Решение № 1288 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20201100509697 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63759 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д. № 32550 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 81 състав, ответникът В. В. Т. е бил осъден да заплати на ищеца „И.Т.” АД, сумата в размер на 20400,00 лева, представляваща неустойка по чл. 21 от сключен трудов договор № 73/24.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (23.05.2017 г.) до окончателно изплащане на задължението. С решението ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2458,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е било обжалвано от ищеца. В жалбата са били направени оплаквания за липсата на пълен и точен доклад по делото и липса на разпределение на доказателствената тежест между страните. Посочено е, че правната квалификация по делото била неправилна, не били събрани относимите, необходими и допустими доказателства към предмета на спора, а анализът на фактите по делото не бил подведен под правилните материални норми. В уточняваща молба от 19.02.2018 г. исканото изменение на исковата претенция било за добавяне на иск в условията на алтернативност, а в 1 първото открито съдебно заседание ищецът бил направил искане за добавяне на допълнителен иск в условията на евентуалност. Посочва се, че изменението било недопустимо, като съдът не се бил произнесъл с определение относно изменението на иска и неговото квалифициране. В решението си СРС отбелязал исканото изменение като уточнение, което не отговаряло на действителното положение. Възразява се, че съдът се бил произнесъл по нередовна искова молба – в същата нямало ясни и конкретни обстоятелства, от които да се изведе правният интерес, и съответстващ на тези обстоятелства петитум. Твърди се липса на единство между петитум и обстоятелствена част. Решението било недопустимо, тъй като в производството били налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството. Комисията за защита на конкуренцията се била произнесла с отрицателен отговор на въпроса относно извършването на нелоялна конкуренция от страна на ответника, а производството пред ВАС било още висящо. Въпреки това СРС не спрял производството, а и се бил произнесъл, че е налице осъществена от ответника нелоялна конкуренция.

При наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК решението би било недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор. Излагат се оплаквания, че съдът не бил установил правилната фактическа обстановка. По делото не били събрани всички поискани, допустими и относими към предмета на делото доказателства. В решението били коментирани едностранчиво само някои от доказателствата на ищцовата страна, а други не били взети предвид. Без връзка с делото била приета разпечатка от фейсбук, като по същия начин било процедирано с разпечатка от системата на ищеца, но чрез нея се приемал за доказан достъпа на ответника до информация. Съдът бил приел, че ответникът бил осъществявал нелоялна конкуренция, въпреки липсата на доказателства – липсвали данни и твърдения за сключени сделки от физически лица. Оставали неизяснени: начинът, по който ответникът бил нарушил договора, коя точно информация му е била предоставена в какъв обем, дали тази информация отговаряла на условията за търговска тайна, дали действително тя представлявала „служебна тайна”, как я бил употребил.

Основанието на иска, включвало и определен период, който се изследвал, 2 като се сочи, че съдът бил излязъл извън пределите му, за да го уважи. При допускането на втора експертиза по делото съдът не бил взел предвид настъпилата преклузия за доказателствените искания. Съдът се бил позовал на Закон за търговската тайна, приет близо 10 години след сключване на трудовия договор между страните. Включването в трудовия договор на клаузи, съдържащи задължения за конфиденциалност по отношение на цялата налична фирмена информация, не отговаряло на изискването за предприемане на специални мерки от страна на предприятието за опазване на търговската му тайна. Фактическият състав на разпоредбата осигурявала защита на конкретни данни, защитени с конкретни средства след взето управленско решение за това. При това положение, констатациите на съда за осъществена нелоялна конкуренция били неправилни. Клаузите на договора били недействителни, което възражение съдът не бил обсъдил и не взел предвид при постановяване на решението. Съдът бил игнорирал възражението на ответната страна, че казусът касаел специфични правоотношения – трудовоправни такива, и по отношение на свободата на договаряне следвало да се приложи чл. 66, ал. 2 от КТ, съгласно който с трудовия договор можело да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не били уредени с императивни правни норми или по-благоприятни условия за работника/служителя от установените с колективния трудов договор. Твърди се, че отговорността за неустойка била допълнително условие към трудовия договор, което било по-неблагоприятно за работника по смисъла на чл. 66, ал. 2 от КТ. Предвидената в чл. 21 неустойка била за нарушения на чл. 17 и 18 на трудовия договор, но текстът не конкретизирал нарушението, поведението на работника, последиците от него, което покривало елементите на недобросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ и следвало да се преценяват във връзка с правата и задълженията по трудовия договор. В случая разпоредбата на чл. 17 изброявала информация, а разпоредбата на чл. 18 - забранявала информацията да се използва за лични цели и облаги. За да уважи искът, съдът бил приел, че неустойката се дължала и при нарушение на чл. 16 от договора, което обаче не било предвидено и уговорено между страните и не това била действителната воля в договора. В случая се касаело за индивидуален трудов договор, уреждащ условията за престиране на труд, в който според въззивника не можело да има включена уговорка за неустойка за злоупотреба с права и нелоялна конкуренция, 3 доколкото обезщетението на страна за нелоялна конкуренция била на основание чл. 45 от ЗЗД (деликт). Твърди се, че клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. В исковата молба не били изложени твърдения ответникът да е предоставял поверената му информация на трети лица, а че ответникът е използвал поверената му информация за лични цели. По делото не било установено ответникът да е използвал информация, поверена му от работодателя, за лични цели, да се осъществявал конкуренция и да е отклонявал оборот. Липсвали твърдения да е предоставял тази информация на „В.“ ЕООД. Предоставените имейли били от „В.“ ЕООД, а не от ответника в лично качество. Посочва се, че дружеството съществува от 2005 г. и е можело да разполага по друг начин с тази информация. Възразява се изследването на сделките на това трето за делото лице. Твърди се наличието на неясни мотиви на районния съд поради смесване на понятията за служебна информация, търговска тайна и нелоялна конкуренция. Съдът превратно изтълкувал клаузата за конфиденциалност като клауза за нелоялна конкуренция. Направено е искане за обезсилване, а при условията на евентуалност - отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че ответникът е едноличен собственик и управител на „В.“ ЕООД, като е действал както в интерес на дружеството, така и в личен интерес. Правилни били изводите на СРС за действителност на уговорката за неустойка и липсата на противоречие с КТ. Посочва се, че Директива 2016/943 е приета преди ЗЗТТ и е съществувала към периода на нарушението, предвид което правилно СРС е коментирал уредбата. Подчертава се, че от писмените доказателства, заключението по допълнителната експертиза и изявленията на ответника се доказвало основателността на претенцията.

Във въззивното производство е било проведено съдебно дирене чрез събиране на гласни и писмени доказателства. С Определение № 17/29.01.2021 г., постановено по настоящото дело, СГС е дал правна квалификация на предявените искове – главен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и евентуално предявен по чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗЗК.

4

В открито съдебно заседание страните са били редовно призовани и представлявани. На етап ход по същество процесуалните представители са преповторили исканията си към съда.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен трудов договор № 73/24.02.2009 г., като В. В. Т. е заемал длъжността инженер – механик сервизен специалист в дружеството, че в договора са били уговорени разпоредби за дължимост на неустойка с твърдяното от ищеца съдържание за нарушаване на визираните от ищеца разпоредби от договора, че със Заповед № 1354/11.11.2016 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 14.11.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

Пред въззивния съд не е оспорено приетото за доказано от районния съд, че „В.” ЕООД, ЕИК ****, е регистрирано в ТР, като В. В. Т. е бил управител и едноличен собственик на капитала до 28.11.2016 г., когато са продадени дружествените дялове от В. В. Т. на трето лице - Е.В.И.. Доколкото в исковата молба са наведени твърдения за провеждане на конкурентна дейност от ответника, позволена от конфиденциална информация, достъпна на ответника заради изпълняваната от него длъжност, съдът счита, че районният съд при фактическите си изводи правилно е изследвал доказателствата, касаещи посоченото дружество, управлявано от ответника за период от няколко години, през които се доказва ответникът да е работил при ищеца. От представените по делото имейл-кореспонденции, извлечение от Търговския регистър и събрани гласни доказателства се установява, че „В.” ЕООД и дружеството – ищец имат сходни сфери на занятие и извършване на търговска дейност.

Съдът счита за общи и неоснователни оплакванията касателно приобщените по делото писмени доказателства – разпечатки от системата на ищеца. Въз основа на същите, анализирани ведно със събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Б.Т. и М.Д.Г. – бивши колеги на ответника, се доказва, че ответникът е имал достъп до стоково – счетоводната и търговската информация на дружеството чрез специална софтуерна система за управление на бизнеса. От изготвеното по делото заключение по съдебно5 счетоводна експертиза от 08.10.2018 г. се установява, че софтуерът е бил с контролиран достъп и е позволявал досег с клиентската база данни на ищеца, стопанския оборот и търговската дейност на дружеството. От разпечатките от системата се установява, че в системата е била налична информация за контрагенти с имена и контакти. В депозираните показания на горепосочените свидетели, които съдът напълно кредитира като подробни, последователни и логични, свидетелите са посочили, че същите са познавали ответника и са работили с него, докато същият е бил служител на ищеца.

Свидетелите, макар разпитани пред различни инстанции, непротиворечиво посочват, че след приключване на трудовото правоотношение между страните по делото е било констатирано, че от служебния имейл на ответника е била изпращана търговска информация за ищеца до личния имейл на ответника. Споменават се информация като: изготвени оферти, регистрации на фирми по ДДС, клиентска база. По делото се представя и имейл – кореспонденция, препратена от трето за спора лице до ищеца, касателно във връзка с офериране на услугите на дружеството, собственост и управлявано от ответника.