Решение № 7832 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7832 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20251100501185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 21179 от 21.11.2024г. по гр.дело № 43089 /2024г., с което „Столичен електротранспорт“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49 и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 8 691,46 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470422232303206 за вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.01.2023 г. в гр. София, на бул. „Климент Охридски“, на около 100 м преди кръстовището с ул. „8-ми декември“, при което на автобус „MAN Lion’s City G“ с рег. № **** са били нанесени материални щети, причинени от паднал железен стълб, представляващ част от електрическата мрежа на разположеното успоредно на пътя трамвайно трасе, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г. - до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца съобразно изхода на спора по делото , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивникът- ответник „Столичен електротранспорт“ ЕАД заявява искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа доводи, че не са налице предпоставките за възникване на суброгационното право на ищеца по чл. 410 КЗ, съответно - за ангажиране на отговорността му /на въззивника-ответник/ по чл. 49 ЗЗД, тъй като не е доказано виновно или противоправно поведение 1 на негови служители. Възразява, че процесният участък от бул. „Климент Охридски“ представлява трамвайно трасе, което не е в експлоатация от 2003 г., а демонтажът на релсите и контактната мрежа е възможен само след решение и финансиране от Столичния общински съвет, но такова финансиране не е осигурено.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно представените доказателства – протокол за бракуване на ДМА, решения на Съвета на директорите и писма от Столична община и „Столичен електротранспорт“ ЕАД, в резултат, на което е извел и неправилен извод, че вината за настъпилото събитие е изцяло негова, въпреки че Столична община като негов принципал отговаря за осъществяване на обществения транспорт в столицата и независимо от това, че той /ответникът/ като осъществява голяма част от обществения превоз и поддържането на инфраструктурата , необходима за неговото осъществяване. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по съображения, подробно развити в писмения отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Възииваемият-ищец поддържа, че по делото е доказано наличието на валиден договор за имуществено застраховане, настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, изплатено обезщетение и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействието на служители на ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД и настъпилите вреди. Счита, че след като процесният участък от трамвайната контактна мрежа е предоставен за управление на ответника, който е длъжен да осигурява неговата изправност и безопасност, независимо че трасето не е в експлоатация, ответникът отговаря за вредите, последица от падането на железен стълб, настъпила в резултат на липсата на изправност и неосигурена безопасност. Въззиваемият-ищец твърди, че наличието на договор между ответника и Столична община не освобождава ответното дружество от законовите му задължения за поддържане на инфраструктурата и не променя извода относно неговата отговорност.

Въззиваемият –ищец претендира присъждане на разноските по делото за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ответника – Столична община – не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция дължи служебна проверка за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост следи служебно в обжалваната част, а за правилността е 2 ограничен от доводите, заявени с въззивната жалба.

При извършената от съда проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд приема следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1,т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД иск за заплащане на сумата 8 691,46 лева, претендирана като регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470422232303206 за вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.01.2023 г. в гр. София, на бул. „Климент Охридски“, на около 100 м. преди кръстовището с ул. „8-ми декември“, при което върху автобус „MAN Lion’s City G“ с рег. № **** са нанесени щети вследствие падане на железен стълб, представляващ част от електрическата мрежа на разположеното успоредно на пътя трамвайно трасе.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка в резултат на правилната преценка на събраните по делото доказателства. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция с в отговор на доводите, заявен с въззивната жалба настоящата инстанция приема следното:

Между страните по делото няма спор по част от обстоятелствата, включени във фактическия състав на чл.410,ал.1,т.2 от КЗ , вр. с чл.49 от ЗЗД, а именно: фактът, че увреденото МПС е застраховано при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“; настъпването на застрахователното събитие по време на действие на застрахователното покритие: на 18.01.2023 г., около 11:00 ч., в гр. София, на бул. „Климент Охридски“, на около 100 метра преди кръстовището с ул. „8-ми декември“, върху автобус „MAN Lion’s City G“ с рег.

№ **** е паднал корозирал железен стълб от контактната мрежа на неексплоатирано трамвайно трасе, разположено успоредно на булеварда, като за произшествието е съставен официален документ от служители на ОППСДВР - протокол за ПТП № 1830331/18.01.2023 г., съдържащ схема на местопроизшествието и описание на констатираните щети по застрахования при ищеца автобус. Нанесените на застрахованото МПС вреди са в причинноследствена връзка с произшествието. Не се спори, че по образувана при ищеца процесна щета № 470422232303206 ремонтът е на застрахованото МПС е възложен на доверен сервиз, като стойността на извършения ремонт , съгласно представената по делото фактура, издадена от сервиза възлиза на сумата от 8 691,46 лв. , изплатена от ищеца на доверения сервиз по банков път, видно от представеното по делото преводно нареждане. Няма спор по въпроса, че инцидентът, при който на застрахованото при ищеца МПС са причинени вреди, са настъпили в резултат на падане на стълб от контактната мрежа- част от трамвайното трасе, което не е в експлоатация от 2003г. , за което с 3 представения по делото Протокол № 06 от 2013г. е разпоредено да бъде бракувано като част от всички ДМА от ТМ 14 СМ В.Завера- Ухо Дървеница. С посочения протокол от Комисията, съставена от служители на ответника, е разпоредено годните части от ДМА да се заприходят в склада на под.Трансенерто и РП, а негодните да се предадат за скраб.

Основният правен спор между страните е по въпроса за пасивната материално-правна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск и свързания с това въпрос дали вредите са последица от незаконосъобразното/неправомерно бездействие на ответника чрез неговите служители или са резултат от бездействието на Столична община , тъй ката по силата на сключен между ответника и СО договор за обществен превоз с рег.

№ СО - РД-56 -1007/ 05..12.2013г. и споразумението, с което е удължен срокът му под № СОА19-ДГ56-1199/ 01.11.2019г. реконструкциите, основните ремонти и модернизация се извършват от и за сметка на общината принципал на ответното дружество, а от страна на общината не е предоставено необходимото финансиране за демонтаж на бракуваното трамвайно трасе и съораженията към него.

Настоящият съдебен състав приема, че пасивната материално-правна легитимация на ответника произтича от неизпълнението на нормативно възложеното му задължение с разпоредбата на чл.16 от ЗОб.С да поддържа в изправност трамвайните трамвайните трасета и съораженията към тях в процесния горепосочен участък, като правен субект, на който е предоставено управлението на тази публична общинска собственост.

Статутът на трамвайните трасета и съораженията към тях като обекти с първостепенно значение - публична общинска собственост /на Столична община/ произтича и от нормата на пар.1,т.6 от Закона за общинската собственост /ЗОб.С/ и пар.5, т.73 от 73 Закона за устройство на територията /ЗУТ/ . Стопанисването и управлението на трамвайните трасета и съораженията към тях на територията на СО е предоставено на ответното дружество , чийто едноличен собственик на капитала е СО, като това управление по смисъла на чл.16 от ЗОб.С е и основният предмет на дейност на ответното търговско дружество. Именно от неизпълнението на нормативно възложените на ответника задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.16 от ЗОб.С относими към основния му предмет на дейност, произтичат и причинените на застрахованото при ищеца МПС. Налице е причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника и вредите, причинени в резултат на произшествието, настъпило като резултат от това бездействие и в частност- от неизпълнението на задължението на ответника да поддържа изправност релсовия трамваен път и контакната мрежа към него, независимо от това, че трасето не е действащо. Ответникът дължи поддръжка на останалите на място съоражения в състояние и вид, който не води до причиняване на щети на трети лица. Наличието на евентуалното основание по чл.53 от ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на Столична община /като собственик на трамвайните трасета и съораженията към тях , който собственик отговаря за обезпечаване на средствата за ремонт както по силата на закона- чл.16 от ЗОб.С така и по силата на сключения между общината и ответника договор за обществен превоз с рег.№ СО - РД-56 -1007/ 05..12.2013г. и споразумението, с което е удължен срокът му под № СОА19-ДГ56-1199/ 01.11.2019г. / не освобождава ответника от отговорността и задължението да поддържа и 4 контролила състоянието на съораженията към трамвайните трасета в изправност, респ- в конкретната хипотеза – в състояние, което да не води до причиняване на вреди.

С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано наличието на законовите предпоставки за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника чл. 49 от ЗЗД.

Стойността на вредите е доказана с приетото по делото и неоспорено заключение на техническата експертиза.