Решение № 4277 от 13.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 13.06.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА МАВРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

РАЙНА МАРТИНОВА като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 7456 по описа на съда за 2019 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на З. „О.“ АД срещу постановление от 16.04.2019 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 921 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20199210400350, изразяващо се в присъединяване за събиране в изпълнителното производство на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36 лева и за намаляване на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ поради прекомерност.

Ответникът по жалбата ЗАД „А.Б.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна. Хонорарът не бил прекомерен, а таксата – съобразена с ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело

№ 20199210400350 по описа на ЧСИ рег. № 921 на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на процесуалния представител на З. „О.“ АД – адв. А. Б., с приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 06.03.2019 г. по гр.д. № 46243/2017 г. по описа на СРС, 64 състав, според който длъжникът ЗАД „А.Б.“ АД е осъден да заплати на З. „О.“ АД законна лихва върху сумата от 2 830.67 лева, дължима за периода 07.07.2017 г. – 20.07.2017 г., както и сумата от 455.74 лева разноски.

В молбата се съдържа искане за събиране на сумата от 240 лева с ДДС адвокатски хонорар за изпълнителното производство.

На 11.03.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 2 830.67 лева мораторна лихва, 455.74 лева присъдени разноски, 240 лева разноски по изпълнителното дело и 428.53 лева такси по ТТРЗЧСИ.

Поканата е получена на 12.03.2019 г.

Поради непостъпило от длъжника плащане взискателят е подал молба на 15.04.2019 г. за налагане на запор върху банковите сметки на З. „О.“ АД в „О.Б.“ АД и за присъединяване за събиране на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36 лева с ДДС.

С разпореждане от

16.04.2019 г. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на справка в БНБ и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „О.Б.“ АД и изпращане на запорно съобщение до третото лице.

С постановление от 16.04.2019 г. ЧСИ рег. № 921 е присъединил за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36 лева с ДДС, което е получено от представител на длъжника на 17.04.2019 г.

На 16.04.2019 г. до „О.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху сметки на З. „О.“ АД до размера на сумата от 4 012.41 лева, от които 2 830.67 лева лихви, 455.74 лева присъдени разноски, 276 лева разноски по изпълнителното дело и такси и разноски в размер на 450 лева.

Срещу постановлението от 16.04.2019 г., с което е присъединен допълнителен адвокатски хонорар от 36 лева, както и таксата за изпълнителното дело от 450 лева е подадена частна жалба от длъжника на 24.04.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.

2. Върху адвокатския хонорар се начислява ДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. В съответствие с нормата на чл. 10, т. 1 от Наредбата е претендирано заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Не се спори, че длъжникът не е заплатил доброволно посочената в поканата сума. Това е наложило взискателят да посочи изпълнително действие, което да се извърши от съдебния изпълнител, което е сторено с молба от 15.04.2019 г. В случая приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. се дължи възнаграждение в размер на 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.

Тук следва да се отбележи, че с изпълнителния лист не е присъдено вземане в размер на 2 830.67 лева, а законна лихва върху тази сума за периода 07.07.2017 г. – 20.07.2017 г. Ведно с разноските от 455.74 лева вземането по изпълнителния лист не надвишава сумата от 500 лева. Възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 300 лева, а 1/10 от него – 30 лева. С начислен ДДС съгласно § 2а от ДР хонорарът е на стойност 36 лева. Длъжникът е станал причина за този допълнително заплатен от взискателя разход, поради което правилно е присъединен от съдебния изпълнител за събиране в производството по изп.д. № 20199210400350-.

Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по изпълнителното дело не са налице данни за начина на определяне на таксата. Тя е пропорционална на вземането по изпълнителния лист, без да се включват разноските по изпълнителното производство.

В случая таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 450 лева е прекомерна и не е съобразена с размера на вземането по изпълнителния лист. В тази част жалбата е основателна.

След връщане на делото на съдебния изпълнител следва да се определи правилно размера на вземането, представляващо законна лихва върху главница от 2 830.67 лева за периода 07.07.2017 г. – 20.07.2017 г., към която сума да се прибавят и разноските от 455.74 лева, като се съобрази и т. 27а.1 от ТТРЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

Оставя без уважение жалба на З.

„О.“ АД срещу постановление от 16.04.2019 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 921 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20199210400350, изразяващо се в присъединяване за събиране в изпълнителното производство на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36 лева, заплатен от взискателя ЗАД „А.Б.“ АД.

Отменя определената от ЧСИ, рег. № 921 по изп.д. № 20199210400350 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.