Решение № 33 от 23.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

Постъпила е молба от „М.Г.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Л., ж.к.м.“К.“, ул. О.“ № 13, представлявано от управителя Г.В.Д., чрез адв. Т. от САК, за откриване на производство по несъстоятелност на „О.М.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – Област – София, Община Б., гр.Б. п.к.2140, ул.“Ц.О.“ № 36.

С молбата се твърди, че търговското дружество има изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, свързани с търговската му дейност, които не е в състояние да изпълни.

С молбата се сочи, че длъжникът – търговско дружество не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения към молителя по издадени фактури в размер на 242 493.27 лева, представляващи продажна цена на стоки – сурово месо, ведно със законната лихва върху просрочените си задължения от датата на изпадането си в забава до окончателното изплащане на сумата.

Кредиторът претендира неплатежоспособност /чл.608, ал.1 от ТЗ/ на длъжника – невъзможността му да изпълни изискуемо и ликвидно задължение към кредитора - молител, свързано с търговската му дейност, с начална дата на неплатежоспособността – 02.01.2025г.

При условията на евентуалност се претендира свръхзадълженост на ответника.

Длъжникът, редовно призован, по реда на чл.619, ал.1, изр.2-ро от ТЗ, не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги 1 обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът с разпореждането си от 15.09.2025г. за насрочване на делото за разглеждане в с.з. е назначил съдебно-икономическа експертиза с оглед установяване на твърдените от кредитора обстоятелства по чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване на липсата на тези по чл.631 от ТЗ. Експертизата, след запознаване с материалите по делото и счетоводните документи на длъжника е установила следното:

Към 31.12.2024 г. общата стойност на имуществото на “О.М.” ЕООД - дълготрайни и краткотрайни активи, е в размер на 6 485 хил.лв., в т.ч. ДМА с балансова стойност 5326 хил.лв. (82.1% от сумата на актива), вземания 97 хил.лв. и парични средства 24 хил.лв., разходи за бъдещи периоди 279 хил.лв. Към същата дата общият размер на задълженията м у възлизал на 5 193 хил.лв, в т.ч. към финансови предприятия 2991 хил.лв., към доставчици 915 хил.лв. и други задължения 1287 хил.лв., от които 1158 хил.лв. към НАП.

Съгласно Справка от електронния регистър на НАП, задълженията на “О.М.” ЕООД, към 30.09.2025г. са в общ размер на 1 159 737.11 лв. (1 160 хил.лв.).

Вещото лице сочи още, че с оглед коефициентите на ликвидност към 31.12.2024 г., към 31.12.2023 г., към 31.12.2022 г., към 31.12.2021г., към 31.12.2020 г. дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни активи за изплащане на краткосрочните си задължения. Към 31.12.2024 г. коефициентът на обща ликвидност (в алтернативен вариант) бил 0.3789, а за анализирания период 2024г., 2023г., 2022г., 2021г. и 2020г., коефициентът на финансова автономност бил под норматива от 0.33.

Видно е още от заключението по изготвената ССчЕ, че с ДМА на дружеството бил обезпечен получения кредит от УниКредит Булбанк АД, съгласно Договор за особен залог на търговско предприятие от 12.12.2017г. към Договор за комбиниран банков кредит № 924 от 11.12.2017г. По-голямата част от машините по сметка 204”Машини и оборудване” на стойност около 661 хил.лв., служели за обезпечение към НАП. Материалните запаси посочени в баланса към 31.12.2024 г. били в размер на 759 хил.лв., към 30.09.2025г. били в размер на 214 457.68 лв., от които материали 181 822.17 лв. и продукция 32 635,51 лв.

Към 30.09.2025 г. “О.М.” ЕООД отчитало наличие на парични средства в общ размер на 34 856.48 лв., от които по сметка 501”Каса в лева” 28 224.84 лв. и по сметка 503 "Разплащателна банкова сметка ” 6631.64 лв.

Установява се от приетото по делото заключение на допълнителна ССчЕ, че с Постановление за възлагане от дата 29.07.2025г. било възложено в собственост на “Л.Т.

2014“ ЕООД, ЕИК ********, имущество, обособена част от предприятието на длъжника „О.М.” ЕООД, представляващо кулинарен комбинат, състоящ се от недвижими имоти и находящите се в тях движими вещи за производство на месни изделия на обща стойност 3 075 000.00 лв. с включен ДДС. Видно е още от това заключение, че към 30.09.2025 г. общата стойност на имуществото на “О.М.” ЕООД - дълготрайни и краткотрайни активи, е в размер на 2042 хил.лв., в т.ч. ДМА с балансова стойност 1243 хил.лв. (60.9% от сумата на 2 актива), вземания 141 хил.лв., парични средства 35 хил.лв., разходи за бъдещи периоди 409 хил.лв. Към 30.09.2025 г. общият размер на задълженията възлизал на 2789 хил.лв., в т.ч. други заеми и дългове 180 хил.лв., към доставчици 777 хил.лв. и други задължения 1832 хил.лв., от които 1420 хил.лв. към НАП, лихви 411 хил.лв., други кредитори 1 хил.лв.

С оглед коефициентите на ликвидност към 30.09.2025г., вещото лице установява, че дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни активи за изплащане на краткосрочните си задължения. Към 30.09.2025 г. коефициент на обща ликвидност бил 0.1352. Краткотрайните активи на обща стойност 390 хил.лв. надхвърляли всички задължения в общ размер на 2789 хил.лв., със сума 2399 хил.лв. Цялото имущество на дружеството към 30.09.2025г. - дълготрайни и краткотрайни активи, в размер на 2042 хил.лв., станало недостатъчно за покриване на всички негови задължения, възлизащи на 2789 хил.лв. Недостига бил 747 хил.лв. Затрудненията на длъжника били трайни и продължителни. С оглед продажбата на имуществото му (земя, сгради, машини и оборудване), затрудненията му били необратими.

Дружеството не разполагало с имущество - дълготрайни и краткотрайни активи, достатъчно за покриване на краткосрочните си задължения към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на извършване на експертизата.

Към настоящия момент О.М. ЕООД не извършвало дейност.

С определение в с.з. на 03.02.2026 год. съдът е определил сумата от 3000 евро, която трябва да бъде предплатена от кредитора – молител или от всяко друго заинтересовано лице в едноседмичен срок от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ /до 13.02.2026 год. включително/, за да бъде открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски – текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността за първоначален период от шест месеца. Съдът е указал на заинтересованите лица, че при неизпълнение на горното в срок и в случай на откриване на производство по несъстоятелност ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ.

До изтичане на горния срок сумата не е внесена.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Изпълнени са условията за разглеждане на молбата и образуване на дело по несъстоятелност, съгласно изискванията на чл.628, ал.3 от ТЗ, като са представени доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК за уведомяване на Националната агенция за приходите за внасяне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника.

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът „М.Г.“ ЕООД следва да установи наличието на материално-правните 3 предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, свързано с търговската му дейност, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на твърдените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност изискуеми парични задължения на длъжника към кредитора - молител, свързани с търговската му дейност.

С оглед на изложеното и тъй като длъжникът не установи, че е платил горните суми, е приложима презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ /длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични задължения/ и неплатежоспособността му се предполага. Тъй като горната презумпция не бе опровергана, съдът на осн. чл.607а от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на длъжника „О.М.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност на същия.

Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.

Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т. е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие. По тази причина при преценката за платежоспособността на длъжника са ирелевантни дълготрайните активи и същите не могат да се вземат предвид.

4

В практически аспект изследването на платежоспособността предполага следната поредност на проверка: 1) дали към днешна дата длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор – дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ.

При втория етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща основните финансови показатели за дейността на длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и финансова автономност.