Решение № 305 от 02.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Стара Загора, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Я.

Членове:

Николай Ил. Уруков

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Я. Въззивно гражданско дело № 20225500500513 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Т. К. от гр.С.З., чрез адв.Д. Д. от АК Стара Загора против решение № 260042 от 22.06.2022г., постановено по гр.д. № 5516/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен, като неоснователен предявения от К. К. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на сумата от 1100 лева, обезщетение за лишаване от право на ползване за 11 месеца – от 20.11.2018г. до 20.10.2019г. върху паркомясто №1 и паркомясто № 2, представляващи 21/163 ид.части от дворно място находящо се в гр.С.З., ***, цялото с площ 163 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Изложени са подробни съображения. Цитира се чл.6, ал.1 от ЗУЕС и Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012г. на ОСГК. Въззивникът моли да се отмени постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново, с което бъде уважен предявеният от К. Т. К. иск, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият Д. С. Д. от гр.С.З., чрез адв.Н. Я. от АК Стара Загора моли съдът да отхвърли подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения. Счита, че правилно Районен съд Стара Загора е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правна 1 квалификация чл.31, ал.2 от ЗС, за да бъде уважен и по тази причина го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

31, ал. 2 от ЗС.

Ищецът К. Т. К. твърди в исковата си молба, че с Нотариален акт № 125 за покупко-продажба на недвижим имот, том IX, рег. № 16407, HOT. дело № 1285 от 01.11.2016 г. по описа на нотариус Д.Н., рег. № 181, с район на действие PC - Стара Загора, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 12672 от 01.11.2016 г., акт № 56, том XXXIII, дело № 6873 / 2016 г., R 12623, ищецът К. Т. К. придобил от „Р.“ ООД част от собствения на дружеството недвижим имот, а именно: 21/163 ид. части от дворно място, находящо се в гр. С.З., с административен адрес на ***, цялото с площ от 163 кв.м, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрен със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение със Заповед № КД-14-24-8 от 18.01.2011 г. на Началника на СГКК - Стара Загора, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване — високо застрояване, със стар идентификатор № *** и № ***, с номер по предходен план: имот № 3015, кв. 76, парцел VII, със съседи (по актуална кадастрална скица): имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № *** и имот №

***, с разпределено право на собственост на: 1. ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10 кв.м, с граници (по архитектурен проект): от север проход, находящ се в контурите на сградата: от юг - поземлен имот № ***; от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № *** и 2.ПАРКОМЯСТО № 2, с квадратура 10 кв.м, с граници (по архитектурен проект): от север - проход, находящ се в контурите на сградата; от юг - поземлен имот № ***; от изток - поземлен имот № и от запад - паркомясто № 1, които паркоместа ставали прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7, по архитектурен проект разположен на -1 (минус първи) етаж, построен в дворно място, находящо се в гр. С.З., с административен адрес на ***, който самостоятелен обект в сграда бил с идентификатор № ***. Сочи, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 01.11.2016 г. К. К. бил първият, на когото било отчуждено право на собственост върху идеални части от двора, целият преди това собственост на 100 % на отчуждителят „Р.“ ООД. От представения Архитектурен проект на жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза закуска и допълнително застрояване - склад за хранителни стоки в УПИ Ш-3436, кв.

7601, гр. Ст. Загора, отразяващ кота 0 на сградата, в която се намирал 2 самостоятелен обект в сграда - Склад № 7, по архитектурен проект разположен на -1 етаж, построен в дворно място, находящо се в гр. С.З., с административен адрес на ***, който самостоятелен обект в сграда бил с идентификатор № ***, се виждало, че източно от сградата бил разположен проход, с вход от север - от ***. Проходът водил до два броя обособени паркоместа, отбелязани на проекта, като „Parkbox”.

Видно от цитирания акт за собственост, при продажбата на идеалните части от дворното място било извършено т. нар разпределение на правото на ползване, съгл. чл. 32, ал. 1 от ЗС. Според описанието в нотариалния акт, притежавал РЕАЛНО двете паркоместа, намиращи се в най-южната част на имота и поставени под номер „Parkbox 1” и „Parkbox2“, като паркомясто № 2 било естествено продължение на прохода, а паркомясто № 1 разположено западно до паркомясто № 2.

Сочи, че повече от една година насам - датата на предявяване на иска бил възпрепятстван да използва двете си паркоместа, тъй като ответникът по делото неправомерно паркирал автомобила си върху общите части на блока, по- конкретно на прохода към паркоместата, като по този начин естествено запушвал пътя към паркоместата му. Това обстоятелство го принудило да отправи нотариална покана, в която обяснил ситуацията и изявил желание възникналият проблем да бъде уреден доброволно, между страните. Това обстоятелство било обективирано в Нотариална покана от К. Т. К. до Д. Д., удостоверена от нотариус Д.Н., рег. № 181, с район на действие PC - Стара Загора, под Акт № 101, том 5, рег. № 20076 от 15.11.2018 г. Нотариалната покана била получена на 20.11.2018 г. от Д.З.Д. - съпругата на адресата Д. Д., със задължение да му предаде поканата.

В нотариалната покана ищецът ясно заявил претенциите си към лицето, което му пречило да ползва паркоместата си, като го поканил доброволно да уредят отношенията си, както и му напомнил, че ако не се постигне споразумение между двете страни, той ще поиска заплащане на обезщетение за това, че бил лишен от възможността да използва двете си паркоместа.

На 29.11.2018 г. в 14.30 ч. се състояла среща между ищеца и ответника, която била отразена в Констативен протокол под Акт № 146, том V, рег. № 21916, по описа на нотариус Д.Н., рег. № 181с район на действие PC - Стара Загора.

От протокола било видно, че ищецът изявил изричното си желание да му бъде предоставена възможност да ползва паркоместата си. Д. Д. отричал правото на собственост върху двете паркоместа на ищеца, като излагал аргументите, че липсвало разпределение на правото на собственост, както и че притежавал 25/163 ид. части от дворното място, което му давало основание да паркира автомобила си в прохода.

На срещата между двете страни не бил постигнат консенсус по спорния въпрос. Отделно от това, към настоящия момент ищецът все още бил възпрепятстван да упражнява правото си на ползване върху процесиите два броя паркоместа.

Изложените обстоятелства мотивирали ищеца да подаде настоящия иск, с който търси обезщетение за отнетата му възможност да ползва РЕАЛНО 3 разпределените му паркомясто № 1 и паркомясто № 2, представляващи 21/163 ид. части от дворно място.

Счита, че е надлежна страна по настоящия иск, с оглед на това, че е носител на материалното право на собственост върху 21/163 ид. части от дворно място, находящо се в гр. С.З., с административен адрес на ***, чието право на собственост било с разпределено право на ползване.

Твърди, че касаейки се до нотариалния акт, легитимиращ правото на собственост върху 21/163 ид. части от дворното място, следвало да тълкува договора, съгл. чл. 20 от ЗЗД, в насоката, че с него било извършено разпределение на правото на ползване, което било част от елементите на правото на собственост.

Предвид направеното уточнение, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на идеалните части от дворното място съсобственици по отношение на него, били само „Р.“ ООД и К. К., като дружеството притежавало повече от половината от общата вещ, това означавало, че била спазена и нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗС и правото на използване и управление било разпределено с договора за покупко-продажба.

Впоследствие ответникът със съпругата си станал съсобственик по отношение на дворното място и като такъв той трябвало да се съобрази с извършеното разпределение на правото на ползване. В този смисъл, според Решение № 97 от 09.07.2013 г., постановено по гр. дело № 866 / 2012 г. по описа на ВКС, I ГО „Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика.”. В съдебния акт неизчерпателно били изброени примери на „промяна в обстоятелствата“, поради които било възможно да се извърши преразпределение на ползването, като в настоящия случай не бил изправен пред такава хипотеза. Според Решение № 1419 от 17.06.2009 г. по гр. дело № 4896/2007 г. на ВКС, II ГО, постановено по ГПК /отм./, разглеждащо дело със сходен предмет на спора:

„Щом като по делото липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договора за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, новото разпределение е било недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не са нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. “ Изложеното водило до извода, че Д. Д., в качеството си на съсобственик на 1/2 от 25/163 ид. части от дворното място, поради факта, че се присъединил към съсобствеността след извършеното разпределение на правото на ползване, следвало да се съобрази със завареното положение.

Действително той бил съсобственик по отношение на част от дворното място и в случай, че спрямо него било извършено разпределение на правото му на ползване, като елемент от правото му на собственост, то ответника можело да се разпорежда с него както намери за добре и с оглед законовите изисквания, противно на казаното, Д. Д. не разполагал с реално обособена 4 територия от дворното място, а разполагал с 1/2 от 25/163 ид. части от дворното място, изключвайки собствеността на ищеца, която била реално обособена - с граници и площ на двете паркоместа, съобразно договора за покупко-продажба.

В този ред на мисли и с оглед направеното заключение, че ответникът трябвало да се съобрази с разпределението на правото на ползване извършено между ищеца и „Р.“ ООД, следвало да се има предвид нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС. С действията си Д. Д. многократно възпрепятствал правото на ползване на ищеца върху паркоместата му, с което нарушил чл.31, ал. 1 от ЗС, като пречил на друг съсобственик да си служи с вещта според правата му.

Отделно било нарушението извършвано от ответника, изразяващо се в паркиране на автомобила му в двора, в мястото обособено, като проход.

Паркирайки автомобила си в прохода към двете паркоместа на ищеца, ответникът „запушва“ пътя от и към тях. Видно от представения архитектурен проект проходът към сградата позволявал преминаването на само един автомобил. Паркирането на автомобил в северната част на прохода, непосредствено до ***, а дори и по-навътре (на юг), успоредно до „Parkbox 3” не позволявало друг автомобил да премине през двора, което означавало, че с подобно действие се възпрепятствало правото на К. Т. К. да използва своите паркоместа. Счита, че ответникът, реализирайки подобни действия използвал общата вещ самостоятелно, поради което дължал обезщетение, съгл. чл. 31, ал. 2 от ЗС. Според ТР 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 на ВКС, ОСГК „Лично използване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразна правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.