Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2324 от 22.12.2017, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3088/2016
Вид
Решение № 2324
Подписан
22.12.2017
В сила
07.02.2019
Състав
МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 171, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 184 , ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155 , ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 8, ал.1 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 79, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.13, ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.16,ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.24 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 10, ал. 1 и ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 16, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26 , т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.50 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.54, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 59 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 59, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.66,ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 70 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 71, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 77 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 77, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 11, ал.1 т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 7, ал.1 т.4 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 13, ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл. 4, ал. 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 137 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

…………22.12.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:

Мария Ганева при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3088/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Фонд Респект“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С , ул. „/// „ № , ет., ап. , представлявано от управителя Ж И.И. , срещу ревизионен акт /РА/ № Р-0300031600613-091-001/29.08.2016 г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна , мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ ОДОП“ гр. Варна , с който е преобразуван счетоводния финансов резултат в посока на увеличение за 2010 г. с 224069.10 лв., за 2011 г. с 27291.92 лв.; установени са допълнителни задължения по ЗКПО за 2012 г. , 2013 г. и 2014 г. в общ размер на главницата от 526195.76 лв. и лихва от 130775.06 лв. ; по ЗДДС за периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2011г., от 01.02.2012 г. до 31.03.2012 г., от 01.05.2012 г. до 30.06.2012 г. и м. 12.2014 г. в общ размер от 139582.98 лв. и лихва за забава от 24244.34 лв.

Релевира се нишожност на атакувания рев. акт поради неспазване на чл.118, ал.2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал.1 т.4 от ЗНАП. Твърди се материална незаконосъобразност на издадения рев. акт . Подателят на жалбата счита за неправилно е извършено преобразуване на счетоводния му финансов резултат в посока на увеличение с 119352.98 лв. за 2010 г. , представляваща неустойка по предварителни договори за продажба на недвижими имоти с „Месокомбинат

Варна“ АД и „ Геко „ ЕООД , тъй като неустойката се отразява счетоводно в сметка 699 „ Други извънредни разходи“ и в този контекст е извършено записване в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Приходите се отразяват в счетоводните регистри към момента на тяхното възникване , а не при плащане на паричните средства . В тази връзка за да бъде признат разхода , касаещ неустойката ,не е необходимо тя да бъде платена.

Моментът на нейното възникване е сключването на предварителния договор за покупко-продажба и споразумението . В тази насока са и правилата на счетоводен стандарт /СС/ 18 . Относно увеличението на счет. фин. резултат със сумата от 22757937.50 лв. за 2012 г. се твърди, че никоя от страните не се е възползвала от правото да развали сключените предварителни договори за продажба на недвижими имоти и поради тази причина задължението на

„Фонд Респект“ ЕООД не е било изпълнено през 2012 г. , респективно прехвърляне на правото на собственост не е осъществено през 2012 г. и в тази връзка получената сума е заведена като нефинансов приход за бъдещ период. Според оспорващото дружество е погрешно разбирането на органите по приходите , че разходите за амортизация се признават за данъчни цели само ако недвижимите имоти са въведени в експлоатация . По отношение на неусвоената субсидия от ДФ „ Земеделие“ се релевира спазване на изискванията на ССС 18 при нейното счетоводно отразяване. Твърди се немотивираност на становището на приходната администрация за увеличение на счет. фин. резултат със сумата от 615 000 лв. по договор с „ Евксиноград “ ЕООД . Излага се теза на незаконосъобразно отричане на правото на данъчен кредит на жаллбоподателя предвид издадените фактури , съдържащи изискуемите реквизити по ЗДДС с начислен и отразен ДДС. Освен това реалността на доставката се установява от проверка на ДФ „ Земеделие“. Твърди се незаконосъобразно произнасяне на органите по приходите относно осчетоводените 56253.96 лв. поради отсъствие на извършена инвентаризация.

На изложените основания се отправя искане за цялостна отмяна на издадения рев. акт и на наложените обезпечителни мерки.

С определение № 3080/09.12.2016 г. съдебноадминистративното производство е спряно до приключване на производството по адм. дело № 3228/16 г. на АС -Варна по обжалване на заповед № 383/11.11.2016 г. на директора на „ ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП за спиране на производството по административното обжалване на ревизионен акт /РА/ № Р-0300031600613-091-001/29.08.2016 г./ л. 25-26 от делото/.

С определение № 67/11.01.2017 г. производството е възобновено след влизане в сила на определение № 3175/20.12.2016 г. на АС-Варна , с което е отменена заповед № 383/11.11.2016 г. на д-ра на дирекция „ ОДОП“-Варна. / л. 29-30 от делото/.

С уточняваща молба от 02.02.2017 г. жалбоподателят конкретизира предмета на своето искане в частта на обезпечителните мерки като посочва, че иска отмяна на постановление за налагане на обезпечителни мерки № С

160022-022-0023170/16.09.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София / л. 37 от делото/.

С определение № 291/03.02.2017 г. производството по искането за отмяна на цитираното постановление е разделено / л. 38 от делото/.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващото търговско дружество поддържа жалбата на изложените в нея основания. В представени по делото писмени бележки подробно се аргументира позицията на този участник в съдебния процес за незаконосъобразност на атакувания рев. акт . Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП се представлява от юриск. Д М, която излага становище за законосъобразност на издадения рев. акт , респективно неоснователност на заявените оплаквания в жалбата до съда. Отправя се искане за присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба от „Фонд Респект “ ЕООД е процесуално допустима . Оспорва се рев. акт , с които за това дружество са установени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС , което обуславя правен интерес от провеждането на съдебна проверка за законосъобразност на произнасянето на приходната администрация . Срещу атакувания рев. акт дружеството е подало жалба до директора на дирекция „ ОДОП“-Варна на 12.09.2016 г. и в законоустановения срок по чл. 155 от ДОПК същият не е постановил решение по жалбата. Такова е издадено на 20.12.2016 г. като рев. акт е изменен в частта на ЗКПО като за 2010 г. определения размер на увеличението на счет. фин. резултат е 213069.10 лв. , а за 2012 г. е установен размер на корпоративен данък от 256946.25 лв. и лихва за забава от 89165.49 лв.

Въпреки постановеното решение на горестоящия адм. орган съдът счита, че е налице хипотезата на мълчаливо потвърждаване на рев. акт по смисъла на чл. 156, ал.4 от ДОПК. Решението е издадено след изтичане на срока по чл. 155, ал.1 и по чл. 156, ал. 6 от цитирания кодекс.

Съгласно тълкувателно решение решение № 7/11.12.2008 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2008 г. срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155 , ал.1 от ДОПК е преклузивен. В случаите на „ мълчаливо потвърждаване “ решаващият орган може да постанови решение само в случай на подадена жалба от данъчно задълженото лице и срокът за постановяване на такова решение е ограничен в рамките на 7 дни от момента на подаване на жалбата до съда.

В конкретния случай жалбата на „ Фонд Респект“ ЕООД до Адм. съд гр. Варна е подадена на 22.11.2016 г. , а решението на ответника е издадено на 20.12.2016 г. т.е. след изтичане срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК.

В протокола от проведеното съд. заседание на 26.04.2017 г. / л. 117 от делото/ съдът е изложил подробни съображения относно предмета на съдебен контрол за законосъобразност . След като оспорения рев. акт е мълчаливо потвърден от решаващия орган , с депозиране на жалбата до териториално компетентния адм. съд на

22.11.2016 г. потестативното право на оспорване е упражнено при спазване на срока, визиран в чл. 156, ал.5 от ДОПК.

Разглеждайки основателността на жалбата , съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Със заповед на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна от 01.02.2016 г. М Ц М, заместван от М Т Г, е възложил ревизия с ръководител Н А П/ гл. инспектор по приходите/ на „ Фонд Респект“ ЕООД с обхват : ДДС за периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2014 г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. /л. 1д-2 от преписката/. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта и впоследствие е бил удължен до 15.06.2016 г. от н-к сектор „ Ревизии“ М Ц М/ л.

1г от преписката/ . Тези заповеди са били връчени лично на ревизираното лице.

Съгласно заповед от 15.09.2014 г. на директора на ТД на НАП – Варна на основание чл. 11, ал.1 т.1 от ЗНАП на началниците на сектор „ Ревизии“ , сред които и на М Т Ги М Ц М, е предоставено правомощие по издаване на заповеди за възлагане на ревизии / л. 1а-1б от преписката/.

Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са М М/ началник сектор „ Ревизии“ / и Н А П/ ръководител на ревизията /. Предвид изложените обстоятелства съдът счита , че това нормативно изискване е спазено .

Фактите сочат, че адм. орган , възложил ревизията , не попада сред кръга от субекти по чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното тълкувателно решение 5/13.12.2016 г по тълк. дело №

10/2016 г. на ВАС не е налице некомпетентност на възложителя на рев. производство.

В обобщение издателите на оспорения рев. акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен . Налице е и териториална компетентност на авторите на акта , които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното юридическо лице по чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК към датата на образуване на адм. производство . Към тази дата дружеството е било със седалище гр. Варна , ул. Дрин“

№ 31 и впоследствие в хода да на ревизията е променено неговото седалище с гр.

София . Съгласно правилото на чл. 7, ал.4 от ДОПК в подобна хипотеза производството се довършва от органа, който го е започнал.

Атакуваният ревизионен акт , чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ ,обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване .

Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект .

Видно от материалите по рев. преписка ревизионният акт е бил подписан от посочените като негови издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП. При извършена съдебна проверка по реда на чл. 184 , ал.2 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК в съд. заседание на 01.09.2017 г. се установи, че заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316000613-020-001/01.02.2016 г. е подписана от М Т Гна 01.02.2016 г. в 12:56:23 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на М Т Г, както и че електронният подпис , издаден от „В-Trust Operational CA QES” е валиден от 24.11.2015 г. до 23.11.2016 г.

Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №

Р-03000316000613-020-002/14.05.2016 г. е бил подписана от М Ц Мна 14.05.2016 г. в 10:43:53 часа. Същият има издаден електронен подпис от „В-Trust Operational

CA QES” , валиден от 09.12.2015 г. до 08.12.2016 г.

Ревизионен акт № Р-03000316000613-091-001/29.08.2016 г. е подписан от М Ц Мна 29.08.2016 г. в 10:36:15 часа с валиден електронен подпис ,издаден от „В-Trust Operational

CA QES” за периода от 09.12.2015 г. до 08.12.2016 г. Ревизионният акт е подписан и от Н А Пна 29.08.2016 г. в 10:38:59 часа, която има издаден от „В-Trust Operational

CA QES” ел. подпис , валиден от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г.

Ревизионен доклад № Р-03000316000613-092-001/29.06.2016 г. е бил подписан от Н А Пна 29.06.2016 г. в 17:24:48 часа, която има срок на валидност на ел. подпис от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г. Ревизионният доклад е подписан и от Г Й Пна 29.06.2016 г. в 17:27:43 часа., която има валиден ел. подпис от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г.