Решение № 1744 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1744 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110126251 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която Г. Х. Я., ЕГН ********** е предявила срещу ******************, ЕИК: ************** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/ и с чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 109432 от 08.11.2024г., съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за допълнителни услуги към договора за заем № 109432, съдържащ пакет от допълнителни услуги „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „*************“, като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 08.11.2024 г. е сключил с ****************** договор за паричен заем № 109432, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 600 лв., при ГЛП от 40,73% и при ГПР – 38.94 % срещу насрещното задължение да върне сума в общ размер на 661,68 лв. съобразно погасителен план за срок от 12 месеца. Твърди, че на същата дата бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги по който следвало да заплати още сума в размер на 526,16 лева, платими заедно с погасителните вноски. Счита, че договорът за заем е недействителен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата за допълнителни услуги представлявала скрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в размера на ГПР. Допълва, че неточното посочване на ГПР по естеството си е заблуждаваща търговска практика. Навежда доводи, че в разрез с чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит не е отбелязано кои разходи формират ГПР, като по този начин потребителят е лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В условията на евентуалност поддържа, че договор за предоставяне на допълнителни услуги е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем № 109432 от 08.11.2024г. Релевира възражение, че не е налице противоречието с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като сумата дължима за допълнителните услуги е разход, различен от разходите които следва да са включени в ГПР, а това са тези по предоставения кредит, а разходите за допълнителни услуги не били свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че процесните договорни клаузи не са неравноправни, но дори да са такива, те са действителни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като клаузите в договора за допълнителни услуги са индивидуално уговорени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание, ищецът Г. Х. Я., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 402501/08.12.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ******************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 382605/21.11.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се по делото, че между страните е сключен индивидуален договор за паричен заем № 109432/08.11.2024г., по силата на който на ищеца, като заемополучател е отпуснат заем в размер на 306,78 евро, като същият се е задължил да погаси сумата, включваща главница и лихва за срок от 12 двуседмични погасителни вноски, всяка вноска в размер на 28,19 евро, при фиксиран лихвен процент от 40,73% и ГПР 38,94%, като общата сума която е следвало ищецът да заплати по договора е в размер на 338,31 евро. С договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем, код 109432/08.11.2024г., сключен на същата дата, страните договорили пакет допълнителни услуги, както следва: услуга „участие в допълнителни томболи и промоции“, както и услуга „*************“, като възнаграждението по първата услуга, съгласно уговореното в чл. 1.2 от договора за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на 157,85 лева, а по втората услуга, съгласно уговореното в чл. 1.3 от договора за предоставяне на допълнителни услуги в размер на 368,31 лева. В чл. 1.5 от договора за предоставяне на допълнителни услуги страните договорили че размера на възнагражденията е договорен в индивидуални преговори между тях, като според чл. 1.6 възнагражденията стават изискуеми с подписаване на договора за предоставяне на допълнителни услуги, но се разсрочват за срока на кредита и се добавят към всяка вноска за погасяване на кредита от индивидуалния договор, съгласно погасителен план инкорпориран в договора за предоставяне на допълнителни услуги.

От изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен материал, се установява, че няма плащания по договора, освен заплатена застрахователна премия в размер на 10,44 лева, като вещото лице е посочило, че по двата договора сумите за заплащане са следните: 600,00 лева за главница, 61,67 лева за договорна лихва, 526,14 лева за пакет допълнителни услуги, сумата от 10,44 лева за застраховка, 70,00 лева – начислени такси за просрочие, или общо дължимата сума е в размер на 1268,25 лева. В посочения в договора ГПР е включена единствено договорната лихва, като ако се вземе предвид размера на всички дължими суми, 2 от които сумата от 600,00 лева за главница, в размер на 61,68 лева за договорна лихва, сумата от 526,14 лева за пакет допълнителни услуги съгласно договора за предоставяне на допълнителни услуги и срока на заема от 12 седмици, то ГПР би възлизало в размер на 1 355,14%“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор за заем № 109432 от 08.11.2024г., следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът дори е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка съдът не се консолидира с ответника, че в случая са касае за индивидуално уговорен договор за заем и договор за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Видно е че договора е сключен като договор за заем от разстояние съгласно правилата на чл. 18 от ЗПФРУ, поради което не може да се сподели съждението на ответника, че договора и клаузите в него са индивидуално уговорени. Нещо повече не се споделя и виждането, че клаузите за пакет допълнителни услуги са индивидуално и отделно уговорени, независимо от посоченото в договора; последният следва да се тълкува с оглед и във връзка с договора за заем и всяка уговорка следва да се схваща в смисъла, който произтича не само от договора за предоставяне на пакет допълнителни услуги, но и от договора за заем, тъй като между двата договора е налице функционална свързаност. Това следва от уговорките между страните, че възнаграждението по договора за предоставяне на пакет допълнителни услуги следва да се заплаща разсрочено, съгласно погасителен план, с вноските по договора за заем. По изложеното съдът намира за основателни доводите на ищцата, че процесният договор за кредит не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 от ЗПК, тъй като е сключен в писмена форма, но при неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не спазено изискването за посочване в договора на реалния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. След като по делото безспорно се установи, че сумите за пакет за допълнителни услуги не са включени в ГПР, съдът намира, че е налице твърдяната недействителност на договора на соченото основание - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, тъй като уговореното възнаграждение е общ разход по кредита, уговорено е във връзка с кредита и е следвало да бъде включено в ГПР. След като не е включено, то в договора не е посочен реалния процент ГПР, а това е съотносимо на липса на ГПР.

Следователно съдът достигна до извод за основателност на един от предявените като 3 главни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/ иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 109432 от 08.11.2024г., поради което няма задължението да разглежда предявения при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за допълнителни услуги към договора за заем № 109432, съдържащ пакет от допълнителни услуги „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „*************“, като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави.

По разноските: При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса в размер на 50,00 лева. Процесуалния представител на ищеца – адвокат Л. К. Б. от ***, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в ****************************, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като по делото на л.14 е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. В срок ответникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът намира, че на адвокат Б. следва да се присъди възнаграждение за предявени искове в защита на един интерес на доверителката й, тъй като макар, че по делото са предявени два главни иска за установяване нищожността на договора за заем на две различи основания, съединени с евентуални такива за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на допълнителни услуги, то целта на претенцията/иите е прогласяване нищожността на процесния договор за заем и отпадане с обратна сила на правните последици от сключването му. Така на адвокат Б. следва да бъде определено на основание чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално възнаграждение в размер на 418,78 лева, съобразно правната и фактическа сложност на делото и цената на иска. Това възнаграждение с оглед възражението на ответника съдът намира, че следва да бъде намалено до размера на сумата от 350,00 лева, като определяне на възнаграждение под тази сума, съдът намира, че с оглед исковия характер на производството е несправедливо. Съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на ищеца, който коментира по-горе и фактическата и правна сложност на делото, намира, че сумата от 350,00 лева е справедливо определено възнаграждение за представителство в производството.