ. лицето 3 което го управлява не следва да се счита за водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил твърдяното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и/или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, на предписанието за изследване с Доказателствен анализатор и да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта са три различни способа, чрез които се установява употребата на алкохол. В случая в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като три различни алтернативни възможности, които контролиращия т орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява ПС след или без употреба на алкохол . Ако водачът откаже две от посочените възможности, но се съгласи да му бъде извършена проверка по третия възможен метод, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водач ът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол , независимо по кой метод. От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите В. Г., Ц. Г. и Я. Я. ) и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство, като изрично е заявил, че не желае. Законодателят е използвал в случая както алтернативно, така и самостоятелно предпоставките, при които е налице извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и издаването на Медицински талон за химическо изследване на нарушителя при положение, че даде кръвна проба в указания му законов срок е допълнителна законова възможност да не му се дири административнонаказателна отговорност по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, а да се вземе административно отношение в производството от АНО, съгласно наличието или липсата на алкохол в кръвта му. В този ред на мисли актосъставителят освен задълженията си по ЗДвП е изпълнил и задълженията си по Наредба № 1 от 19.07.2017 г одина за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и с наименование към настоящи момент - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, 4 като правилно е издал и Талон за медицинско изследване , но жалбоподателят не е изпълнил и разпореждането да му бъде взета кръвна проба, което също се приравнява на отказ да бъде изследван за употреба на алкохол, както и изрично е заявил, че отказва да даде кръвна проба. В талон за изследване е посочено, че лицето отказва тест за алкохол, а във Фиш да спешна медицинска помощ е посочено, че лицето отказва да даде кръв за алкохолна проба, придружени с информирано съгласие, подписано от жалбоподателя с посочени дата и час.

Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Т.

10 от § 6 от ДР на ЗДвП гласи, че "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а съгласно т. 11 на § 6 от ДР на ЗДвП - "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В настоящия случай следва да се съдържат данни за качеството на водач на жалбоподателя, както и за техническите характеристики на моторното превозно средство. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят е управлявал електрическо превозно средство – марка UPER черно на цвят двуколесно, като със свидетелски показания техническите характеристики на същото бяха допълнени в съдебно заседание, което е недопустимо, а и не може да се направи категоричен извод за това дали същото е изключено от групата на МПС и тогава отказът на лице да бъде тествано за употреба на алкохол в качеството му на водач на индивидуално електрическо превозно средство не би подлежал на административна санкция съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Липсва точно посочване на категорията на превозното средство, а непълното описание на административното нарушение води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което е съществено.