Определение № 6994 от 02.06.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6994

Варна, 02.06.2026 г.

Административният съд - Варна - XIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ като разгледа докладваното от съдията Васил Пеловски административно дело № 1627/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) вр. чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх. № 11470/01.06.2026 г. от А. Н. Ж., [ЕГН] от [населено място] [улица], вх. А, ет. 3, ап. 21, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-10176/21.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор, С. П. полиция при ОД на МВР-Варна, с която на оспорващия по реда на по чл. 171, т. 1, б. З) ББ) ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на оспорената, като незаконосъобразна, необоснована и несъразмерна спрямо конкретния случай. Релевирано е особено искане, на основание чл. 166, ал. 2 АПК съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Твърди се, че изпълнението на мярката ще доведе до невъзможност на жалбоподателя да изпълнява трудовите си задължения и да реализира средства за прехраната на семейството с, в което влизали две малолетни негови деца внучка, с което за него ще настъпят трудно поправими вреди.

С жалбата са представени: копия на удостоверение за раждане на децата В. А. Ж. (на 6 г.), и Д. А. Ж. ( на 8 г.); и служебна бележка, издадена от „ЩРАК ТЕХНИК“ ЕООД.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Искането е обосновано с твърдения, че ЗППАМ препятства правата на жалбоподателя, тъй като той не може да изпълнява трудовите си задължения по поети ангажименти и с това за него ще да настъпят трудно поправими вреди, както и че не може да се грижи за многодетното си семейство.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл. 166, ал. 2 АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи, съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна правна уредба става ясно, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия случай, с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Липсата на мотиви в тази насока не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

В конкретната хипотеза с атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. 3) ББ) ЗДвП временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В случая в жалбата, съдържаща искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната ПАМ. Според настоящия състав на съда, за правилното решаване на спора, от значение е разграничаването между институтите на „допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт“ и „допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК“. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ. Следователно в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интереса, които законът охранява, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В този смисъл за значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. В случая, законодателят е оценил налагането на ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Видно от разпоредителната част на обжалвания индивидуален административен акт, с процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. З), б. ББ) ЗДвП е наложена за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими следва да са със същата степен на значимост.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да полага труд, да изпълнява поетите задължения с дружеството „ЩРАК ТЕХНИК“ ЕООД, а оттам ще бъде лишен от средства за препитание на семейството си и в невъзможност да се грижи за двете си малолетни деца.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него. Във всички случаи съдът обаче дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. З) ББ) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства за семейното положение и трудовата заетост на оспорващия. Предварителното изпълнение на оспорената ПАМ би довело до невъзможност на жалбоподателя да полага труд и да се грижи за малолетните си деца. По делото са представени копия удостоверения за раждане (удостоверяващи наличието на малолетни деца на оспорващия); служебна бележка, издадена от управителя на „ЩРАК ТЕХНИК“ ЕООД, удостоверяващи невъзможността на оспорващия да изпълнява поетите ангажименти трудова дейност, а от там и липса на доходи, поради липсата на СУМПС. Видно от доказателствата по постъпилата от административния орган преписка, искането за спиране на предварителното изпълнение се явява подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК.

Визираните в искането за спиране последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от жалбоподателя лица.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че установената с чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция е оборена от жалбоподателя, а и са налице нови обстоятелства.

Налага се извод за основателност на молбата по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, поради което същата следва да се уважена. Останалите аргументи, изложени в жалбата, касаят решаването на спора по същество и следва да бъдат обсъдени с крайния акт по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Варна, XIV състав

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА по искането на А. Н. Ж., [ЕГН] от [населено място] [улица], вх. А, ет. 3, ап. 21, предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-10176/21.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор, С. П. полиция при ОД на МВР-Варна, с която на оспорващия по реда на по чл. 171, т. 1, б. З) ББ) ЗДвП му е наложена ПАМ: временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месец.