Решение № 104 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900627 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Е. И. П. с ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощник адв. Я. Д. САК с адрес **** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София р-н Оборище, бул. Княз Дондуков 68, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60 000лв., като частичен иск от 90 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.06.2021г. в гр.

Варна, на кръстовището между бул. Сливница и бул. Съборни по вина на водача на л.а. Мицубиши Колт с рег. № **** В. С. С. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 08120002318714, издадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – фрактура на шийката на дясната бедрена кост, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 380 от КЗ – 13.06.2024г. до окончателното й плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.06.2021 г., около 16:40 ч. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Сливница" и бул. „Съборни" е реализирано ПТП при участието на лек автомобил „Мицубиши Колт" с peг. № **** и велосипедиста Е. И. П. с ЕГН **********.

Счита се, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на л.а. „Мицубиши Колт" при следния механизъм - лекият автомобил се движи по бул. „Съборни" в средната пътна лента с посока към ул. „Цар Асен" с намерение да премине направо през кръстовището, образувано с бул. „Сливница" и да продължи движението си по ул. „Цар Асен". След като приближава кръстовището 1 водачът на автомобила спира на линията за изчакване преди кръстовището, за да пропусне намиращите се на тротоара двама пешеходци, които обаче не предприели пресичане на булеварда, като водачът потеглил напред и навлязъл върху разположената на кръстовището хоризонтална пътна маркировка „М9 Велосипедна пътека". По същото време велосипед, управляван от Е. П., се движи по бул. „Сливница" в посока центъра на града като приближил кръстовището и предприел пресичане на бул. „Съборни" в рамките на велоалеята. Тъй като водачът на автомобила преди да потегли и да предприеме перпендикулярно пресичане на велосипедната пътека не се е огледал на двете страни и не възприел приближаващия велосипедист, макар и да е имал достатъчно време и отлична видимост без каквито и да било визуални препятствия и обективна възможност за това, в резултат на което не го пропуска и навлиза в траекторията му на движение. Последва удар в пределите на маркировката между двете превозни средства с поваляне на велосипедиста на пътната настилка. По този начин водачът на лекия автомобил нарушил правила за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като станал и причината за настъпване на инцидента. Твърди се, че същият е имал възможност да го предотврати в случай, че прояви достатъчно внимание и предпазливост към пътната обстановка и просто обърне погледа си на ляво към посоката, от която приближавал велосипедиста и изчака преминаването по велоалеята на уязвимия участник в движението, какъвто е водачът на двуколесно пътно превозно средство. От друга страна, велосипедистът изобщо не е могъл да възприеме автомобила като опасност, тъй като последният е спрял преди кръстовището в състояние на покой, подвеждайки го по този начин, че ще го изчака да премине, а същевременно велосипедистът се е движил по велосипедна пътека и разчитал, че ще бъде опазен от водача на МПС.

Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият 51-годишен велосипедист Е. П., видно от медицинската документация, е получил Фрактура на шийката на дясната бедрена кост (фемур). Непосредствено след настъпилото ПТП ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП и приет в Клиниката по ортопедия и травматология към „МБАЛ Света Анна - Варна" АД. Предвид обективното му състояние и установено тежко счупване в областта на дясната ТБС пострадалият е подложен на оперативно лечение, при което е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 3 бр. титаниеви канюлирани винта.

Твърди се, че към настоящия момент, три години след инцидента, все още не е настъпило възстановяване на пострадалия от полученото травматично увреждане с продължаващи оплаквания от постоянна лека до умерена болка в областта на дясната тазобедрена става, засилваща се при рязка промяна на времето и при физическа активност, характерни за такъв вид фрактура. Поради настъпило известно скъсяване на долния десен крайник, водещо от своя страна до анталгична (накуцваща) походка се налага пострадалият постоянно да използва ортопедична стелка и е лишен от възможността за по-интензивно натоварване, тичане, спортуване, продължително ходене и т.н., респ. да съобразява дейностите и ежедневието си със своето състояние.

Твърди се, че от момента на инцидента до днешна дата пострадалият е преустановил тогавашната си трудовата дейност, доколкото вече е неспособен да полага по-тежък физически труд. С оглед на увреденото обективно 2 състояние на пострадалия и за целите на оздравителния процес се наложило последният да ползва отпуск по болест с общ период от 157 календарни дни.

Сочи се, че в резултат на преживяното ПТП Е. П. е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение.

Твърди се, че предвид характера на получената травма водещ симптом бил изключително силната болка в дясната част на таза. Пострадалият първоначално не можел да мести десния си крак, поради което се наложил преобладаващ първоначален постелен режим. Впоследствие се извършвало придвижване с помощни средства /патерици/, като било необходимо оказване на първоначална чужда помощ и съдействие при извършването на някои от ежедневните му дейности, поставяйки го по този начин в състояние на зависимост от негови близки.

ПТП се отразило негативно и върху психиката на пострадалия. От момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност предвид невъзможността му да работи така както преди инцидента.

Твърди се, че по случая е образувано Досъдебно производство № 241/2021г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, отдел „Пътна полиция", пр.пр.

№ 8529/2021 г. по описа на РП- Варна. След приключване на разследването с Постановление от 09.07.2024 г. на РП- Варна наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК- поради направено изрично искане за това от страна на пострадалия.

На следващо място се твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт" с peг. № **** е застрахована в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК 030269049 със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с период на застрахователното покритие от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.

Твърди се, че на осн. чл. 380 от КЗ пострадалият е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 310В013195/13.06.2024г., по която е образувана ликвидационна преписка с № 211777604 от 13.06.2024г.

Сочи се, че с писмо изх. № 310007449/26.09.2024г. застрахователят е отказал да изплати претендираното обезщетение, тъй като намира, че пострадалият е изцяло виновен за настъпилото ПТП, респ. за уврежданията.

Молбата е за уважаване на исковата претенция в цялост, както и за присъждане на законна лихва за забава от датата на предявяване на извънсъдебната претенция до окончателното плащане на задължението, както и на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Намира, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахования в дружеството водач, в пряка причинно-следствена връзка, с което ищецът да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди.

Поддържа се изцяло изразеното в отказното писмо, че отговорността за настъпване на процесното е ПТП е изцяло у ищеца, който в качеството си на участник в движението - водач на пътно превозно средство (съгласно § 6, т. 19 3 от ЗДвП, "Велосипед" е ППС най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, а съгласно т. 25 "Водач" е лице, което управлява ППС), не се е съобразил с правилото на дясностоящия (чл. 48 от ЗДвП) при преминаване през нерегулирано с вертикатна или хоризонтална сигнализация кръстовище с равнозначни пътища, с което неправомерно поведение е станал основна причина за настъпване на ПТП. Счита се за безспорно, че всички водачи на ППС следва да се съобразяват с приложимите за тях правила за движение по пътищата.

Така и велосипедистите следва да отдадат предимство на останалите участници в движението, когато пресичат пътно платно, което според правилата за движение по пътищата се явява път с предимство. Дали пътят с предимство е обозначен с вертикална (пътен знак, светофар) или хоризонтална (стоп лента и др.) пътна сигнализация или се прилага правилото на дясностоящия, е без значение по отношение на задължението за водачите да отдадат предимство. Видно от приложените към исковата молба документи от приключилото НП, водачът на МПС е спрял пред пешеходната пътека, за да даде предимство на пресичащите пешеходци и след това бавно е потеглил, като ударът с велосипедиста за него е бил непредотвратим. Реално велосипедистът се явява удрящото ППС.

Оспорват се въведените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач.

Счита се претенцията за неимуществени вреди за силно завишена и неотговаряща на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Счита се, че не всички претендирали вреди са последица от процесното ПТП, като се оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.

Конкретно се сочи, че фрактурата на десен долен крайник е лекувана успешно, в рамките на обичайният период за това, като няма данни за необичайни негативни остатъчни последици. Не се установяват травми годни да обусловят болки и страдания за по - продължителен от обичайния период от време, нито такива годни да обусловят описаните от ищеца последици типични за много по - сериозни травми и продължително стресово преживяване. Оспорват се твърденията за остатъчни негативни здравословни последици с перманентен характер.

При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно поведение от страна на водача на МПС, чиято ЗЗГОА е покрита при ответника, във връзка с което ищецът да търпи неимуществени вреди предмет на настоящото производство, се въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди, че последният също е нарушил правилата за движение по пътищата, като в качеството си на участник в движението (велосипедист) е управлявал велосипеда си: без да се съобрази с разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която е следвало да отдаде предимство на ППС движещи се от дясната му стана на пътното платно, което пресича; с незаконосъобразна скорост, като се сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2 отЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието 4 на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; без да отдава дължимото внимание при управление на велосипед и съобразява с конкретната пътна обстановка.