Решение № 1281 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330202995 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Г. Д. П. с ЕГН: **********, против наказателно постановление № 24-0444-000072, издадено на 27.02.2024г. от Началник сектор в 05 РУ на МВР – Пловдив, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно. Не било извършено нарушението. Оспорва фактическите констатации. Липсвало правно основание за налагане на наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка - на 05.01.2024г. в 20:31 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Менделеев“ 2Б, паркинга на магазин „Хоум макс“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ***, собственост на М. В. и използвал пътища отворени за обществено ползване за други цели, като извършвал резки маневри и преднамерено извеждал автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми (дрифт).

Това му поведение било констатирано от св. С. Д. З., който сигнализирал органите на МВР, които пристигнали на място, след което на Г. Д. П. бил съставен АУАН с № 980403/05.01.2024г. за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

При предявяване на акта на нарушителя той посочил, че няма възражения, като такива не депозирал и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

От показанията на свид. С. П. П. - актосъставител се установява, че на процесната дата той със свой колега от 05 РУ към ОДМВР – Пловдив са пристигнали на ул. „Менделеев“ 2Б в гр. Пловдив, паркинга на магазин „Хоум макс“, поради подаден сигнал за „дрифт“, като на място установили нарушителя Г. Д. П., на който св. П. съставил акт. Свидетелят заявява, че е установил, че именно жалбоподателят умишлено е извършвал забранените маневри, тъй като самият нарушител си е признал пред него, че е извършвал „дрифт“ - „Призна си лично пред мен, че е извършвал дрифт“. „Това беше умишлено.“ (лист.57 от делото), като сочи, че „дрифт означава колата да изгуби задно сцепление и да се плъзне в някаква посока.“(лист.57 от делото).

В показанията си актосъставителят потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът 2 дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателят лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и собственоръчно е посочил, че го е извършил, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като достоверни и обективни.

В показанията си свидетелят С. Д. З. заявява, че лично е станал очевидец на дрифтирането от страна на Г. Д. П. на процесната дата и място. Така от показанията на св. З. се установява, че на 05.01.2024г. около 20:31 часа в гр.

Пловдив той се е намирал на паркинга на комплекса от магазини на „Асеновградско шосе“, в който са позиционирани магазин „Баумакс“ и магазин „Лидъл“ като насочвайки се към магазин „Лидъл“ чул силно пищене на гуми в далечината на същия паркинг, а след като се обърнал видял в дъното на паркинга - стар автомобил, който дрифтирал. „Силно ми привлече вниманието пищене на гуми, които се чуваха много надалече. Обърнах се и погледнах в дъното на паркинга - стар японски автомобил, който дрифтираше. Това силно ме възмути. Дрифтирането е, когато предните задвижващи колела се въртят, губят сцепление, а задните се суркат не по траекторията, по която трябва да се движат, а настрани, което дефакто прави автомобила неуправляем. С точност не мога да кажа метрите, тъй като беше на голямо разстояние от мен, но ми направи впечатление, че има много пешеходци около автомобила, което ми привлече вниманието, тъй 3 като опасността да бъде блъснат човек беше голяма“. Първоначално той не обърнал сериозно внимание и влязъл в магазина, но след като излязъл преди да си тръгне чул отново същите силни звуци и видял същия автомобил, но на различно място, на което той отново дрифтирал „Тръгвайки от магазина се сетих, че трябва да вземем още нещо и спрях автомобила си, когато отново се чу същият звук. Обърнах се наляво и видях същия автомобил, но вече на ново място, на което отново дрифтираше“. От показанията на св. З. става ясно и че жалбоподателят е извършвал забранените маневри умишлено, тъй като около него е имало публика, като дрифтирането е било продължително, на различни места и в непосредствена близост до хора и коли….

„Дрифтирането беше може би 7-8 секунди така, че от мястото, на което се намираше автомобилът, реално там, където не е възможно да обърнеш посоката, той вече я обръщаше. Това се случваше в непосредствена близост до много автомобили и хора, които се движеха между тях. Опасността беше изключително голяма и допълнително ме афектира фактът, че детето ми също пресичаше в близост до този автомобил, тъй като се връщаше до друг магазин. Дрифтирането беше абсолютно умишлено с публика.“ От разпита на свидетеля се установява още, че той лично се е убедил, че именно Г. Д. П. е извършвал забранените маневри на паркинга на магазин „Хоум макс“, тъй като самият св. З. спрял автомобила си и се затичал към жалбоподателя, след което го изкарал от колата, тъй като П. възнамерявал да продължава с „дрифта“, след което сигнализирал органите на МВР. След като последните се отзовали, св. З. им посочил нарушителя, който си признал за „дрифта“, но не изразил никакво съжаление за поведението си…. „Посочих момчето, то не отрече, призна си вината пред мен, не съжаляваше за случилото се. Каза, че може да си прави каквото иска. Призна, че е дрифтирал.“

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля З., тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. Показанията му изцяло кореспондират с показанията на актосъставителя. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършеното нарушение. Свидетелят е пряк очевидец на случилото се, от момента на забелязване на автомобила да дрифтира на паркинга на магазин „Хоум макс“ в гр. Пловдив, при последващото му премествана на друго място 4 на същия паркинг, на което отново е извършвал забранените маневри, при установяването на водача на автомобила както и по отношение наличието на публика и множество случайни минувачи и коли. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като свидетелят З. описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата и случилите се събития, които той да възпроизвежда в показанията си, още повече, че детето му се е намирало в непосредствена близост до дрифтиращия автомобил, а св. З. от своя страна сочи, че е *** в *** и в тази връзка е много добре запознат с маневрите на автомобили и механизма на причиняване на ПТП. Всъщност, показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица. В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди отразената в АУАН фактическа обстановка. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 5 надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на св. П. и св. З. – последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН, Докланда записка и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на нарушението от страна на Г.