Определение № 365 от 19.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Монтана, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. М.а в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600413 по описа за 2024 година Производството е по чл.64, ал.6-9 НПК , образувано по жалба на защитника на обвиняемия И. З. М. против определение на РС-Бероквица по частно наказателно дело № 353/2024 година, с което по отношение обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана становище за неоснователност на жалбата. изразява

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 136/2024 година на РУ-Вършец , че с постановление от 13.12.2024 година И. З. М.

1 привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 12.12.2024 година, направил опит да се съвкупи с М.К.А., лишена от възможност за самоотбрана, без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с чл.18, ал.1 от НК.

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемото лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което са наказва с „лишаване от свобода“; Установено е и наличието на останалите две условия, посочени в чл.63, ал.1 НПК, а именно:

Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в които е обвинен. В такава насока са показанията на М.А., А.М.; писмените доказателства – протокол за разпознаване на лице с фотоалбум.

Въззивният съд споделя и извода за съществуваща опасност обвиняемия да извърши друго престъпление.

Районният съд е обсъдил представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателствахарактеристичните данни на обвиняемия, съдимостта на обвиняемото лице и като краен резултат правилно е приел да наложи на горепосоченото лице мярка за неотклонение „задържане под стража“. От една страна вярно е, че осъжданията на обвиняемия и криминалистичните му регистрации са в периода 1989-1995 година , като по отношение съдимостта на лицето могат да се коментират условията на чл.88а от НК. От друга страна обаче, от приложената справка - характеристика на обвиняемият е установено, че същият системно злоупотребява с алкохол; скандална личност е; през годините назад във врмето е извършвал нарушения на обществения ред; има 2 получени и сигнали за ексхибиционизъм; не се ползва с добро име в населеното място, в което живее. Следователно, обвиняемият е с висока степен на обществена опасност, на каквото сочи и деянието, за което същият е привлечен в това му качество - пострадалата М.К.А., родена на *** година, е изключително възрастна жена; с вероятна деменция ; живееща сама и нуждаеща се от обслужване и грижи, полагани от друго лице.

Доводите на защитата на обвинямия за влошено здравословно състояние на сина на обвиняемия, в каквато насока е представено и прието писмено доказателство, събрано гласно доказателство, както и тези , че същият едиствен осигурява прехрана на домакинството си, изложени в подкрепа на искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение, също не промянят извода на въззивния съд за необходимост от първоначално определяне на мярката за неотклонение във вида „задържане под стража“.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Берковица, с което по отношение И. З. М. - обвиняем по досъдебно производство № 136/2024 година на РУ-Вършец е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд-Берковица, постановено на 12.12.2024 година по частно наказателно дело № 353/2024 година по описа на Районен съд-Берковица, с което по отношение И. З. М. обвиняем по досъдебно производство 136/2024 година на РУ-Вършец е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ .

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3