Решение № 261 от 06.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Добрич, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263230200571 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*** 24” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Л. Ц. И., срещу Наказателно постановление № 08-2600032/32 от 23.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „*** 24” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труд, на основание чл.

416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) евро.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият санкционираното ЮЛ се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Възразявам. Ще представя писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.“(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 128, ал. 2 от Кодекса на труда. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 128, ал. 2 от КТ, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от ЗАНН, поради което доводите на жалбоподателя, че е бил санкциониран за нарушение, извършено „повторно“ се явяват изцяло голословни и несъстоятелни.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочената като нарушена материалноправна норма.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно2 посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 04.02.2026 г., инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите Е. И. К. и С. Н. С., извършили проверка в шивашки цех, находящ се в град ***, пл. „***“ № ***, стопанисван от „*** 24“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***.

От работодателя с призовки били изискани документи, касаещи трудови правоотношения, начисляване и заплащане на трудови възнаграждения. От присъствена форма за м. ноември 2025 г. се установило, че Д. В. В., ЕГН **********, на длъжност „окачествител продукти“ е полагала труд през месеца. При проверката се констатирало, че изплащането на работните заплати се извършва в брой. От прегледа на ведомостта за заплати за м. ноември 2025 г. било констатирано, че работодателят е начислил на В. трудово възнаграждение за посочения месец в размер на чиста сума за получаване 271,28 лева, като във ведомостта липсвал неин подпис. На 09.03.2026 г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич била представена поименна писмена справка за дължимите трудови възнаграждения на персонала от м. октомври до м. декември 2025 г., преизчислени съгласно въведеното от 01.01.2026 г. в Р България правило за превалутиране от левове в евро при фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро. От посочената справка се установило, че сумата от 271,28 лева за м. ноември 2025 г., равна на 138,70 евро, не е платена на лицето. Съгласно представения трудов договор № 2/01.05.2024 г. сключен между „*** 24“ ООД, представлявано от Л. Ц. И. и С.

Д. К., трудовото възнаграждение на работника се изплаща до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, което обстоятелство се потвърждава както от вътрешните правила за работната заплата, така и от писменото сведение от упълномощеното лице М. П. П..

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган 3 приели, че „*** 24” ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател, след като е бил длъжен, не е изплатил в срок до 30.12.2025 г. (съгласно трудов договор № 2/01.05.2024 г.) трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. на Д. В.

В., ЕГН **********, на длъжност „окачествител продукти“ в размер на чиста сума за получаване 271,28 лева (съответстваща на 138,70 евро).

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 31.12.2025 г., установено е на 09.03.2026 г. и е доказано от данните, обективирани в 2 бр. призовки с изх. № 26007899/04.02.2026 г. и с изх. № 26013376/23.02.2026 г. ведно с Констативен протокол с изх. № 26013733/24.02.2026 г., Протокол за извършена проверка № ПР2604461/18.03.2026 г., Трудов договор № 2/01.05.2024 г. и Заповед № 20/10.11.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. В. В., Присъствена форма за м. ноември 2025 г., Ведомост за заплати за м. ноември 2025 г., Поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от 09.03.2026 г., Вътрешни правила за работна заплата и писмено сведение от 09.03.2026 г. от М. П. - счетоводител и упълномощено лице.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. И. К. и С. Н. С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – 2 бр. призовки с изх. № 26007899/04.02.2026 г. и с изх. № 26013376/23.02.2026 г. ведно с Констативен протокол с изх. № 26013733/24.02.2026 г.,

Протокол за извършена проверка

№

ПР2604461/18.03.2026 г., Трудов договор № 2/01.05.2024 г. и Заповед № 20/10.11.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. В. В., Присъствена форма за м. ноември 2025 г., Ведомост за заплати за м. ноември 2025 г., Поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от 09.03.2026 г., Вътрешни правила за работна заплата и писмено сведение от 09.03.2026 г. от М. П. - счетоводител и упълномощено лице.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, вменяващ в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на чл.

270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.

4

Безспорно в производството се установява, че работодателят до 30.12.2025 г. не е изплатил на Д. В. В. уговореното трудово възнаграждение за м. ноември 2025 г., който факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно установен с приложените по делото писмени доказателства и документи. Те се потвърждават и от събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели.

От обективна страна визираната в чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължението за плащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „*** 24” ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател, не е изплатил в срок до 30.12.2025 г. трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. на Д. В.