Решение № 30 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря М.на Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330104778 по описа за 2023 година

Ищец М. С. Т. чрез адв. Г.П. иска да се признае за установено по отношение на ответници М. Н. Т., В. Н. Т., И. Г. С., К. И. С., че ищцата е собственик на ¾ ид.част от ПИ с идентификатор № ******* по КК и КР на с. Т., Община М. с адрес на имота: с. *******, който имот с площ от 1 243 кв.м ведно с построените в имота сграда с идентификатор №******** с площ от 98 кв.м, бр. етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ****** с площ от 47 кв.м и бр. етажи 1.

В исковата молба се твърди, че И. С. Т. /починал на 01.10.1988г./ се снабдява с констативен нот.акт издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на основание давностно владение, продължило повече от 20 години на процесния имот като към момента на издаването на нотариалния акт Т. е бил женен за М. Т. – починала на 26.03.1981г. и е оставила наследници – синовете си С. И. Т. и Н. И. Т., който са придобили по ¼ ид.част всеки съгласно нормата на чл. 14 СК от 1968 СК /отм./ На 25.12.1984г. И. С. Т. е сключил договор за дарение чрез който е дарил сина си С.

И. Т. с притежаваната от него 1/2 ид.част като последният е станал собственик на ¾ ид.части които след смъртта му са унаследени от дъщеря М. Т. – ищцата по делото. Н. Т. който е починал на 15.03.2021г. е оставил за наследници – съпруга /починала/ и две деца – В. Т. и М. Т., която е починала и е наследена от ответник И. Г. С. и ответник К. И. С..

Приживе М. Т. на 22.12.2021г. е продала на ответник В. Т. 1/6 ид.част от процесния имот въпреки че според ищцата нейната квота в съсобствеността е била двойно по-малка – 1/12 ид.част.

1

На 07.12.202г. отв. И. Г. С. и К. И. С. продават на ответник В. Н. Т. общо 1/6 ид.част от процесния имот въпреки, че тяхната квота от собствеността също е била двойно по-малка – 1/12 ид.част.

Според ищцата ответник В. Н. Т. оспорва размера на нейната квота – ¾ ид.части като твърди, че тя притежава само ½ ид.част колкото и самият той, отказва да признае за извършеното дарение от 25.12.1984г., не е съгласен с факта, че баща му Н.И. Т. е бил собственик на ¼ ид.част , твърди, че чичо му и баща му са имали равни права на собственост в имота;

Поради гореизложеното е предявен настоящия иск;

Ответник В. Н. Т. чрез адв. И.С. не оспорва правата на ищцата като през 2023г. разбрал за дарението от 25.12.1984г. и инициирал поправка на нот.акт за собственост с който се легитимира като вместо прехвърлянето на 1/6 ид.част ид.части се поправят и се четат 1/12 ид.част, което се е случило на 17.03.2023г.

Поддържа се липса на правен интерес у ищеца за воденето на настоящето дело тъй като не се оспорва собствеността;

Останалите ответници М. Н. Т., И. Г. С., К. И. С. не подават отговор в срока по чл.

131 ГПК;

В открито съдебно заседание на 10.10.2023г. ответницитите К. И. С., В. Н. Т., М. Н.

Т., И. Г. С. представлявани от адв. С. заявяват, че желаят постановяване на решение при признание на иска като признават всички факти и обстоятелства от предмета на исковата молба. Поддържат, че не са станали повод за завеждане на делото поради което считат, че не следва да бъдат обременявани с разноски, същевременно претендират разноски за процесуално представителство и защита по договор за правна помощ;

Съдът след като се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира следното.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищците отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора.

2

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявения иск да бъде уважен.

Ответник В. Т. се е сдобил със скица на процесния имот от 22.04.2021г. в която не е било отразено дарение от 1984г., който факт е установен поради което и с нот. акт от *******М. Т. е прехвърлила на В. Т. притежаваната от нея 1/6 ид.част, въпреки че реално притежава 1/12 ид.част., а с нот. акт от ******г. И. С. и К. С. прехвърлят другата притежавана от тях ид.част от 1/6 ид.част въпреки че притежават 1/12 ид.част . Така посочените актове са дали повод на ищцата да предяви настоящия иск на 04.04.2023г., същевременно обаче с нот.акт № **** и № ***** за поправка от 17.03.2023г. е поправен на нот. акт от *********г. и от 07.12.2022г. при което актовете за поправка е допусната такава при което прехвърлените ид.части са до размера на притежаваните от праводателите, т.е до размера на 1/12 ид.част

Следователно, считано от 17.03.2023г. когато и нот.актове за поправка са вписани в Служба вписвания – П., т.е придобили са публичност правата на ищцата не се оспорват и същата е могла да узнае това обстоятелство, поради което и ответниците към 04.04.2023г. не са дали повод за предявяването на иска за собственост, а от там и няма основание в тяхна тежест да бъдат присъждани сторените от ищцата разноски. Ирелевантен факт е декларирането на собствеността пред Отдел МДТ – П. доколкото в периода от 22.04.2021г., респ. от 07.12.2022г. до 17.03.2023г. ответниците при съществуващите актове за собственост биха дали повод за завеждане на делото, след 17.03.2023г. правата на ищцата не се оспорват.

Същевременно, ответниците са сторили разноски в размер на сумата от 950 лева, които следва да им се присъдят предвид обстоятелството, че ищцата е предявила иска след като реално не е имало оспорване на собствеността.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. С., В. Н. Т., М. Н. Т., И. Г.

С. ЧЕ ищцата М. С. Т. е собственик на ¾ ид.част от ПИ с идентификатор № ****** по КК и КР на с. ****** с адрес на имота: с. ********който имот с площ от 1 243 кв.м ведно с построените в имота сграда с идентификатор № *******с площ от 98 кв.м, бр. етажи 1, с предназначение: ********с идентификатор ******** с площ от 47 кв.м и бр. етажи *****;

ОСЪЖДА М. С. Т. с адрес: гр. ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на К. И. С., В. Н. Т., М. Н. Т., И. Г. С. всичките със съдебен адрес: гр. *************, офис 6 ОБЩО сума в размер на 950 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 4778/2023г. по описа на ПРС;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4