Решение № 1264 от 25.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Плевен, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430102330 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. С. С. Т., с адрес на адвокатската кантора: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 12, ет.1, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Контантинов“№ 12, ет.1 против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от упр.

Н.П.П., в която се твърди следното : Ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем кредирект №583155 от 21.10.2021 година.

Съгласно чл. 3 от договора параметрите на заема са следните: главница – 800 лева; размер на погасителната вноска – 1 х 827,59 лв; Фиксиран годишен лихвен процент – 40.05 %; Годишен процент на разходите на заема – 49.07 %;

Дата на падеж – 21.11.2021г.; обща сума за плащане – 827,59 лв; Такса за експресно разглеждане – 282,41 лв; Вноска с такса за експресно разглеждане – 1110 лв. Съгласно чл.5.2 от договора Заемателят може да използва допълнителна услуга удължаване на заем при условията, посочени в чл.32 от приложимите към договора Общи условия и след заплащане на съответната такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите, събирани от "Сити Кеш" ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми "Кредирект" чрез Интернет. На 21.11.2021 г е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.12.2021 г, за което заемателят дължи на основание чл.

32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата 1 на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.12.2021 г е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.01.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.01.2022 год. е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.02.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.02.2022 г е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.03.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.03.2022 г е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.04.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл.

32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. Ищцата е заплатила по Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021 година следните суми: на 21.11.2021 – 272 лева; на 21.12.2021 – 272 лева; на 21.01.2022 – 272 лева; на 21.02.2022 – 272 лева; на 21.03.2022 – 272 лева; и на 22.04.2022 – 990 лева.

Общата сума която ищцата е заплатила по процесния договор е в размер на 2350 лева. Счита Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021 година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съображенията ми за това са следните: Ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3 ал.1, т.3 и чл.2, ал.2, т.6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12 ал.1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с невключването 2 на клаузите предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и удължаване на срока в ГПР. Съгласно чл.19 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 49,07 %, като тези допълнителни разходи за такси за бързо разглеждане и удължаване на срока не е ясно как се отразяват на общия размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Начислената в договора такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл.10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива е в противоречие със закона и са недължими от ищеца. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. В конкретния случай, според договора Кредиторът предоставя 3 възможност на Кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 2 (два) часа от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното, може да се направи извод, че възнаграждението за бързо разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Същото се отнася и за таксата за удължаване на срока. Тя представлява такса по управлението на кредита и начисляването й противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно тези такси съставляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също така е включена при формирането на вноската съгласно погасителния план, което доказва нейната задължителност. Общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, посочени в договора, включително задължението за заплашане на такса за бързо разглеждане, чийто общ размер възлиза на 282,41 лв. Плащането на тази сума не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,07 %, въпреки че е включено в общия дълг. По същия начин не е отразено и заплащането на таксата за удължаване на срока. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. С оглед гореизложеното, вземанията за такса за експресно 4 разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.