Решение № 162 от 30.06.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ихтиман, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840100268 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена по реда на чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422 от ГПК от „Юробанк България“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, *, чрез адвокат *, против С. П. М., ЕГН **********, с адрес: *.

В исковата молба е посочено, че между ищеца „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор и ответника С. П. М., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за издаване на кредитна карта МК84030 от 19.02.2019 г., като разрешеният кредитен лимит бил от 3200 лева. Твърди се, че от 30.05.2023 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения и се допълва, че поради това обстоятелство /неплащане на сумите по две последователни месечни извлечения/ банката упражнила правото да прекрати действието на договора, а длъжникът бил уведомен, че кредитът е изцяло предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора, като уведомяването станало посредством частен съдебен изпълнител, чийто призовкар връчил призовка на сестрата на ответника на 14.03.2024 г. на адреса на последния. Ищецът сочи, че неизплатените суми са: 3103.65 лева – главница, 624.88 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2023 г. до 14.03.2024 г., 616.56 лева – мораторна лихва за периода 30.05.2023 г. до 07.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.05.2024 г. до погасяването на дълга. В исковата молба е конкретизирано, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 589 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, било образувано изпълнително дело, като срещу заповедта е подадена възражение в срок. Настоява се да се постанови решение, с което да се признае, че посочените по-горе суми са дължими от ответника на ищеца.

Претендират се и сторените съдебни разноски в заповедното и в исковото дело.

Препис от исковата молба е връчен на длъжника, като същият не е подал отговор. По ч.гр.д. № 589 от 2024 г., по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, обаче, от длъжника е подадено възражение, в което е посочено, че вземането е погасено по давност.

Предвид това и с оглед на мотивите към т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.

1 по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че така направеното възражение следва да се разгледа в исковото дело.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като преди това от процесуалния му представител е постъпила молба, в която са изложени съображения по съществото на спора. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща свои процесуален представител.

Предявените искове са допустими – налице са предпоставки за разглеждането им по същество. По съществото на исковата претенция, съдът намира следното:

Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 и следващите от ЗПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК. Искът за присъждане на законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК.

От материалите по делото и по-конкретно от представените преписи от: Договор за издаване на кредитна карта МК84030, Общи условия и Приложение № 1 към общите условия, е видно, че между „Юробанк България“ АД и С. П. М. е възникнало облигационно отношение по повод предоставена на физическото лице револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимити и издадена във връзка с това персонална кредитна карта. В договора /на стр. първа от него/ е посочено, че кредитният лимит е в размер на 3200 лева, а в Приложение № 1 е записано, че годишният лихвен процент при покупка, при теглена на пари в брой или при превод чрез ePay/B-Pay е в размер на 19.90%, а обезщетението за просрочие, изчислено върху дължимите плащания на годишна база, е основният лихвен процент на БНБ + десет пункта. Като доказателство е представен и преписи от Заявления от С. П. * и бланка относно данни на лице за контакт, в която бланка кредитополучателят е посочил * като лице за контакт.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че размерът на дължимата главница по процесния договор е 3118.65 лева, размерът на дължимата възнаградителна лихва е 624.88 лева, а размерът на мораторната лихва възлиза на 646.17 лева. В експертното заключение е отразено и че във връзка с процесния договор са извършени погасявания, като шест от тях са посредством вноски на каса /на 14.05.2019, на 13.02.2020, на 19.03.2022, на 01.12.2023, на 31.01.2023 и на 04.05.2023 г./, като вносител на сумите е записано лицето С. П. *, а всички останали плащания са извършени по банков път от сметка на С. П. М.. От съдържанието на експертизата е видно, че във връзка с револвиращия потребителски кредит ответникът многократно е усвоявал суми по повод извършени плащания с карта или тегления в брой, а така също и че е погасил не малка част усвоените от него средства. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че главницата от 3118.65 лева е сбор от отделни суми, които са били усвоявани, а така също и че последното погасяване е било на 04.05.2023 г. и след това няма вноски. Вещото лице, сочи, че на стр. 6 от експертизата е видно, че е имало погасявания от 12-ти и от 13-ти февруари 2020 г., който погасявания са били от 3200 лева, 50 лева и 3.80 лева и че след тези погасявани е погасено всичко, като дори са били надвнесени 9 стотинки и към онзи момент са били погасени главница и лихви. В съдебно заседание експертът пояснява, че шест плащания са станали на каса в брой от лицето С. П. М., а останалите са били по банков път, като преводите са правени от негова банкова сметка.

От приобщения по делото доказателствен материал се прави категоричен извод, че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение по повод предоставен револвиращ потребителски кредит. Свидетелство за това е както сключеният договор за револвиращ кредит, така и множеството плащания и тегления, посредством които потребителят /кредитополучателят/ се е възползвал от револвиращия кредит. Действително по делото не са представени писмени доказателства относно това, че банката е предоставила /предала държането/ на издадена кредитна карта на С. П. *. Въпреки това останалият 2 доказателствен материал сочи категорично, че С. П. М. е знаел за издадената в негова полза кредитна картна и за извършените посредством нея плащания и тегления на пари в брой. В тази връзка следва да се посочи, че от съдържанието на експертизата и поясненията на вещото лице, направени в съдебно заседание, става ясно, че именно С. П. М. е погасявал задълженията по повод усвояването на револвиращия кредит, като шест от погасяванията са ставали посредством направени от него вноски на каса, а другите погасявания са извършвани чрез негова банкова сметка.

От значение в случая е и това, че с нарочно уведомление, връчено на 14.03.2024 г. чрез съдебен изпълнителна на * П.а * – сестра на адресата С. П. М., вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми. Преписи от уведомлението и от обратната разписка са представени по делото. Само за яснота може да се посочи, че дори подобно връчване да се приеме за нередовно и/или за непораждащо посочените в уведомлението последици /макар да няма възражения по делото в тази насока/, то посредством връчването на исковата молба и на всички приложени към нея доказателства също се постига ефектът на обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, в който смисъл са част от мотивите към Решение № 60009 от 2.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2891/2019 г., II т. о., ТК, където е посочено следното: „Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.“ В подобен смисъл са и мотивите към Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК.

Трябва да се посочи и че в настоящия случай не се установява размерът на лихвите, посочен в приложение № 1, да са от такова естество /размер/, че същите да водят до недействителност на отделни договорни клаузи или на целия договор.

В настоящия случай вземанията на кредитора не се явяват погасени по давност. На първо място следва да се посочи, че в случая е сключен договор за издаване на кредитна карата във връзка с предоставен револвиращ потребителски кредит. При подобен револвиращ кредит съдът приема, че погасителната давност започва да тече от момента на настъпване на падежа за погасяване на всяко отделно усвояване на кредита чрез теглене на пари в брой или посредством плащане с карта, като за всяка отделна усвоена сума ще тече поотделно давностният срок. Това е така, защото в настоящия случай кредитът не се отпуска наведнъж по сметка на потребителя, а усвояването му зависи от това дали последният ще използва кредитния лимит изцяло или частично чрез покупка на стоки или теглена на пари в брой. В случай, че не бъде извършено нито едно плащане и нито едно теглене, то тогава няма да съществува и задължения за връщане на суми. Когато, обаче, се усвои една или повече суми от общия кредитен лимит, то тогава за всяка сума ще тече отделна погасителна давност от настъпване на падежа за връщането й. Тъй като в настоящия случай не става въпрос за периодични плащания, то погасителната давност следва да е общата петгодишна такава по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл са и част от мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълкувателно дело № 3 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС, от които мотиви /посоченото в края на същите/ може да се направи извод, че дори при погасяване на едно задължение чрез отделни погасителни вноски главното задължение се погасява с петгодишна давност. От поясненията на вещото лице, направени в съдебно заседание, а и от 3 експертизата, е видно, че на 13.02.2020 г. всички задължения по кредитната карта са били погасени, а след това са започнали нови усвоявания на суми от кредитния лимит. При това положения се налага извод, че най-старите задължения за главница са от дата, следваща датата на пълното погасяване, тоест – след 13.02.2020 г. и при всички положения до 15.05.2024 г. /когато е инициирано заповедното производство/ не е била изтекла петгодишната обща погасителна давност за нито едно от тях. По отношение на възнаградителната и мораторната лихва трябва да се държи сметка, че претенциите за същите обхващат времевите интервали съответно от 30.05.2023 г. до 14.03.2024 г. и от 30.05.2023 г. до 07.05.2024 г., което означава, че и кратката тригодишна давност по чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД за лихвите не е изтекла.

Предвид горното, установителните искови претенции по чл. 422 от ГПК се явяват изцяло основателна. Тъй като според експертизата главницата е в размер на 3118.65 лева, а мораторната лихва е 646.17 лева, а с исковата молба се претендира главница от 3103.65 лева и мораторна лихва от 616.56 лева, следва да се присъдят посочените и поискани от ищеца суми. Основателна е и исковата претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /15.05.2024 г./, до окончателното погасяване на дълга.