Решение № 201 от 23.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. П., 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500212 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на П.ски Районен съд №85 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.№4893/2022г.по описа на същия съд е признато за установено по отношение на ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от Б.И.Н., че ищцата П. Х. В. от гр. П., ЕГН **********, не му дължи сумата от 781, 14 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне на кредит № ***/ 31. 08. 2021 год.

Със същото решение на ПРС са отхвърлени предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул.

„***“ № ***, ап. ***, представлявано от Б.И.Н., против П. Х. В. от гр. П.,ЕГН ********** осъдителни искове за сумата от 62, 50 лв., представляваща вноска за главница с падежна дата 23. 05. 2023 год. по договор за предоставяне на кредит № ***/ 31. 08. 2021 год., и за сумата от 30, 92 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28. 05. 2022 год. до 27. 06. 2022 год., като погасени чрез прихващане със сумата от 781, 14 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договор за предоставяне на кредит № ***/ 1

31. 08. 2021 год.

С решението на ПРС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от Б.И.Н. е осъдено да заплати на П. Х. В. от гр. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 50 лв.

На осн. чл.38 ал.2 ЗА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от Б.И.Н. е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. от П.ска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

С определение на ПРС №727 от 13.02.2023г.е оставена без уважение молбата на „***“ЕООД гр.С. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №85/20.01.2023г.в частта за разноските.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред ПРС-„***“ЕООД гр.С.,представлявано от управителя Б.Н.,който чрез своя пълномощник- юрисконсулт А. Г. го обжалва в частта,в която е отхвърлен предявения от дружеството насрещен иск като неправилно , незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.Изложени са доводи,че съдът е приел за нищожна само клаузата за неустойка ,а клаузата за договорната лихва не е била предмет на първоначалния и на насрещния иск,като тази клауза не е прогласена за нищожна.Твърди се,че след отпадане на неустойката задължението е в размер на 1982,55лв.,от които главница 1 500лв.и договорна лихва 482,55лв.към датата на обявяване на предсрочната изискуемост -05.10. 2022г.Навеждат се доводи,че неправилно ПРС е извършил прихващането,като сумата от неустойката 781,14лв.неправилно е разнесена само спрямо главницата,с което не е погасена цялата вноска от 23.05.2022г.Твърди се,че ПРС неправилно е извършил изчисленията при прихващането,като не е взел предвид ,че част от сумата 781,14лв.трябва да се съотнесе и към договорната лихва.Въззивникът счита,че РС П. неправилно е извършил изчисленията при прихващането,с което е нарушил материалния закон,приемайки,че след извършване на прихващането са се погасили вземанията.Изложени са доводи и за допуснати съществени нарушения на проц.правила.В тази насока се твърди,че съдът не е изпратил на дружеството отговора на насрещния иск за запознаване и становище,с което е нарушен 2 принципа на равенство на страните в процеса.В заключение въззивното дружество моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваната му част ,с която е отхвърлен насрещния иск и постанови друго,с което този иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемата П. Х. В.,чрез своя пълномощник адвокат Д. М. от АК П. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Съгласно заключението по назначената счетоводна експертиза въззиваемата заплатила сумата в размер на 1655,30лв.,а изтеглената главница е в размер на 1 500лв.С оглед твърденията ,че процесния договор за кредит е нищожен,то на основание чл.23 ЗПК П. В. е дължала само и единствено чистата стойност по кредита,т.е.сумата 1 500лв.и след като тя е заплатила 1655,30лв.е върнала цялата сума.В отговора са изложени подробни доводи и съображения за нищожност на договора за заем №***,цитирана е съдебна практика на различни съдилища.В заключение въззиваемата моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.С допълнителни молби адвокат Д.М. претендира на осн.чл.38 ал.2 ГПК да му бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 480 лв.с вкл.ДДС.

От „***”ЕООД е постъпила и частна жалба срещу постановеното от ПРС определение по чл.248 ГПК.В същата са изложени доводи,че адв.възнаграждение е прекомерно.В заключение моли съда да отмени определението на ПРС и да редуцира адвокатското възнаграждение на адвокат М..

От ответника по частната жалба П. В. чрез пълномощника й адвокат Д.

М. е депозиран писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който е взето становище,че частната жалба е неоснователна ,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната и в частната жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в производството пред ПРС е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от П. Х.

В. срещу „***”ЕООД за недължимост на сумата от 781,14лв.,представляваща неустойка по договор за заем,поради нищожност на клаузата за неустойка ,поради противоречие на добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Ответникът „***”ЕООД е предявил насрещен иск срещу ищцата по първоначалния П. В./погрешно в петитума на насрещния иск е посочено друго име В.С.Р./за сумата 93,42лв.,от които 62,50лв.вноска за главница с падежна дата 23.05.2023г.и 30,92лв.договорна възнаградителна лихва за периода 28.05.2022г.-27.06.2022г.

Решението на ПРС не е обжалвано от въззивника „***”ЕООД в частта,в която е уважен основния иск по чл.124 ал.1 ГПК и е признато за установено спрямо ответника,че ищцата П. Х. В. не му дължи сумата 781,14лв.представляваща неустойка по договора за предоставяне на кредит,с оглед нищожността на клаузата за неустойка. Относно този иск решението на ПРС е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Предмет на въззивен контрол от настоящата инстанция е решението на ПРС в частта,в която е отхвърлен предявения от дружеството насрещен иск, като погасен чрез прихващане със сумата 781,14лв.представляваща недължимо платена неустойка по договор за предоставяне на кредит №***/31.08.2021г.

Безспорно между страните е,че между тях е налице облигационно правоотношение ,съгласно сключен договор за предоставяне на кредит № ***/ 31.08.2021 г.от разстояние.Както правилно е приел и ПРС при този вид договори ,освен общия закон-ЗЗД ,намират приложение и три специални закона:Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис.Легално определение на договора за кредит от разстояние е даден в разпоредбата чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, 4 сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече.

Няма спор,че по силата на сключения договор въззивното дружество „***”ЕООД е предоставило на ищцата П. В. кредит в размер на 1 500 лв.,а последната е поела задължение да го върне на 24 месечни погасителни вноски,съответно първа вноска с падеж 30.09.2021г.и последна вноска с падеж 21.08.2023г.Посочен е фиксиран годишен лихвен процент за срока на договора,който е в размер на 40.15 %,а годишният процент на разходите е в размер на 48. 44 %. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора потребителят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения, а именно: 1/ Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2 ал. 1 т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора или 2/ Две физически лица- поръчители, които да отговарят на следните изисквания:да имат нетен осигурителен доход в размер над 1 000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ ЕООД ;да нямат неплатени осигуровки за последните две години и т. н. В чл. 3 ал. 2 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, потребителят дължи неустойка в размер на 781, 14 лв., като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на части към всяка от погасителните вноски.В договора има два погасителни плана,съответно при представено обезпечение по чл.3.1 общо дължимата сума е в размер на 2 118,60 лв., дължима на 24 месечни вноски,всяка от които включва главница и договорна лихва в посочен размер.При непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал.1,общо дължимата сума е в размер на 2 899, 74 лв.,дължима на 24 месечни вноски,в които освен сумите за главница и договорна лихва,за първите 6 месеца е начислена неустойка в размер на 130,19лв.месечно.

С оглед влязлото в сила решение по иска по чл.124 ал.1 ГПК ,сумата от 781,14лв.договорена неустойка не се дължи от П. В. на дружеството,поради 5 нищожност на клаузата за неустойка.

Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения за отхвърляне на насрещния иск,поради прихващане.

От заключението на ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че ищцата е заплатила по процесния договор общо сумата 1655,30лв., с която сума е погасена главница в размер на 500лв. по вноски с падежи 30.09.2021г.до 28.04.2022г.;частично е погасена договорна лихва в размер на 314,16лв.по вноски с падежи от 30.09.2021г.до 28.04.2022г.; погасена е неустойката в размер на 781,14лв.,както и такса просрочие от 60лв. В производството пред ПРС ищцата е направила възражение за прихващане между недължимо платената сума за неустойка в размер на 781,14лв.и претендираните суми по насрещния иск.От данните по делото установява,че кредиторът „***”ЕООД е обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане по процесния договор за кредит №***/31.08.2021г.,като волеизявлението до длъжника П. В. е изпратено чрез имейл, каквато възможност е предвидена в глава IX т. 5 от Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „***“ ЕООД.С насрещния иск дружеството претендира сумата 93,42лв.,от която 62,50лв. вноска за главница с падеж 23.05.2022г.и договорна лихва в размер на 30,92лв.за периода 28.05.2022г.-27.06.2022г.Няма спор,че тези суми,предмет на насрещния иск не са заплатени от ищцата. Насрещният иск за горепосочените суми е основателен,но следва се отхвърли като погасен чрез прихващане.В случая прихващането се извършва между недължимо платената сума от ищцата за неустойка в размер на 781,14лв.и дължимите от нея суми на кредитора,предмет на насрещния иск в размер на 93,42лв. След извършване на компенсацията няма непогасено задължение на ищцата по насрещния иск и същият следва да се отхвърли изцяло,като погасен чрез прихващане ,в който смисъл са и изводите на ПРС.В съответствие с чл.298 ал.4 ГПК и с оглед небходимостта от формиране на сила на присъдено нещо по направеното възражение за прихващане, последното изрично е отразено и в диспозитива на постановеното от ПРС решение.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b06c6620-14ed-40ec-8b74-14b699bc1bde