Решение № 213 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500048 по описа за 2025 година

С решение № 333 от 15.07.2024г. по гр.д. № 403/ 2023г. по описа на ОС- Русе са осъдени М. Г. М., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата от гр.Русе, да заплатят солидарно на Е. Г. В., ЕГН **********, от гр.*****, сумата 35 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 207,37лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата, както и 102 лв. разноски по делото. Осъдени са М. Г. М., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата от гр.*****, да заплатят по сметка на Русенския окръжен съд сумата 99,71 лв. разноски по делото и държавна такса в размер на 1408,29 лв. С решението е осъден Е. Г. В., ЕГН **********, от гр. ****** да заплати на М. Г. М., ЕГН ********** сумата 2450 лв. разноски по делото, както и на Н. П. К., ЕГН **********, сумата от 99,71лв. разноски за експертиза.

С решението са осъдени М. Г. М., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата от гр.******** да заплатят на адв. Н. Б., от АК-Русе, с адрес гр. Русе, ул. "Олимпи Панов" №19 адвокатско възнаграждение в размер на 3467 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. М. от гр. Русе срещу решение № 333/ 15.07.2024г. по гр.д. № 403/ 2023г. по описа на ОС-Русе, в частта, с която е осъден да заплати солидарно с ответника Н. К. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Счита, че 1 решението в обжалваните части е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на действително претърпените от ищеца и доказани такива, и по тази причина се явява несправедливо. Оспорва заключението на изслушаната и допусната по делото експертиза, продължителността на възстановителния период на ищеца от процесната травма; усложненията в лечението вследствие неговата инсулинова зависимост; отражението от травмата на неговия социален живот; размерът на присъдените разноски. Изложени са доводи, че ищецът след около седмица се е върнал към обичайните си трудови дейности - треньор по футбол и помощник в семейния бизнес.

Жалбоподателят твърди, че по време на деянието не е имало трети лица и свидетели, поради което се явява несъстоятелно твърдението на ищеца, че същият е преживял публично унижение.Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до присъдените 35 000 лв., ведно с произтичащите от закона последици. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Е. Г. В. от гр. *******. В същия е заето становище от пълномощника адв. Н. Б. за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а решението на РОС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Производството по делото е образувано и по насрещна въззивна жалба на Е. В., чрез пълномощника адв. Н. Б., срещу решение № 333/ 15.07.2024г. по гр.д. № 403/ 2023г. по описа на ОС-Русе, в частта, с която не е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Излага се, че в диспозитива на обжалваното решение липсва по недопустим начин произнасяне в отхвърлителната част, което прави същото непълно и необосновано. Освен това, същото не е мотивирано и изследвано в отхвърлителната част, което възпрепятства правото на защита на ищеца. Жалбоподателят сочи, че освен вреди от нанесения побой, е търпял такива и от хулиганските действия на двамата ответници пред хора в центъра на гр. Русе. Посочва се, че телесните повреди създали значителни усложнения и дискомфорт в ежедневието му, като освен всичко, страдал и от инсулинозависим диабет. Твърди се, че ищецът В. претърпял черепнолицева интервенция, поради което се наложило челюстта му да бъде фиксирана с метални шини и зашита. През този период ищецът се е хранил само със сламка, влошило се е диабетното му състояние, удължил се е периодът на възстановяване, предвид обстоятелството, че не е можел да се храни пълноценно. Челюстната фиксация донесла допълнително неудобство и притеснения на В. - създала му неудобство в начина на комуникация с хората, предвид невъзможността да си отваря пълноценно устата, за да се получи нормална артикулация в говора. Освен това му е причинила и друг дискомфорт - при евентуален рефлукс от приеманата течна храна, единственият възможен вариант за спасение от асфикция бил да се прережат металните шини със специална ножица. В. си купил такава ножица и спял с нея до главата си, което създало допълнителен стрес и страдание. Моли, въззивният съд да 2 постанови решение, с което да бъде уважен предявеният иск в пълния размер за сумата от 70 000 лв.

С решение № 545 от 30.12.2024г. по същото дело по чл.250 ГПК, е допълнено обжалваното решение, като са отхвърлени исковете на Е. В. срещу М. М. и Н. К. солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 35000лв. до 70000лв., като неоснователни. Това решение не е обжалвано отделно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становището на ответниците по жалба, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Е. Г.

В. срещу М. Г. М. и Н. П. К. за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: противоправно действие или бездействие; вреди; причинна връзка между действието или бездействието и вредите; вина на деликвента. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в постановените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя М., съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като е присъдил завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди, като не е отчел правилно конкретните икономически условия към датата на инцидента, вида и характера на травмите, претърпени от ищеца, периода му на 3 лечение и възстановяване, при което е налице несъответствие между действителния обем на претърпените неимуществени вреди и присъденото обезщетение, е неоснователно. От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът се е обадил на съпругата си в нощта на деянието, тя го е намерила целия в кръв на „Халите“ в град Русе и веднага го е завела до спешното отделение в града. Свидетелката излага, че ищецът е диабетик и го е намерила в безпомощно състояние, без вода, храна и лекарства. По спешност е откаран във Варна и му е извършена черепно-лицева интервенция. Устата му е била зашита и се е хранил само със сламка. Съпругата му е носила храна за диабетици, кръвната му захар постоянно варирала, което допълнително влошавало здравословното състояние на В.. Наложило се да отменят и абитуриентския бал на сина му. Ищецът бил треньор на деца по футбол във ФК „Русе“, наложило се да се върне бързо на тренировки, съпругата му не знае как се е справял, защото все още бил със зашити уста (което продължило около месец). Ходел да помага и в семейния бизнес-пицария. Свидетелката заявява, че ищецът спял с клещи до себе си, защото от болницата му обяснили, че ако аспирира (повърне) по време на сън, трябва веднага да се срежат теловете, иначе „ще умре от течностите, които повръща". След побоя ищецът започнал да има проблеми с очите и с един зъб, на който се оказало, че има киста.

Свидетелката твърди, че унижението било голямо за цялото им семейство. Тези показания се потвърждават и от свидетеля М. (приятел на семейството). От представените експертни решения на ТЕЛК „Общи заболявания“ при УМБАЛ „Канев"-АД-Русе се установява, че Е.

В. е с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“ и е с 60% трайно намалена трудоспособност. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изцяло възприето от съда, на В. са причинени следните травматични увреждания: счупване на долната челюст, което причинява болки при отваряне на устата и дъвченето за определен период от време около 30-45 дни . Пълното зарастване на костта е за около 8-12 месеца.

Получената травма е закрита фрактура на долна челюст без разместване на фрагментите.

При този вид травма се извършва закрита репозиция на фрагментите, шиниране на горна и долна челюсти и бимаксиларна фиксация за минимум 30/тридесет/дни. Видно от данните по делото, на ищеца е извършена „закрита репозиция на мандибуларната фрактура“ в Клиника по лицево-челюстна хирургия към МБАЛ „Света Марина" ЕАД – град Варна, като на горна и долна челюст са поставени шини по Ерих. В болницата е бил на лечение от 23.05.2019г. до 26.05.2019 г. Шините са махнати на 05.07.2019 г. Експертното заключение сочи, че е налице причинно-следствена връзка между увреждането и описаните болки и страдания. От заключението се установява, че при този вид фрактури, без разместване на фрагментите и при спазване на добър хигиенно - диетичен режим, възстановителният период е около 30-45 дни. Пълно зарастване настъпва за период от 8 месеца до 1 година. Вещото лице изрично е посочило, че при болни със захарен диабет този период може да се удължи, поради трудния контрол на кръвната захар, предвид храненето с течно-кашава храна и консумацията на храна с високо съдържание на захари. При медицинския преглед на Е. В., извършен на 27.05.24 г., вещото лице д-р Д., е установил напълно възстановена долна челюст, правилна захапка и артикулация. Вещото лице сочи, че при използваната медицинска техника за лечение на причиненото счупване на долната челюст, чрез поставяне на шини по Ерих и 4 еластична бимаксиларна фиксация, не може да се стигне до животозастрашаваща асфиксия, ако се спазва стриктно хранителният режим. Експертът посочва, че не е препоръчително закупуването на режещи инструменти за отстраняване на шините , защото болните не могат сами да свалят шините или фиксацията. Освен физическите болки и страдания, процесното деяние е предизвикало и чувство на срам сред близките и околните на ищеца. Същият е изпитвал притеснения от външния си вид и невъзможността да говори, поради зашиването на устата, неудобство от храненето със сламка, страх от влошаване на диабетното му заболяване, тревога, напрежение, потиснатост, чувство за малоценност, имал е нарушения на съня. Всички тези релевантни факти са обсъдени и съобразени от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението, като е спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС. Размерът на обезщетението е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи и икономическите условия в страната към датата на определянето му. Изтъкнатото обстоятелство от жалбоподателя-ответник по делото, че ищецът е бил с шина само около месец и се е върнал сравнително бързо към обичайните си дейности, не може да обоснове по-нисък размер на обезщетението, тъй като общият възстановителен процес при ищеца е продължителен-около година, през който период същият е търпял значителни неудобства, болки и страдания. Освен това по несъмнен начин се доказа диабетното му заболяване, което допълнително е влошило общото му здравословно състояние и процеса на възстановяване.