Решение № 49 от 16.03.2023, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 49 гр. Перник, 16.03.2023г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 12 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек (АПК), във вр. с чл. 30а ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

Образувано по жалба на П.П.В., ЕГН

**********, чрез адв. Б.В. АК - Кюстендил, съдебен адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1920з-316/01.12.2022г. на К.В.Д.

– началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР, с която му е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, издадена в противоречи с материалноправните разпоредби на закона. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на първо РУ – Перник при ОД на МВР, не застъпва становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.В. АК - Кюстендил. Пълномощникът поддържа жалбата, моли съда да я уважи, по подробно изложени в същата съображения. Претендира сторените по делото разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, иска отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – К.В.Д. – началник на първо РУ –

Перник при ОД на МВР, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалваната ЗППАМ е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 118328 от 01.12.2022г. (лист 9 от делото на РСП), съставен от Г.П.Г. – полицейски инспектор към Първо РУ при ОД на МВР – гр. Перник, в присъствието на свидетелите А.Е.К. и М.В.П. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че П.П.В. на 26.11.2022г. около 14 : 50 часа в гр. Перник, стадион „Миньор“, при провеждане на футболна среща от турнира SESAM Купа на България, между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, се намира в спортното съоръжение, в средата на сектора определен за буферна зона между сектора на гостуващите фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна, като хвърля предмети (камъни) в посока към сектора на гостуващите фенове, където са настанени привържениците на ПФК „Берое –Стара Загора“. Посоченото е възприето от актосъставителя , като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. Съставеният акт е подписан от нарушителя на дата 01.12.2022г., без възражения.

Въз основа на съставения АУАН серия АД № 118328 от 01.12.2022г. и на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ е издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година № 1920з-316/01.12.2022г. на К.В.Д. – началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 8). Оспорената ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на дата 01.12.2022г., като жалбата срещу заповедта е подадена, чрез административния орган, на дата 05.12.2022г., присъствен ден, видно от пощенско клеймо (лист 7 от делото на РСП).

Снети са и обясненията на жалбоподателя, отразени писмено в сведение (лист 14 от делото на РСП). В същите, лицето сочи, че на 26.11.2022г. е било на среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, като се е намирал на пътеката на последния ред, до агитката на ФК „Миньор – Перник“. По време на срещата фенове на ПФК „Берое –Стара Загора“ изстрелват 3 броя сигнални ракети към феновете на ФК „Миньор – Перник“, което провокира ответна реакция.

Жалбоподателят твърди, че не хвърлял предмети (камъни) към феновете на гостуващия отбор, единствено, което е направил е да хвърли към тях едно шише от 0.500 мл. вода.

По делото е представена и докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022г. на А.К.– полицейски инспектор в първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 12-13 от делото на РСП), като в същата са отразени обстоятелства във връзка с охраната на футболната среща, но не се съдържат данни, относно процесната противообществена проява.

Към административната преписка е приложен и видео запис, на електронен носител (лист 2 от делото на РСП), направен при провеждане на футболната среща, който съдът не цени като годно доказателствено средство, тъй като административния орган не е представил протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ за надлежното му приобщаване към административното производство, въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение от 14.02.2023г. (лист 14).

Представено е и Наказателно постановление № 185/01.12.2022г. на началника на първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 8 от делото на РСП), с което на П.П.В. е наложена глоба в размер на 1000 лева.

По делото са представени още сведения на М.В.П. – полицейски инспектор в група ТП към Първо РУ на ОД на МВР – Перник, в които същият заявява, че на дата 26.11.2022г. е бил определен за отговорник по охраната на футболната среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, като по време на футболната среща, се е намирал на пистата на спортното съоръжение. По време на спортното мероприятие забелязал, че феновете на ФК „Миньор – Перник“ палят пиротехнически средства, което го накарало да се приближи към резервната скамейка на футболистите на ФК „Миньор – Перник“, където забелязал, че лицето П.П.В., преминава през буферната зона на стадиона и хвърля камъни и предмети към сектора на гостуващите фенове.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на оспорената заповед К.В.Д., заема длъжността – началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР.

Страните не спорят, че и стадион "Миньор“, попада в териториалния обхват на действие на първо РУ – Перник при ОД на МВР.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани М.В. П. – полицейски инспектор в група ТП към Първо РУ на ОД на МВР – Перник и Ц.К.Й..

От показанията на свидетеля М.В.П. – полицейски инспектор в група ТП към Първо РУ на ОД на МВР – Перник се установява, че: на дата дата 26.11.2022г. е бил определен за отговорник по охраната на футболната среща между отборите на

ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, като в присъствието на още двама служители на реда е бил позициониран на пътеката на съоръжението, в района, в който е била осигурена буферна зона, между агитките на двата отбора.

Още в началото на срещата феновете на ФК „Миньор – Перник“ започват да палят пиротехнически изделия, да хвърлят същите в посока към терена и да преминават буферната зона изградена от полицейски служители. Това провокирало намесата на свидетеля П. и неговите колеги, които тръгнали да окажат съдействие на колегите си. В този момент свидетелят разпознал жалбоподателя П.П.В., тъй като познава същия от други футболни срещи, а също така по време на служба през 2015г. е оказал съдействие на В. по подаден от него сигнал. От показанията става ясно още, че жалбоподателят В. е бил близо до свидетеля П., като във връзка с поведението си е получил предупреждение от П. да не хвърля предмети към феновете на гостуващия отбор, но въпреки това, същият се навел взел камък и го хвърлил през рамото на свидетеля. Почекай уточнява още, че не е видял на къде е отлетял хвърления камък, тъй като в този момент, вече е бил с гръб към извършителя.

От показанията на Ц.К.Й. се установява, че същият, заедно с настоящия жалбоподател са били на футболната среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое – Стара Загора“, като провокирани от поведението на феновете на гостуващия отбор, навлезли в буферната зона, където хвърчали предмети между двете агитки, но жалбоподателя не е хвърлял предмети към феновете на ПФК „Берое – Стара Загора“, а единствено е подхвърлил бутилка вода в посока към оградата.

От изложеното съдът, заключва, че не е спорно по делото, че на 26.11.2022г., в гр. Перник, на стадион "Миньор“, е проведена футболна среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“. Не е спорно също така, че жалбоподателят е бил на въпросната футболна среща и около 14.50 часа се е намирал в буферната зона на стадиона, спорния момент е дали същият е хвърлял предмети /камъни/ срещу феновете на гостуващия отбор.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като с нея се засягат негови права и законни интереси и е в срока за обжалване, съобразно предвижданията в специалния закон – чл. 30а, ал. 3 ЗООРПСМ, във вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за което са представени надлежни доказателства, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената Заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началникът на първо

РУ – Перник при ОД на МВР, в предвидената от закона писмена форма – чл. 59 АПК.

В хода на производството по издаване на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените.

Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издадал кумулативно: наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.

21, т. 1 – 10.

При проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът констатира следното:

Нормата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се налага забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години, чрез принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от

Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.