Решение № 2195 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103349 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуалносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК от В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул.

******* № **, ет. **, ап. ***, чрез адв. М. срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. за прогласяване нищожността на договор за кредит № ******/15.09.2023 г. на основание чл. 22 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3519,42 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК. Притендират се разноски.

В хода на производството са предявени и обективноевентуалносъединени осъдителни искове по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от "Кредирект" ЕООД спрямо В. В. В. за заплащане на сума от 1400 лв. – част от предоставена главница по договор за заем, евентуално като част от предадена заемна сума., ведно със законната лихва от предявяване на иска08.04.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 15.09.2023 г. за сума 1800 лева. Дължимата за връщане сума на 18 вноски е 2654,48 лв. Съдържа се клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е в размер от 3519,42 лв. Договорът е недействителен поради противоречие с ЗПК. Не е посочен начина на прилагане на ГЛП. Не е ясно какви разходи се включват в ГПР и дали при 1 изчисляването му е взета договорената неустойка. Клаузата за неустойка е недействителна поради нарушаване на добрите нрави. Същата заобикаля ЗПК.

Няма еквивалентност между извършената услуга и договорената сума.

Налице е скрита възнаградителна лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Признава сключването на договора и наличието на заявените в него клаузи. Оспорва се невалидността на договора и клаузата за неустойка.

В насрещната искова молба се твърди, че В. е получил сума от 1800 лв. на датата на сключване на договора по банковата му сметка. ГЛП е 47 %. Не е предоставено обезпечение, поради което е начислена неустойка. Платена е сума от 400 лв.

В отговора по насрещния иск се излагат съображения за недействителност на договора за кредит и дължимост на усвоената заемна сума. Отправя се искане за прихващане на платената сума от 400 лв. срещу дължимата главница.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното.

Уважаването на предявения главен иск налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за неустойка, която не е включена в ГПР.

Не се спори между страните, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума от 1800 лв. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Тъй като се твърди, че в договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка, с размер ясен още при сключване на същия, следва да се отбележи, че това е разход, който трябва да участва при формиране размера на ГПР. По делото не се твърди и не се установява, това изискване да е спазено, поради което съдът счита, че е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Наред с това следва да се отбележи, че посочената неустойка излиза 2 извън обичайните си функции и поради това се явява допълнително възнаграждение, което следва да се отнесе към договорената възнаградителна лихва и да доведе до посочване на по-висок лихвен процент от визирания в договора. Разликата между отбелязания лихвен процент и действителния такъв, както и невключването на разхода в ГПР се явяват нарушения на ЗПК водещи до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Ето защо предявения главен иск се явява основателен и следва да се уважи. С оглед на това не се дължи произнасяне по предявения евентуален иск за действителността на клаузата за неустойка.

По отношение на предявените насрещни искове за осъждане длъжника да заплати на кредитора суми за главница на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно изложените аргументи за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК иска за заплащане на притендираното вземане на това основание се явява лишени от такова и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на тези притенции се явява предпоставка за разглеждане на евентуално съединената с нея такава за присъждане на предоставената в заем сума на извъндоговорно основание. Предвид формираните по-горе изводи по отношение действителността на договора за кредит, сключен между страните и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Доколкото между страните не е спорно, че са налице плащания от заемополучателя на сума от 400 лв., то същата следва да се отнесе за възстановяване на предоставената заемна сума. Ето защо след извършване на прихващането дължимия остатък от нея възлиза на 1400 лв.

Това сочи основателност на иска по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД налага уважаване на същия.

Основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на обективносъединения с него такъв по чл. 86 от ЗПК за заплащане на законна лихва за периода от предявяването му до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца по главния иск се дължат разноски в размер от 246,96 лв. за държавна такса.

На ответника се дължат разноски съобразно уважения евентуален иск или сумата от 56 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

3

Доколкото ищеца, образувал производството, е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М., следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. по предявения чрез него иск. По насрещните искове разноски не се дължат, с оглед уважаване на заявената евентуална притенция. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС, тъй като съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ******* № **, ет. **, ап. ***, и "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. договор за кредит от 15.09.2023 г. на основание чл. 22 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.

5 представлявно от Н. П. против В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.

********, ул. ******* № **, ет. **, ап. *** искове за заплащане на сумата от 1400(хиляда и четиристотин) лв. –част от предоставена главница по договор за заем, ведно със законната лихва от предявяване на иска-08.04.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ******* № **, ет. **, ап. *** да заплати на "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.

5 представлявно от Н. П. сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева – получена по недействителен договор за заем от 15.09.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното и изплащане, както и 4 сумата от 536 (петстотин тридесет и шест) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. да заплати на В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул.

******* № **, ет. **, ап. ***, сумата от 246,96 лв. (двеста четиридесет и шест лева и 96 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. *******, бул. ********** № **, ет. **, ап. **, сумата от сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5