Решение № 38 от 12.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Мадан, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100477 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ **, ****** „******“, ет. *, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. С. К., преупълномощен от З. Н. Д., против Е. Д. С., ЕГН: **********, адрес: обл. С., гр. М., п.к. ****, ул. ***** ** ет. * ап. **, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото и незаплатено по договор за заем № *******, а именно - 711,98 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които 379,15 лв. (триста седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) непогасена главница, 33,58 лв.

(тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 299,25 лв. (двеста деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. между „******“ ООД (заемодател), от една страна и Е. Д. С. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № ******, с чиста стойност в размер на 700 лв. (седемстотин лева). Договорът бил с уговорен брой 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 136 лв. (сто тридесет и шест лева). Първата падежна дата е била на 07.05.2022 г. Последната вноска е била уговорена на 07.02.2023 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 837,42 лв. В изпълнение на поетото от страна 1 на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 685,94 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, „******** ООД е отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № *****.

Сочи се, че на ********* г. между „*******“ ООД, в качеството на цедент, и „******* ЕАД се е сключил Договор за цесия, по силата на който „********“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „******“ ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „********“ ООД прехвърля на цесионера „********“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, като в предмета на сключения Договор за цесия от *******г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № *****, сключен между „*********“ ООД и Е. Д. С..

Твърди се, че придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № *, вземане възлиза на 711,98 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които 379,15 лв. (триста седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) непогасена главница, 33,58 лв. (тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 299,25 лв. (двеста деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки).

Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от ******г., предишният кредитор /цедентът/ „******“ ООД е упълномощил „********“ ЕАД, ЕИК ********* да уведоми от името на „*******“ ООД всички длъжници по вземанията на „*******“ ООД , които „********“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от ******** г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „*******" ООД , чрез пълномощника си „********" ЕАД, е изпратило чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.

В молбата си ищцовото дружество сочи, че от приложеното копие от обратната разписка е видно, че длъжникът Е. Д. С. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, като в тази връзка се позовава на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между Е. Д. С., в качеството му на заемател и *******ООД – заемодател, е сключен Договор за паричен заем № ********* г. при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 700,00 лв.; Месечен лихвен процент:

3.400%; ГПР: 48,989%; Брой вноски: 10; Дата на последно плащане:

2

07.02.2023 г.; Обща сума за плащане: 837.42 лв. Заемната сума в размер на 700 лева е усвоена от заемополучателя, което обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от Договор за паричен заем № ****** от ********2 г. - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 700 лева.

Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.

10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 522.58 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 83,75 лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 52,25 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 136 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 1360 лева.

На 12.01.2024 г. между „******“ ООД, в качеството на цедент и ищцовото дружество е сключен Договор за цесия, по силата на който „******“ ООД е цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „*************************“ ЕАД, е изпратил уведомление до длъжника Е.

Д. С. за извършеното прехвърляне на вземанията.

Като доказателство по делото са приети договор за паричен заем ******07.04.2022 г., ОУ към договора за заем, уведомление за прехвърляне на вземания от „К******“ ООД до Е. С., известие за доставяне, договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. с Приложение № */****** г., потвърждение за извършена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че вземанията в полза на *******ООД по процесния Договор за паричен заем № ****** от ******* г., сключен между ********ООД и Е. Д. С. са валидно прехвърлени в полза на ищеца ******* ЕАД въз основа на представения Договор за продажба на вземания (цесия) от 1****** г.. Вземането е надлежно индивидуализирано в представеното приложение № 1 към договора, като е изпълнено задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника Е. С. за извършената цесия, доколкото уведомлението е извършено от надлежно упълномощено лице, като няма законова пречка това лице да е и самият цесионер. Ето защо прехвърлянето на процесното вземане в полза на 3

******* ЕАД, въз основа на представения от ищеца договор за цесия е породило своето действие спрямо длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Към исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника за извършено прехвърляне на вземанията (цесия) от „*******“ на цесионера „********“ ЕАД. По делото е представено пълномощно от цедента /л. 29 д./, с което се упълномощава цесионера да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по вземанията, прехвърлени по процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****г.

За основателността на предявения иск обаче е необходимо да бъде изследвано дали сключеният между ******и Е. Д. С. договор за паричен заем не страда от пороци, водещи до неговата недействителност Сключеният между ********* ООД и ответника договор има характер на договор за потребителски кредит. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Съдът следи служебно за действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1) когато е налице противоречие с добрите нрави /ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о./; 2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - / Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о./; 3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - /Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г., ВКС, IV г. о./.

Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на които съдът следи служебно, тъй като са императивни.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази 4 информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, недействителноста на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъде разгледана съвместно, доколкото е неразривно свързаниа с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.