Решение № 1395 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100511292 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Агенция Пътна инфраструктура срещу решение № 11275 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 5453/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е уважен предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 295,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.05.2024 г. на път II-82 в посока гр. Самоков, ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало настъпване на вредите в причинна връзка с дупка върху пътното платно. Въззивникът счита, че твърденият механизъм на ПТП остава недоказан поради неуведомяване на КАТ и липса на съставен протокол за ПТП и снимков материал. Намира, че е налице противоречие между приложените частни документи (оспорени от ответника) и събраните свидетелски показания. Оспорва представените от ищеца общи условия и поддържа наличието на 1 съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който не е съобразил скоростта си с условията на пътя. Намира, че заключението на САТЕ не може да послужи за доказване на застрахователното събитие, като констатираните увреждания можело да настъпят и от удар в бордюр или по друг начин. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск и на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение предвид липсата на доказателства за липса на изключващите отговорността на застрахователя обстоятелства.

Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в полза на собственика на процесния увреден автомобил в размер на 295,80 лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 04.05.2024 г. е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение – същото е възникнало между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и Б.А.Ц. като собственик на застрахования автомобил марка „Марцедес“, модел „Е 500“ с рег. № ****, като застраховка по клауза „Пълно Каско“ на МПС (л. 8 от делото), част от покритието по която са щетите, причинени от ПТП, какъвто е и процесният случай (съобразно клаузите на раздел X от общите условия, л. 21 от делото). Събитието е настъпило на междуградски път II-82, като лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с рег. № **** се е движил с посока от гр. София към гр. Самоков и на около 2,5 км. след Кокаляне, преди паметник „Трудовака“, превозното средство е преминало през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представените декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Свидетелят Б.А.Ц., водач на автомобила към момента на ПТП, потвърждава изложеното в частните свидетелстващи документи, подписани от него, като разказва, че ПТП е настъпило на пътя София – Самоков, в посока Самоков, след завоя 2 на паметника на войника, като водачът се е принудил да мине през една от дупките на пътя, тъй като имало насрещно движещ се автомобил и не е могъл да я избегне, а целият участък от пътя е бил осеян с дупки. Свидетелят допълва, че дупката не е била обозначена, била дълбока около 5 см. и с остри ръбове, като била разположена на завой, поради което автомобилът не се е движил с висока скорост. След около минута водачът усетил, че има нещо нередно в задната част на автомобила и след като отбил, установил, че задна дясна гума е спукана. Изложеното се потвърждава от заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, съобразно което отразените щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

В подкрепа на изложеното са приложените частни свидетелстващи документи, в които са описани напълно идентични фактически обстоятелства относно ПТП, при които е настъпила процесната щета. Липсата на съставен протокол за ПТП от КАТ и на снимков материал, изготвен по реда на Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, не опровергава извода за настъпване на събитието при изложените фактически обстоятелства и в причинна връзка с наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, доколкото същият се установява несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото. Ето защо, възраженията на въззивника за липса на доказателства за настъпване на застрахователното събитие с оглед представените частни свидетелстващи документи са несъстоятелни и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като извън населените места служби за контрол, определени от администрацията, управляваща пътя (ответното предприятие-въззивник), контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на път от републиканската пътна мрежа (обстоятелство, което не се оспорва от ответника, а и се установява от Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища), съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го 3 поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.

Следователно, възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие на служител на ответника са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети. Същевременно, по делото не се доказа бланкетното възражение на ответника за съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС – от показанията на разпитания свидетел се установява, че автомобилът се е движил със съобразена скорост с оглед преминаването през завой на пътя, като водачът не е имал възможност да избегне дупката на пътното платно, по което се движи, тъй като насреща е приближавал друг автомобил. В подкрепа на изложеното вещото лице по САТЕ разяснява в открито съдебно заседание, че увреждането на гумата може да настъпи при описаното преминаване през дупка и механизмът на ПТП се потвърждава изцяло от изслушаните свидетелски показания, като хипотетично е възможно посочените увреждания да настъпят от съприкосновения с друг тъп предмет (например бордюр), но данни за подобни съприкосновения не са събрани по делото, нито са наведени като твърдения от страните. В този смисъл, не се установява водачът да е управлявал МПС с несъобразена скорост, поради което липсва противоправност на поведението му и не се установяват други негови действия, които да са допринесли за настъпване на инцидента. Ето защо, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение, поради което с оглед ограниченията на въззивната инстанция този въпрос не следва да се обсъжда по същество, като предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право предявената искова претенция се явява основателна изцяло. С оглед идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на направените във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. (с равностойност от 204,52 евро), платено възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11275 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 5453/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, адрес гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 204,52 евро, разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5