Решение № 260 от 27.11.2018, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 435/2018
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 27.11.2018
- Състав
- СЕВДА ХРИСТОВА ДОЙНОВА, ИВАНИЧКА ЙОРДАНОВА КОНСТАНТИНОВА, НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА КЪНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е гр.Ловеч,
...............2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Веселина Василева, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№435/2018г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №290 от 20.06.2018г., постановено по гр.д.№2324 по описа за 2017г. Районен съд - Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Х.М. със съдебен адрес:***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците:
М.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ***; В.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; А.Ц.В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***.****; А.В.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.****, че вземането им за главница в размер на 15 833.31 лева, визирано в изпълнителен лист №100/23.07.2008г. е погасено по давност.
Въззивна жалба против постановеното решение е подадена от Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Х.М., със съдебен адрес:***, с която обжалва същото като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират с фактическата обстановка по изп.д.№646/2009 година. От приложените по делото доказателства било видно, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 11.12.2009г., въпреки че не става ясно кое е това изпълнително действие. Въззивникът се позовава на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС кои изпълнителни действия не прекъсват давността. Твърди, че в случая би следвало да се приеме, че вземането е погасено по давност на 12.12.2014г., както е посочено в исковата молба.
Възразява, че Районен съд – Ловеч неправилно приел, че с молба от 21.02.2013г. по изп.д.№646/2009г. е прекъсната погасителната давност и същата не е изтекла към датата на новообразуваното изп.д.№327/2017 година. От датата на образуване на изп.д.№646/2009г. до 21.03.2013г. сочи, че от страна на взискателите не са подавани абсолютно никакви молби и не са искани изпълнителни действия, което говори за дезинтересиране по движението по изпълнителното дело. В изпълнителния процес няма предприети валидни изпълнителни действия, въпреки придобитото недвижимо и движимо имущество от страна на длъжника или да са поискали да се присъединят към други образувани срещу длъжника изпълнителни дела. След съобщения от ДСИ: „Да посочат способи за изпълнение”, на 21.02.2013г. от взискателите е постъпила молба с вх.№716 от 21.02.2013г. с искане: „Моля да се извърши справка по ИД №646/2009г. за местоработата на длъжника и пътуванията му зад граница”. Тази молба първоинстанционният съд е приел за валидно извършено изпълнително действие прекъсващо давността и въз основа на което отхвърлил предявения иск. Извършването на справка съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е изпълнително действие и не прекъсва давността.
Освен това прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Твърди, че в случая т.нар.”перемпция” е настъпила на 12.12.2011г., при което няма как подадената от взискателите молба на 21.02.1013г. да се счита за валидно извършено изпълнително действие, дори в нея да се съдържат искания прекъсващи погасителната давност.
Моли да се уважи предявения иск и му се присъдят разноските по делото.
С
Определение № 1237 от 24.08.2018г. постановено по гр.д.№2324/2017г. Районен съд – Ловеч на основание чл.227 от ГПК заличил като страна – ответник по делото А.В.В., ЕГН **********,***, починала на 15.07.2018г., като посочил, че не се налага конституиране на наследниците й, тъй като същите са страни – ответници в процеса.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от въззиваемите не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивника, чрез адв.И.М. *** поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
За въззиваемите се явява адв.Ф.Ф.
***. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на РС – Ловеч.
Окръжен съд - Ловеч като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което като допустима следва да бъде разгледана по същество.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения и приложени по делото писмени доказателства Окръжен съд – Ловеч намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е.А.М.,
ЕГН ********** срещу М.Ц.В., ЕГН **********, В.Ц.В., ЕГН **********, А.Ц.В., ЕГН ********** и А.В.В., ЕГН **********,***, /починала на 15.07.2018г., след постановяване на първоинстанционното решение/, като е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че вземането за главница в размер на 15 833.31 лева, визирано в изпълнителен лист №100/23.07.2008г. е погасено по давност, с произтичащите от това законови последици. Моли да му се присъдят разноските по делото. Ищецът твърди, че на 11.10.2017г. е получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ при Районен съд - Ловеч, с взискатели ответниците, по който повод срещу него е образувано изп.д.№20174310400327.
В поканата е посочено, че задължението му произтича от изпълнителен лист издаден по НОХД №393/2006г. на ОС - Ловеч и е в размер на 15 833.31 лева главница, 23 952.69 лева лихви, 100.00 лева неолихвяема сума, 84.00 лева разноски по изп.д., както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC - Ловеч в размер на 3 135.79 лева или общото задължение по изпълнителното дело към 29.09.2017г. е в размер на 43 105.79 лева. Ищецът сочи, че след справка в деловодството на съдебно-изпълнителна служба е установил, че непосредствено след издаване на изпълнителен лист №100/23.07.2008г. е било образувано друго изпълнително дело срещу него, а именно изп.д.№646/2009г. по описа на СИС при PC – Ловеч, но същото е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на действия за период по-голям от две години, като на 11.07.2017г. е издадено постановление за прекратяване, в което е посочено, че последното изпълнително действие е от 11.12.2009 година. На гърба на изпълнителния лист е посочена датата на последното изпълнително действие и основанието за прекратяване – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението за прекратяване надлежно е изпратено до всички взискатели без същите да са го обжалвали.
На 21.09.2017г. е върнат оригинала на изпълнителния лист, като с молба от 26.09.2017г. взискатели са поискали да бъде образувано ново изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист №100/23.07.2008 година. Ищецът сочи, че вземанията за непозволено увреждане се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок на основание чл.110 от ЗЗД. В случая вземането по изпълнителния лист е установено със съдебен акт, поради което на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД новата давност, след спирането и прекъсването, всякога е пет години. Възразява, че по изпълнителен лист №100/23.07.2008г. с размер на главницата 15 833.31 лева е изтекла погасителната давност преди образуване на новото изп.д. №20174310400327 на ДСИ при РС – Ловеч.С оглед на изложеното предявява настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по изпълнителния лист.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците не е депозиран отговор.
В съдебно заседание е поддържана исковата молба, а от ответниците са се явили М.В. и А.В., които са заявили, че не са получили обезщетение от ищеца.
Настоящата въззивна инстанция, като съобрази оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните в хода на производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Районен съд – Ловеч с изготвения доклад по делото е разпределил на ответниците тежестта на доказване - да докажат факта, че в качеството на взискатели по образуваното изпълнително дело имат вземане, по отношение на което не е изтекла давността, т.е. да докажат, че същата е спирана или прекъсвана с предприетите от тях изпълнителни действия за принудително изпълнение или с други действия.
По молба с вх.№2494 от 26.09.2017г. подадена от М.Ц.В., ЕГН **********, В.Ц.В.,
ЕГН **********, А.Ц.В., ЕГН ********** и А.В.В., ЕГН ********** е образувано изп.д.№327/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч по изпълнителен лист издаден по НОХД №393/2006г. на ОС – Ловеч. На основание чл.428, ал.1 от ГПК е разпоредено на длъжника Е.А.М. да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Поканата е връчена на 09.10.2017 година.
Преди това производство, въз основа на същия изпълнителен лист издаден след влязла в законна сила присъда по НОХД №393/2006г. на ОС - Ловеч, с която ищеца е осъден да заплати на тримата ответници по 10 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 1 000.00 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2004г. до окончателното изплащане и 100.00 лева разноски по делото по молба на А.В.В., ЕГН **********, М.Ц.В., ЕГН ********** и Ц.В. Г., ЕГН ********** на 10.12.2009г. е образувано изп.д.№646/2009г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч. С молбата е направено искане за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, като е посочено, че по-късно ще се посочи начина на изпълнение.
Призовката за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника, тъй като по сведение на близките същия се намира в чужбина, при което ДСИ е искал справка от ОД на МВР – Ловеч, от която се установяват 10 резултата по метода „анализ на риска” излизания /първото на 16.03.2009г./ и влизане на територията на Р България.
Към писмо с изх.№10558-1 от
18.12.2009г. е приложено удостоверение издадено от ТД на НАП, че лицето Е.А.М. не притежава недвижими имоти, движими вещи, няма сключени трудови договори.
От удостоверение изх.№01609031179 от 21.12.2009г. на ТД на НАП се установява, че длъжникът няма публични задължения.
От удостоверение изх.№50-22978 от 23.12.2009г. на АДВ е видно, че за длъжника има данни за публични вземания установени от съдилищата, от които главница: 1300.00 лева, лихва 304.22 лева, нелихвена част 700.00 лева и 4.00 лева разноски.
С изх.№МДТ 1966 от 18.12.2009г. Община Ловеч е уведомила ДСИ, че лицето Е.А.М. няма декларирано движимо и недвижимо имущество по ЗМДТ на територията на Община Ловеч.
Държавата на 07.01.2010г. е присъединена като взискател по делото.
С писма от 07.01.2010г. ДСИ е уведомил взискателите да изразят становище по хода на изп.д.№646/2009 година.
С писма от 08.02.2013г. ДСИ отново е уведомил взискателите да изразят становище по хода на изп.д.№646/2009 година.
С вх. №716/21.02.2013г. е постъпила молба от А.В.В., Ц. В.
Г. и М.Ц.В. с искане да се извърши справка за местоработата на длъжника и пътуванията му зад граница.
С Постановление от 11.07.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ДСИ при Районен съд – Ловеч е прекратил изп.д.№646/2009г., за което взискателите са уведомени. Срещу постановлението за прекратяване не са постъпили жалби.
С вх.2469 от 21.09.2017г. е постъпила молба от М.Ц.В., В.Ц.В., А.Ц.В. и А.В.В. с искане да им бъде върнат оригинала на изпълнителен лист по изп.д.№646/2009 година. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че Ц. В. Г. е починал на 21.08.2010г. и оставил за наследници В.Ц.В., М.Ц.В. и А.Ц.В.. На гърба на молбата е направено отбелязване, че изпълнителния лист е получен в оригинал на 26.09.2017 година.
Разпечатката съдържа 55 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b06e07a8-1299-4e61-99a7-0b5f88d26a97